Решение № 204 от 06.06.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500275 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 463, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба на В. Ц. Д. срещу разпределение от 08.02.2024 г. на постъпили парични суми по изпълнително дело № 125/2023 по описа на ДСИ Надя Василева при РС-Б..

С разпределението от 08.02.2024 г. по изпълнително дело № 125/2023 по описа на ДСИ Надя Василева при РС-Б. е разпределена сума от публична продан на следния недвижим имот: апартамент, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по ККР на гр. Б., находящ се в гр. Б., ул. „И.“ № 11В, ет. 2, ап. С4, с площ от 64,40 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 4, с площ от 5,7 кв.м., както и 3,24 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото. Предложената от проданта сума е в размер на 110 188, 88 лева и е разпределена, както следва: от полагащата се на В. Ц. сума от 56 427, 44 лева, представляваща цена за ½ част от продадения на публичен търг имот и възстановяване на половината от 1 направените разноски за внесена държавна такса е приспаднато вземането на Й. К., което същият има от В. Д. и което е в размер на 40 057,20 лева. След приспадането е определено, че В. Д. има да получава сумата от 16 370,20 лева. От тази сума е прието, че следва да се удържи и преведе на РС-Б. сумата от 2620,43 лева, представляваща дължима пропорционална такса по присъединеното по чл. 456 от ГПК вземане на Й. К., както и сумата от 2055,65 лева задължение по изпълнително дело № 135/2023 г. по описа на СИС при РС-Б..

Оставащата сума от 11 694,16 лева е посочено, че следва да се преведе на В. Ц. Д. по банкова сметка, която следва да посочи на съдебния изпълнител. В разпределението е отказано да бъдат приети разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4018,76 лева, заплатено от съделителката В. Д..

В. Ц. Д. обжалва разпределението от 08.02.2024 г. с доводи за неправилност. На първо място счита, че в разпределението следва да бъде включено заплатеното от взискателя съделител адвокатско възнаграждение, тъй като другият съделител е бил единствен участник в публичната продан и не го прави привилегирован по отношение на сторените в изпълнителното производство разноски.

На втора място излага, че разпределението е неясно, тъй като било посочено изпълнително дело № 20211810400171, с което не е запозната.

На следващо място посочва, че разпределената сума за държавна такса, дължима по сметка на РС-Б. не подлежи на олихвяване.

На последно място посочва, че разпределената сума за съделителя К. е в размер на 55 094,88 лева, а за нея в размер на 55 094, 44 лева, т.е. с 44 стотинки разлика.

По изложението съображения моли разпределението да бъде отменено и делото върнато на съдебния изпълнител със задължителни указания.Претендира разноски.

2

По жалбата на В. Ц. Д. срещу разпределението от 08.02.2024 г. не са постъпили писмени възражения от Й. Г. К..

В изложените от ДСИ Надя Василева мотиви по обжалваните действия са изложени съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество съдът намира следното:

На първо място жалбоподателят излага правно твърдение, че разпределението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Такива нарушения не се установява да са допуснати при извършването на разпределението.

Разпределението е надлежно предявено на взискателите.

Предпоставките на чл. 460 ГПК за извършване на разпределение, са налице когато в производството по принудително изпълнение има повече от един взискател и постъпилата при изпълнението сума е недостатъчна за пълното удовлетворяване на всички взискатели. С разпределението съдебният изпълнител определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът на удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях.

От изложеното е видно, че разпределение по реда на чл. 460 ГПК може да се извърши само по висящо изпълнително дело, при наличие на фактическите предпоставки, посочени в тази разпоредба.

Разпределението по чл. 460 ГПК обаче е напълно различно от разпределението между съделителите на паричните суми, получени при публична продан на неподеляем делбен имот. Тази разлика идва преди всичко от обстоятелството, че тези два вида разпределения се извършват в различни по вид производства и при наличие на различни 3 нормативни предпоставки. Не съществува спор, че производството за извършване на публична продан на неподеляем делбен имот не е същинско изпълнително производство, тъй като липсва субективно притезателно право, на чието доброволно изпълнение да бъде сурогат публичната продажба. Производството за извършване на публична продан на неподеляем недвижим имот е само правно средство, получената сума да може да се разпредели между съделителите като сурогат на вещта. В този смисъл и съдебната практика - Решение № 330 от 30.12.2014 г. на ВтАС по гр. д. № 480/2014 г., Решение № 38 от 2.03.2018 г. на ВтАС по гр. д. № 36/2018 г., Решение № 1142 от 8.11.2021 г. на САС по гр. д. № 2985/2021 г. и др. Преди всичко, влязлото в сила съдебно решение, с което неподеляемият имот се изнася на публична продан не е осъдително, и затова не е същинско изпълнително основание по чл. 404 от ГПК. Производството за извършване на публична продан на делбен имот е своеобразно продължение на производството за съдебна делба, тъй като едва с продажбата на имота се постига вещно-правният ефект на делбата за прекратяване на съсобствеността. По своя правен характер публичната продан на делбен имот не е изпълнителен способ за събиране на парично вземане чрез насочване изпълнението върху недвижим имот, а начин за осребряване на неподеляемо имущество с цел разпределяне паричната равностойност между съделителите, съобразно делбените им квоти.

Тъй като в обективното българско право не е регламентиран специален ред за извършване на публична продан на неподеляем делбен имот, същата се извършва по реда на изпълнителния процес по ГПК. Въпреки това, публичната продан на делбен имот не е изпълнително производство, при нейното извършване не са приложими всички разпоредби от изпълнителния процес. В това производство съдебният изпълнител не изпраща покани за доброволно изпълнение, не извършва проверка за собствеността, за 4 несеквестируемост, по правило не дължи извършване на опис и оценка, не се назначава пазач, съделителите не внасят задатък, ако участват като наддавачи, и пр. В публичната продан като наддавачи могат да участват всички съделители, а не само тези, които са инициирали производството, докато в публичната продан при принудителното изпълнение длъжникът не може да участва съгласно чл. 490 ГПК.

Участващият в наддаването на изнесения на публична продан недвижим имот съделител, може да го изкупи при условията и по реда на чл. 354 вр. чл. 505, ал. 2 ГПК – ако до съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 ГПК заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена. Когато няколко съделители заявят желание да изкупят имота при посочените условия, се извършва нова продан само между тях по общите правила.

Ето защо, макар че приложение намират правилата на изпълнителния процес, нужно е да се отчитат и всички особености, характеризиращи публичната продан като метод за извършване на делбата.

При този вид изпълнителни дела, с оглед наличието на няколко съделители, които имат едновременно качеството на взискатели и длъжници, следва да се извърши разпределение. То има за цел обаче не удовлетворяване на определен взискател, а гарантира, че всеки съделител ще получи такава част от сумата, събрана при проданта, която съответства на дела му в съсобствеността. Следователно, чрез разпределението ще се определят подлежащите на удовлетворяване притезания на съответните съделители - каква сума се полага за всяко едно от тях, както и съответно дължимите такси и разноски.

Предвид изтъкнатите съображения, съдебният изпълнител правилно е предприел и изготвил разпределение след успешно проведената публичната продан на съсобствения имот на страните.

По възражението, че следва да се включи в разпределението 5 заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4018,76 лева, съдът намира същото за неоснователно. Разпоредбата на чл. 355, изр.

1 ГПК въвежда правилото, че страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. На тази плоскост в практиката на ВКС категорично се приема, че при липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост помежду им всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Визираното правно положение има особено важно значение. То не може да не бъде използвано и за решаване на проблема с разноските при публичната продан на делбен имот. Това е така, защото, както беше подчертано по-горе, при осребряването на неподеляемия имот липсват характеристиките на типичния изпълнителен процес. Ето защо, възражението е неоснователно.

Неоснователно е и възражението, че разпределението е неясно, тъй като било посочено изпълнително дело № 20211810400171. Видно от протокол от 12.02.2024 г., съдебният изпълнител е допуснал поправка на явна фактическа грешка в протокол от 06.02.2024 г. за отваряне на постъпили предложения по обявена публична продан, в протокол от 08.02.2024 г. за разпределение на суми и в протокол от 09.02.2024 г., като вместо

„20211810400171“ се чете

„20231810400125/2023 г.“, с което допусната техническа грешка е отстранена.

Неоснователни са и твърденията, че разпределената сума за държавна такса, дължима по сметка на РС-Б. не подлежи на олихвяване. Съгласно чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва. Видно от приложеното изпълнително дело № 6

135/2023 г., същото е било образувано въз основа на издаден изпълнителен лист № 111/26.09.2023 г. по гр.д. № 1219/2020 г., удостоверяващ вземане в полза на РС-Б. в размер на 1746,88 лева.

Уведомление за доброволно изпълнение е било връчено на В. Д. на 13.09.2023 г., като срокът за изпълнение е бил седем дневен, в който задължението не е било погасено.

Последното възражение е, че разпределената сума за съделителя К. е в размер на 55 094,88 лева, а за съделителката Д. в размер на 55 094, 44 лева, т.е. с 0,44 стотинки разлика, което не се потвърждава от направените изчисления в табличен вид – виж л. 91 от изпълнителното дело.

С оглед гореизложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Ц. Д. с ЕГН:

********** от гр. Б. срещу разпределение от 08.02.2024 г. на постъпили парични суми от публична продан на имот с идентификатор *** по ККР на гр. Б., находящ се в гр.

Б., ***В, ет. 2, ап. С4, с площ от 64,40 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 4, с площ от 5,7 кв.м., както и 3,24 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, по изпълнително дело № 20231810400125/2023 по описа на ДСИ Надя Василева при РС-Б..

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на страните.

7

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

8