Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2266 от 16.05.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 883/2025
Вид
Определение № 2266
Подписан
16.05.2025
В сила
16.05.2025
Състав
Галина Чавдарова, мл.с. Гинка Тодорова Иванова, Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.134 · Закон за гражданското въздухоплаване

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2266 гр. Варна, 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500883 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 1 и чл.410 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от БЪЛГАРИЯ Е. АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Слатина, АЕРОГАРА СОФИЯ, срещу заповед №6425/15.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановено по ч.гр.д. №14456 по описа за 2024 година на ВРС, в частта на присъдените разноски за адв.възнаграждение.

В частната жалба се навеждат доводи за необходимостта от предварително провеждане на рекламационно производство по ЗГВ като задължителна предпоставка за упражняване правото на иск. Позовава се на тълкувателните насоки за Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, която разпоредба била съответна на чл.134 ЗГВ, и двете имали за цел да регламентират предварителна процедура по предявяване и разглеждане на претенции срещу въздушния превозвач. Счита, че законодателят не е имал намерение да ограничи обхвата на гл.11 от ЗГВ, а същите следвало да намерят допълващо регламента приложение. Излага, че заявителят не е предявил рекламация пред превозвача, с което е възпрепятствал последния да разгледа претенцията в двумесечния срок, нито е отправил покана за добр.изпълнение, заедно с предоставянето на разумен срок, с което жалбоподателят бил лишен от възможността да извърши доброволно плащане. Счита, че с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за предявяване на вземането, поради което и не дължи разноски.

Навежда възражение и спрямо размера на претендираното адв.възнаграждение, което било прекомерно, като се позовава и на решение на СЕС. Поради това моли за обезсилване на заповедта в частта, в която е присъдена сума за направени разноски за адв.възнаграждение от 480лв.

От насрещната страна М. К. П. от гр.Варна в срока по чл. 276, ал.1 1

ГПК е постъпил отговор, с който счита частната жалба за неоснователна.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е образувано ч.гр.д. №14456/2024г. на Варненски районен съд, и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №6425/15.11.2024г., с която е осъден длъжникът БЪЛГАРИЯ Е. АД да заплати на кредитора М. К.

П., сумата от 250евро, представляваща неизплатено обезщетение за закъснение с повече от три часа на полет №FB6745 по направление ВарнаАнталия с разписание за 20.10.24г., на осн. чл.7, ал.1, б.а от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, ведно със законната лихва, както и сумата от 21,25лв - д.т. и 480лв -адв.възнаграждение.

В срока за възражение е постъпило такова по чл.414а ГПК от длъжника БЪЛГАРИЯ Е. АД, с което е посочено, че е изпълнил изцяло задължението си, както и че не дължи разноски за производството, тъй като не е дал повод за завеждане на делото.

С определение №1691/06.02.25г. ВРС е приел възражението по чл.414а ГПК в частта за сумата от 250 евро и 21,25лв –д.т., като не е приел възражението за недължимост на разноските за адв.възнаграждение в размер на 480лв. Този съдебен акт не е обжалван от страна на длъжника БЪЛГАРИЯ Е. АД.

Ето защо въпросът за дължимостта на разноските в заповедното производство по съображения, изводими от това дали е дал или не повод за инициирането му, каквито единствено са допустими в хипотезата на чл.414а, ал.3 ГПК, не подлежи на разглеждане в настоящото производство. Тъй като нормата на чл.414а, ал.3 ГПК въвежда изключение от общия процесуален ред за оспорване на разноските по заповедта за изпълнение, то за всички останали оплаквания, свързани с тях, приложим е редът на чл.413 ГПК.

В разглеждания случай с частната жалба е наведено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде разгледано.

Видно от материалите по делото налице е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между М. П. и адв.С.К., в който изрично е договорено възнаграждение за представителство по заповедно производство в размер на 480лв, платени в брой.

В тази връзка настоящият състав съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди 2 разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в понисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

На следващо място съдът отчита още, че производството е инициирано във основа на заявление с типизирано съдържание, спорът не се отличава с правна и фактическа сложност, както и че проц.представител на заявителя е инициирал множество на брой съдебни производства с предмет, идентичен с този на настоящото дело. С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че присъденият от ВРС размер на адв.възнаграждение от 480лв се явява завишен, като същото бъде намалено до размера от 100лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед №6425/15.11.24г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №14456 по описа за 2024 година на ВРС, в частта, с която е осъден длъжникът БЪЛГАРИЯ Е. АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Слатина, АЕРОГАРА СОФИЯ, да заплати на кредитора М. К. П., ЕГН **********, с адрес ********************************, разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 100 лева до 480лева.

ПОТВЪРЖДАВА заповед №6425/15.11.24г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №14456 по описа за 2024 година на ВРС, в частта, в която е осъден длъжникът Б. Е.

АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Слатина, АЕРОГАРА СОФИЯ, да заплати на кредитора М. К. П., ЕГН **********, с адрес ********************************, разноски за адв. възнаграждение в размер на 100 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4