Решение № 1007 от 07.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. Пловдив, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20255300501684 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на *** ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв. Н. С. от АК ***против решение № 1837/17.04.2025г. по гр.д. № 1532/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което съдът е признал уволнението на И. Г. Г., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощник адв. Ц. К., извършено със Заповед № 21-1043/14.12.2021г. на П.

Н. – управител на *** ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, и Заповед № 492/14.12.2021г. на П. Н., с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, за незаконно и го е отменил.

С решението е възстановен И. Г. Г., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощник адв. Ц. К. на заеманата преди уволнението работа – „***“ в **** ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П. Н..

С решението е осъдено *** ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П. Н. да заплати на И. Г. Г., 1

ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощник адв. Ц. К. сумата от 2950,55 лева, представляваща дължимо обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ поради това, че ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение в периода 14.12.2021г. – 14.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 02.02.2022г., до окончателното плащане на дължимите суми, като отхвърля иска по чл.225 ал.1 от КТ за разликата над сумата от 2 950,55 лева, до пълния предявен размер от 4 400 лева, като неоснователен.

С решението е осъдено *** ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П. Н. да заплати на И. Г. Г., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощник адв. Ц. К. сумата от 13 500 лева – неплатен остатък от трудовото възнаграждение за месец ноември 2021г., като отхвърля иска за заплащане на трудово възнаграждение за м. ноември 2021г. за разликата над сумата от 13 500 лева до пълния предявен размер от 15 260, 14 лева, както и иска за заплащане на трудово възнаграждение за м. декември 2021г. в размер на 1 180, 19 лева, като неоснователни.

Решението се обжалва изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Сочи се, че предявеният иск за незаконност на уволнението не може да бъде разглеждан на основание, което не е заявено от ищеца и съдът не може да се основава на факти и основания, които не са посочени от ищеца в исковата молба. Сочи се, че дисциплинарното наказание уволнение е наложено с подробно мотивирана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, която е единственият предмет на настоящото дело, като в нея не е необходимо да се преповтарят всички констатации за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Сочи се, че няма основания съдът да постановява отхвърлителен диспозитив и по двете заповеди, след като в исковата молба не е посочена заповед № 21-1043/14.12.2021г. и не е заявен петитум за нейната отмяна. Сочи се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Сочи се, че изводите на съда за немотивираност на заповедта са неправилни и незаконосъобразни, като фактите, посочени в тази заповед, са доказани по делото от събраните доказателства. Сочи се, че неоснователен и недоказан е искът за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за месец ноември 2021 година в размер на 13 500 лв., защото самият ищец е заявил, че е получил всички дължими от работодателя трудови възнаграждения и това е видно от фишовете за трудови възнаграждения, банкови извлечения и други писмени доказателства. Иска се 2 отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на предявените искове.

Претендира си разноските по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Г., чрез адв. К., с който жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Претендират се разноските по делото

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, държавна такса за въззивно обжалване е платена и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя *** ООД, че предявеният иск за незаконност на уволнението не може да бъде разглеждан на основание, което не е заявено от ищеца и съдът не може да се основава на факти и основания, които не са посочени от ищеца в исковата молба.

Неоснователно се сочи в жалбата, че няма основания съдът да постановява отхвърлителен диспозитив и по двете заповеди, след като в исковата молба не е посочена заповед № 21-1043/14.12.2021г. и не е заявен петитум за нейната отмяна. Възразява се, че по този начин РС Пловдив се е произнесъл по непредявен иск.

Според настоящият въззивен съд с предявяването от страна на работника или служителя на иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ същият оспорва уволнението си като незаконно на тези фактически и правни основания, които той е посочил в исковата си молба, без да е необходимо изрично да оспорва или обжалва конкретния акт на работодателя, с който му е наложено дисциплинарното наказание уволнение и е прекратено трудовото му правоотношение, било то една, две или повече заповеди или подобни актове на работодателя. Това е така, защото с исковата молба по правилото на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК ищецът може и трябва да посочи всички обстоятелства, на които се основава иска. При това в исковото производство не се изисква, а и 3

КТ не поставя като условие освен предявяването на иск задължително да се оспорва по съдебен ред и всеки акт на работодателя по това уволнение.

Законодателят под израза «признаване на уволнението за незаконно» има предвид всички фактически и правни основания за това, които ищецът иска да предяви пред съда. В тази насока на мисли законосъобразно в отгтовора си на въззивната жалба ищеца сочи практика на ВКС отразена в решение № 246/03.05.2012г. по гр.д. № 1043/2011г. на ВКС, 3 г.о., в което се приема че «Работникът разполага с правна възможност да иска отмяна на уволнението с иска по чл.344 ал.1, т.1 КТ. Този иск е един и включва всички основания за незаконност от процедурно или материалноправно естество./р. по гр.д.

№278/10 г. на четвърто г.о., по гр.д. №1184/10 г. на трето г.о./. …….. Предмет на иска е законността на уволнението, а кой е подлежащият на отмяна акт, породил правни последици е от компетентност на съда, по който въпрос съдът се произнася по същество на спора / р. по гр.д. №1043/11 г. на четвърто г.о./.

Поради което предявеният иск по това дело е допустим, като съдът се е произнесъл по обстоятелствата посочени в исковата молба.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя *** ООД, че изводите на съда за немотивираност на заповедта са неправилни и незаконосъобразни, като фактите, посочени в тази заповед, са доказани по делото от събраните доказателства. Правилно РС Пловдив приема, че в казуса не е спазен КТ, като заповедта по чл.195 ал.1 от КТ е нередовна. ПРС сочи, че от същата изобщо не може да стане ясно какви нареждания за експедиране на стоки, какви точно стоки, и кога, е давал ищецът, на кого, какъв е документът, който се твърди да липсва, дори не се сочи какви са като общо приблизително количество и вид стоките, които са експедирани по посочения нередовен начин. Правилно се сочи, че описано нарушение, че има липси в големи размери, изобщо не може да съставлява нарушение в случай, че не се твърди ищецът да е материално отговорно лице, и какви точно са количествата, които са му заприходени, и тези, които са установени при ревизията, какво количество е стоката, за която липсва информация какво се е случило с нея и липсва, и как за тази липса отговаря именно ищецът, какви са длъжностните задължения, които е нарушил, довели до съответната липса.

По отношение на възраженията в жалбата за доказаността на тези нарушения и допуснатите липси от ищеца, то въззивният съд съобрази следното. По делото не съществуват конкретни и ясни доказателства 4 доказващи подобни факти. Доказването на липси и наличието на правомерно възникнала имуществена отговорност на работника причинена при отчетническа отговорност се доказва по реда предвиден в чл.207 – чл.212 от КТ. В настоящия казус това не е сторено. Освен това работодателят поникакъв начин не доказва липси причинени от работника при негова отчетническа дейност в рамките на този исков процес. Работодателят в казуса е извършил ревизия на стоково-материалните ценности на клона на фирмата си /общо казано/ в гр.Пловдив и е установил липси. Но по-никакъв начин същият не е доказал тези липси да са причинени лично от ищеца по делото.

Липсата на подобни доказателства е изцяло проблем на работодателя, който в своята търговска дейност е използвал методика за отчета на стоките си /една единствена компютърна програма/, която изобщо не позволява да се докаже при установена липса, кой носи отговорност за това и с какви точно действия е сторено това. Назначената и извършена СТЕ, въпреки своя обем и въпреки изключително многобройните допълнителни въпроси към вещото лице, на които то отговаря в съдебно заседание не може да установи, кой носи вина за липсващите стоки и поради какви прични тези липси са възникнали.

Невъзможно е в търговско дружество, в което работят и вършат отчетническа дейност много хора да се приеме, че еднолична вина за това има неговия условен ръководител, който дори няма ясно определени ръководни функции за условно приетия клон на търговеца в Пловдив, а има правомощия за работодатеял като цяло. В длъжностната характеристика на работника И. Г. също така не е ясно посочена негова имуществена отговорност за складовите наличности на клона или склада на търговеца в гр.Пловдив. При това положение е безсмислено детайлно да се обсъждат доказателствата събрани за този факт пред първата инстанция. Поради което незаконността на уволнението и необходимостта от възстановяване на работника на заеманата дължност правилно е прието от РС Пловдив. Решението в тази му част следва да се потвърди.

Основателно е възражението на жалбоподателя *** ООД, че неоснователен и недоказан е искът за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за месец ноември 2021 година в размер на 13 500 лв., защото всички дължими от работодателя трудови възнаграждения са получени от работника и това е видно от фишовете за трудови възнаграждения, банкови извлечения и други писмени доказателства. Видно от приетите от въззивния 5 съд писмени доказателства – преводно нареждане на банката /л.9/ сумата от 13 500 лева допълнително възнаграждение за м.11.2021г. е било преведено по банкова сметка на ищеца още на 16.11.2021г. Като неговата дължимост е безспорна по делото и е начислена в заплатата му видно от фиша за заплата за м.11.2021г. /л.8/. Вярно е че това са новопредставени доказателства, за които не са правени искания за приемането им пред първа инстанция. Но въззивният съд приема, че доколкото става дума за задължение на работодателя за плащане трудовото възнаграждение на работника то нормите на чл.124 и чл.128 от КТ са императивни материални норми, установени в обществен интерес, за които съдът следи служебно. В тази насока трайна е практиката на съдилищата да се назначават служебно счетоводни експертизи за доказването на тези въпроси. Ето защо по този въпрос по делото не се прилага състезателното начало на процеса, а нормите се прилагат служебно от съда.