Решение № 121 от 06.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Варна, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20223100502315 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпили въззивни жалби както следва:

1.Въззивна жалба, подадена от СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ ВАРНА ЕАД, ЕИК

175463110, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ж.к.Чайка, ул.Никола Вапцаров №1, срещу решение №1599/08.11.21г. по гр.д.

№9689/20г. на ВРС, в частта, в която са отхвърлени предявените искове от СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО

КАРДИОЛОГИЯ

ВАРНА

ЕАД срещу

НАЦИОНАЛНА

ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 4086лв, представляваща мораторна лихва за периода от 31.05.17г. до 18.06.20г. върху главницата от 13192лв, както и сумата от 1607,59лв, представляваща мораторна лихва за периода от 31.05.17г. до 18.06.20г. върху главницата от 4600лв.

В жалбата въззивникът е навел оплакването, че решението е неправилно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът не е взел предвид, че съгласно чл.41 от договор №032098/25.05.16г. ищецът не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности, надвишаващи общата месечна стойност по приложение №2. Излага, че с писмено заявление от 18.04.17г. е направено искане за увеличаване на месечната стойност, но извършената и 1 отчетена БМП не била заплатена. Моли да бъде отменено решението в обжалваните части.

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА е постъпил отговор, с който счита решението в обжалваната му част за правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

2.Въззивна жалба, подадена от

НАЦИОНАЛНА

ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА

КАСА гр.София, срещу решение

№1599/08.11.21г. по гр.д.№9689/20г. на ВРС, в частта, в която

НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА е осъдена на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.59, ал.1 ЗЗО да заплати на СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ ВАРНА ЕАД гр.Варна сумата от 13192лв., представляваща незаплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ за задължително здравноосигурени лица, съгласно Договор №032098/25.05.2016г. за извършване на амбулаторни процедури, ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на исковата молба – 19.06.2020г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 4600лв., представляваща извършена през месец март и отчетена през месец април 2017г., незаплатена главница, дължима за извършени амбулаторни процедури за задължително здравноосигурени лица, съгласно Договор №032098/25.05.2016г. за извършване на амбулаторни процедури, ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на исковата молба – 19.06.2020г. до окончателното плащане на сумата.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон. Въззивникът счита, че ВРС е формирал неправилен извод за противоречие на договорните клаузи, въвеждащи ограничения при заплащането на оказаната от болничното заведение медицинска помощ с чл.4 и чл.35 от ЗЗО, като липсвали мотиви в какво се изразява противоречието. Излага, че разпоредбите на ЗЗО гарантират заплащане на медицинска помощ на задължително осигурените лица от бюджета на НЗОК, но обвързано с бюджетните финансови възможности на здравната каса. Счита, че нормата на чл.52 от КРБ е обща и няма отношение към реда, начина и условията, при които НЗОК има право да заплати отчетената дейност по договора.

Излага, че съгласно законовата уредба тези отношения се уреждат с типизирани договори, предвидени в чл.46 от ЗЗО, съдържащи изрично фиксиране на обемите на разходите, заделени в бюджета за конкретното лечебно заведение след текущо разпределяне по реда на чл.3, ал.2 от ЗБНЗОК 2017г. Сочи, че сключеният договор е с административен и типов характер, съответен на предвиденото в чл.25 от Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС, действал от 01.04.17г., като съгласно правилото на чл.59б, ал.5 ЗЗО разширяване на предмета на тези договори е допустимо само след съответно обосноваване на пропуск в администрирането на общата държавна 2 бюджетна политика. Излага, че докато не бъде постигнато съгласие за стойностите на закупените за сметка на НЗОК процедури за конкретния месец с попълването на съотв.част от Приложение №2 към договора, не е довършен фактическият състав, задължаващ възложителят да заплати цена за конкретен брой обслужени пациенти. Оспорва и изводът на ВРС, че не е приложена описаната в правилата процедура за корекция на определените месечни стойности, което не било спорно по делото, а и били налице косвени доказателства за това – подписани анекси от 21.03.17г. и 21.04.17г. Моли да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени исковете в обжалваната част.

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ ВАРНА ЕАД гр.Варна е постъпил отговор, с който счита решението в обжалваната му част за правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

3. Въззивна жалба, подадена от СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ ВАРНА ЕАД, ЕИК

175463110, срещу решение №285/09.02.22г. по гр.д.№9689/20г. на ВРС, с което е оставена без уважение молба вх.№47109/25.11.21г., подадена от СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО

КАРДИОЛОГИЯ ВАРНА ЕАД за поправка на очевидна фактическа грешка на решение №1599/08.11.21г. по гр.д.№9689/20г. на ВРС.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението и постановяването му в нарушение на материалния и процесуален закон.

Въззивникът счита, че ВРС е постановил решението без да обсъди доводите, изложени в молбата за поправка на ОФГ. Счита, че е налице несъответствие между формираната воля на съда в мотивите и изразяването й в диспозитива, тъй като в мотивите било прието, че сумата се претендира на основание надлимитна дейност по клинични пътеки, реализирана през 2017г. Счита, че съдът се е произнесъл без да обсъди аргументите относно противоречията в решението касателно размера на исковата претенция за заплащане на отчетени амбулаторни процедури за 2017г. Счита, че неправилно съдът е приел, че доколкото не е отправена молба по чл.214 ГПК не е налице основание за поправка на ОФГ. Моли да бъде отменено решението и да бъде допусната поправка на сочените очевидни фактически грешки.

В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА не е постъпил отговор.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО

КАРДИОЛОГИЯ

ВАРНА

ЕАД срещу

НАЦИОНАЛНА

3

ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА гр.София.

С оглед констатирани от въззивния съд нередовности на исковата молба по чл.127 ГПК и в съответствие със задължителните указания, дадени с ТР №1/17.07.01г. на ВКС, на ищеца са дадени указания по реда на чл.129, ал.4 във вр. с ал.2 ГПК. С уточняващата молба ищецът е конкретизирал както обстоят.част, така и петитума на исковата си молба, с оглед защитата, която се търси. Тези твърдения не са нововъведени като изменение на иска, а представляват действие по отстраняване на нередовност, поради което подлежат на зачитане като част от първоначално сезиране (чл. 129 ал. 5 ГПК).

Следователно, съобразявайки извършените от ищеца уточнения с депозираната пред ВОС молба вх.№16859/13.07.22г., следва да се приеме, че ищецът е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.59 ЗЗО и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА да му заплати следните суми: сумата от 13192лв, представляваща незаплатена стойност на оказана болнична помощ по клинични пътеки за м.Март 2017г. по договор №031013/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; сумата от 4086,18лв, представляваща мораторна лихва върху главницата от 13192лв за периода 31.05.17г. - 22.06.20г.; сумата от 5190лв, представляваща незаплатена стойност на амбулаторни процедури за м.Март 2017г. по договор №032098/25.05.2016г. за извършване на амбулаторни процедури; сумата от 1607,59лв, представляваща мораторна лихва върху главницата от 5190лв за периода 31.05.17г. - 22.06.20г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.06.20г. до окончателното плащане.

В исковата молба, уточнена с молба вх.№16859/13.07.22г., поддържа, че болницата е изпълнител на болнична медиц.помощ по договор №031013/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор №032098/25.05.2016г. за извършване на амбулаторни процедури.

Твърди, че между страните е сключено допълн.споразумение от 10.02.17г. към договор №031013/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, обхващащо периода от 01.01.17г. - 30.04.17г., а с анекс от 21.04.17г. е извършена корекция на стойностите за дейностите за болнична медиц.помощ, посочени в Приложение №2 към индивидуалния договор, като са установени стойностите на месечните лимити за м.04.17г. Излага, че през м.03.17г. болницата е реализирала дейност по клинични пътеки над определените месечни стойност. Сочи, че след обработка на ежедневно подадените от ищеца отчети, ответникът е отказал заплащане на дейността по клинични пътеки за пациенти, лечението на които било спешно, тъй като превишавала общата месечна стойност по Прил.2. Твърди, че съгласно чл.37, ал.1 от договора в срока за отчитане било подадено писмено заявление до РЗОК за увеличаване на месечната стойност, но отчетената дейност в размер на 13192лв останала неизплатена.

Твърди, че между страните е сключено допълн.споразумение от 4

10.02.17г. към договор №032098/25.05.2016г. за извършване на амбулаторни процедури, обхващащо периода от 01.01.17г. - 30.04.17г., като цените на медиц.дейност по извършване на амбул.процедури запазвали нивата си по договора. Излага, че през м.03.17г. болницата е реализирала дейност по извършване на амбулаторни процедури над определените месечни стойност.

Сочи, че ответникът е отхвърлил за плащане извършени амбулат.процедури на стойност 5190лв за пациенти, лечението на които било спешно, тъй като превишавала общата месечна стойност по Прил.2. Твърди, че съгласно чл.43, ал.2 от договора в срока за отчитане било подадено писмено заявление до РЗОК за увеличаване на месечната стойност, но отчетената дейност останала неизплатена.

Твърди, че отказът за плащане е незаконосъобразен, тъй като медицинската помощ е оказана по спешност, а ограниченията при заплащането на оказана от болничното заведение медицинска помощ като надлимитна дейност противоречат на законовите разпоредби, регламентиращи болничната медицинска помощ – чл.52 от Конституцията, чл.5, чл.37 от ЗЗО, доколкото уговарянето на лимитите ограничава правата на гражданите при избор от оказването на медицинска помощ.

Излага, че дейностите са отчитани към НЗОК с ежедневни отчети, като съгласно договорите е следвало да бъдат заплатени до края на месец май 2017г., предвид което и претендира лихва за забава, считано от 31.05.17г. до постъпване на исковата молба в съда.

Ответникът НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва факта на сключен между страните договор №031013/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор №032098/25.05.2016г. за извършване на амбулаторни процедури, както и допълн.споразумение към тях. Твърди се, че в чл.34 и 37 от договора е договорено НЗОК да закупува дейности, съгласно договора в рамките на стойностите , определени по чл.33, като императивно било вменено на ответника да не заплаща над определените мес.стойности. Счита, че ищецът по договорите се е задължил да отчита дейности на стойност, ненадвишаваща определената месечна такава в приложение №2, а отчитането над договорената била неправомерно разходване на средства. Твърди, че с оглед нормативната уредба и сключените договори законосъобразно е заплащал дейностите в договорените стойности в приложение №2, като липсвало основание за заплащането им над тези стойности. Оспорва доводите за нищожност на договорни клаузи. Счита, че закупуването на болн.медиц.помощ от НЗОК е ограничено в рамките на определен по норм.ред годишен бюджет на касата. Оспорва претенцията за лихва за забава като неоснователна, доколкото не бил доказан факта на изпадане в забава.