Акт от 25.02.2021, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№136 гр.

Хасково, 25.02.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА при участието на секретаря Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева адм. д. № 1063/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуален кодекс във вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост.

Образувано е по жалба на А.П.С. *** против Заповед № 1161/31.08.2020г. на Кмета на Община Свиленград, в частта, с която е определен размер на равностойното парично обезщетение на отчуждената реална част с площ от 62 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Свиленград. Жалбоподателят счита, че заповедта в оспорената ѝ част е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на административно-производствените правила и материалноправните разпоредби, като не съответства на целта на закона. В подкрепа на тези си доводи излага следните съображения:

Отчуждителното производство започнало с възлагане изготвянето на оценка на предвидената за отчуждаване реална част от 62 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** (номер по предходен план 017028), по КККР на гр.Свиленград, община Свиленград, одобрен със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изпълнителен директор на АГКК, местност "Р.л.", НТП - нива, категория V, целият с площ от 839 кв.м., по реда на чл. 22 от ЗОС, от независим оценител.

Независимият оценител определил пазарна стойност на посочените по-горе 62 кв.м. в размер на 858 лв. Съобразявайки се с оценката на независимия оценител, Кметът на Община Свиленград издал оспорената Заповед № 1161/31.08.2020г., с която било определено равностойно парично обезщетение в размер на 858 лв.

Жалбоподателят счита, че определеното от независимия оценител размер на дължимо равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот е доста занижено и не отговаря на пазарната действителност. Посочва, че правилата за определяне на равностойно парично обезщетение на чл. 22 от ЗОС не били приложени правилно.

Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОС, размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определял съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на ПУП по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.

Законът давал и легални определения на понятията равностойно парично обезщетение и пазарни цени на имоти със сходни характеристики. Съгласно параграф 1, т. 1 от ДР на ЗОС "равностойно парично обезщетение" била цената на отчуждавания имот или на част от него, определена по реда на този закон, а съгласно параграф 1, т. 2 ДР на ЗОС "пазарни цени на имоти със сходни характеристики" били осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно и преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота, а ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от двадесет сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани двадесет сделки.

Изхождайки от правилото на чл. 22, ал. 5 от ЗОС, жалбоподателят счита, че при определяне на размера на равностойното парично обезщетение административният орган допуснал нарушение на материалноправните норми, защото назначеният независим оценител не извършил проверка в Агенцията по вписванията - Свиленград и не бил изследвал сключените сделки в новия 12-месечен период, отговарящи на критериите на чл. 22, ал. 5 от ЗОС и § 1, т. 2 от ДР на ЗОС.

Предвид гореизложеното, моли да бъде отменена

Заповед № 1161/31.08.2020г. на Кмета на Община Свиленград в частта относно определяне на размера на обезщетението и да бъде присъдено обезщетение, съответстващо на действителната пазарна стойност на имота, тъй като в тази си част административният орган определил цена, по-ниска от действителната пазарна цена за района и заповедта се явявала незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Кмет на Община Свиленград, чрез процесуалния си представител в депозиран по делото писмен отговор и представени писмени бележки, посочва, че жалбата е неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения в подкрепа на тези си доводи. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а оспорваната заповед да бъде потвърдена, като в полза на Община Свиленград бъдат присъдени сторените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът уважи предявения иск, прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, представляващи възнаграждение за адвокат.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 184, том IV, рег.№ 7199, дело № 1105/2007г. на Нотариус с рег.№ 354 по регистъра на Нотариалната камара на РБ с район на действие – Районен съд – Свиленград и Скица на поземлен имот № 15-545246/25.06.2020г. на СГКК – гр.Хасково, е, че собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г., е жалбоподателят А.П.С.. Имотът се намира в местността „Р.л.“ в землището на гр.Свиленград и е с номер по предходен план 017028, като представлява нива с площ от 839 кв.м.

Между страните няма спор, че по силата на

Решение № 1017/28.11.2018 г. на Общински съвет - Свиленград се предвижда изграждане на обекти – публична общинска собственост съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОС, както и че в обхвата на обект Подробен устройствен план – План за улична регулация на местност „Р.л.“ и Общия устройствен план на гр.Свиленград, одобрен с посоченото решение, попада част с площ от 62 кв. м. от ПИ *** по КК КР на гр.Свиленград, собственост на жалбоподателя. Този факт се установява и от представения по делото Регистър на засегнатите имоти от ПУП-ПУР на м.“Р.л.“ – масив 11 до масив № 18, в който регистър под № 70 фигурира имотът на жалбоподателя. Няма спор и относно откритата процедура по принудително отчуждаване по реда на глава ІІІ от ЗОС, за което е изпратено Уведомление № 5474/05.08.2020 г. до А.П.С..

В хода на административното производство е извършена експертна оценка на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на Свиленград с площ 839 кв.м., земеделска територия с начин на трайно ползване - нива, V категория, видно от която пазарната стойност на площта за отчуждаване – 62.00 кв.м., е определена на 858.44 лева. Като дата на изготвяне на оценката е посочена 03.07.2020 г.

С оспорената Заповед № 1161/31.08.2020г. на

Кмет на Община Свиленград на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 21, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от ЗОС се отчуждава реална част с площ от 62 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на Свиленград (номер по предходен план 017028), одобрен със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на ИД на АГКК и е определено парично обезщетение в размер на 858 лева. Заповедта е публикувана в официалния сайт на Община Свиленград в раздел „Общинска собственост и обявления“ на 30.10.2020г., видно от представения по делото Приемо-предавателен протокол от 30.10.2020г., а жалбата срещу същата е постъпила в Община Свиленград на 11.11.2020г., видно от поставения регистрационен индекс № В-6452/11.11.2020г.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна, по искане на жалбоподателя, в хода на производството бе назначена съдебно-оценителна експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. В същото вещото лице посочва, че размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от 62 кв.м. е на стойност 992 лева.

При така установените факти, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения

14-дневен срок за обжалване, изхожда от лице с правен интерес от оспорването и е насочена против административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Процедурата по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за общински нужди е регламентирана в Глава трета от Закона за общинската собственост. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОС, отчуждаването в разглежданата хипотеза се извършва със заповед на кмета на общината по местонахождението на недвижимия имот. Имотът, предмет на отчуждаване, се намира в района на Община Свиленград, поради което процесната заповед, като изхождаща от кмета на съответната община, е издадена от материално и териториално компетентен орган и представлява валиден административен акт.

Относно формата и реквизитите на оспорения акт, съдът приема, че не са допуснати нарушения, които да обусловят наличието на основание за отмяна. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОС, в заповедта, с която се отчуждава частен имот за общински нужди срещу парично обезщетение, се посочват основанието за отчуждаването, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, както и размерът на обезщетението. Тези реквизити са налице в процесната заповед, поради което и тя е надлежно мотивирана - посочено е, че принудителното отчуждаване на частта от процесния имот е основано на включването му в обхвата на одобрения с Решение № 1017/28.11.2018г.

ПУП – План за улична регулация и ОУП на Свиленград, предвиждащ изграждане на улици, обективирани са данни за предназначението, местонахождението и собствеността на засегнатия поземлен имот, определен е и размерът на дължимото обезщетение за отчуждаването на съответната част.

При осъществената проверка за допуснати в хода на особената процедура нарушения на административнопроизводствените правила, съдът не установява такива, като следва да се има предвид, че оспорването е по отношение на частта от заповедта, касаеща размера на определеното обезщетение за отчуждаваната част.

Оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. В разглеждания случай по делото се установява, че е налице влязъл в сила ПУП, което е изрично посочено в оспорената заповед, както и не е спорно между страните.

Предвижданията налагат необходимост от отчуждаване на имот - частна собственост, за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, поради което е налице и материалното основание за нареденото с оспорената заповед отчуждаване.