Решение № 3805 от 30.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3805 гр. Пловдив, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330114687 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против Ф. С. С. – К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ИТН ***, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на стойност 287,90 лева през периода 01.09.2021 г. – 31.10.2021 г., която не била платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от 81,12 лева - лихва за периода 02.11.2021 г. – 24.04.2024 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4558/31.05.2024 г. по ч.гр.д. № 7256/24 г. на ПРС, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 25.04.2024 г. до окончателното погасяване. Претендира разноските в двете производства.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете, в т.ч. – качеството на потребител/клиент; количеството начислена ТЕ и начина на нейното определяне. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в който е отразено, че задълженията са за отопление, сградна инсталация, БГВ и услуга разпределение.

Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.

Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за имот, находящ се в ***.

За същия ответникът е подал заявление до ищеца за открИ.е на партида на негово име, като е декларирал, че имотът е негова собственост /л. 62/. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН. Възраженията в ОИМ са опровергани.

Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва.

2

Определянето размера на месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.

По делото е прието заключение на СТЕ, в което експертът отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ за отопление, БГВ и сградна инсталация. АС, обслужваща жилищния блок, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед изискванията на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител.

Технологичните разходи в размер на 0,533247 MWh са за сметка на ЕВН. В процесния период, в имота имало монтирани 5 бр. отоплителни тела тип „радиатор“, снабдени с ИРУ за дистанционен отчет на потребеното количество ТЕ за отопление – отчитани дистанционно ежемесечно /през имота не преминава щранг лира/, както и 2 бр. водомерни устройства за визуален отчет на изразходваното количество топла вода за БГВ, като за същите било връчено уведомително писмо за изтекла метрологична годност на 31.05.2021 г., поради което начисляването ставало на база 2 бр. лица по 140 л./денонощие. В процесния период, била начислявана ТЕ при условията на т.6.7, вр. с т.6.5. от Методиката за ТЕ за БГВ – за 2 бр. лица по 140л./денонощие – поради изтекла метрологична годност на водомерите за топла вода. Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ, били извършвани в съответствие с нормативните изисквания. Съдът кредитира заключението като ясно, подробно, компетентно и безпристрастно изготвено, неоспорено от страните, като вещото лице е отговорило обективно и с научна обоснованост на поставените му въпроси.

Няма основание заключението да не бъде ценено, с мотиви, че вещото лице изградило изводите си на частни свидетелстващи документи. Това е така, тъй като отчетната дейност на топлинната енергия се извършва от дружество за топлинно счетоводство. Ползването на други отчитащи енергията документи е обективно невъзможно, защото единствено ищецът осъществява дейност по производство и пренос на топлинна енергия в гр. Пловдив. Съгласно чл.43, ал.2 ЗЕ, за една обособена територия се издава само една лицензия за пренос на топлинна енергия. Доколкото дружеството - ищец е единственият лицензиран преносител на топлинна енергия за територията на гр. Пловдив /ноторен факт, с публично достъпна информация за всички данни за лицензията и в интернет – сайта на ДКЕВР/, няма как вещото лице да работи на база други отчитащи енергията документи. Освен това законът предвижда строги правила, гарантиращи коректността на отчитането и при липса на данни за нарушаването им, не може да се презумира неточност на начисленията. Поради това, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника. Факт е, че ТЕ е била доставена и подавана, предвид присъединяване на отоплителните тела към топлопреносната мрежа, реална консумация е била налице /за отоплителните тела тип „радиатор“ отчетът е извършван дистанционно по показания на устройствата/, като съобр. данните от СТЕ, за водомерните устройства е било връчено уведомително писмо за изтекла метрологична годност на 31.05.2021 г., която дата предхожда процесния период.

Ответникът е задължен и за разходите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация.

3

След като обектът, който ползва, се намира в топлоснабдена сграда, трябва да поеме припадащата му се част от разходите за ТЕ, свързани с общите части /Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана на РБ за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ; произнасяне на СЕС с Решение от 05.12.2019 г. по преюдициални дела С- 708/17г. и С- 725/17г./.

Поради изложеното, съдът намира, че ответникът дължи цената на реално доставените услуги. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССЕ, което изчислява разпределеното количество ТЕ на база данните от СТЕ, тези, предоставени от ищеца и нормативно определените цени на услугата.

Експертът е обосновал, че за процесните периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат изцяло с претендираните суми. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

Доколкото ищецът проведе пълно и главно доказване на претенциите си, съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК, исковете като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване, като последица. Възраженията на особения представител, изразяващи съответна защитна позиция, не се споделят.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева –ДТ, депозити за СТЕ и ССЕ в общ размер от 500 лева; 400 лева - възн. за особен представител, като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от 100 лева за настоящото производство, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото и 50 лева за заповедното.

За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 1075 лева, а за заповедното производство – 75 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ф. С. С. – К., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, следните суми: 287,90 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в ***, ИТН *** за периода 01.09.2021 г. – 31.10.2021 г.; 81,12 лева - обезщетение за забава за периода 02.11.2021 г.

– 24.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.04.2024 г. до окончателното погасяване, за които 4 суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4558/31.05.2024 г. по ч.гр.д. № 7256/24 г. на ПРС.