Решение № 125 от 17.11.2023, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Панагюрище, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20225230100462 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за съществуване на част от вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до размера на 347.25лв. - цена на консумирана електроенергия /при издадена заповед за 642.80 лв./, ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 20.05.2022г. до плащането, както и 11.22 лв. - обезщетение за забава за периода 22.02.2022г. – 18.05.2022г.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37 твърди, че в качеството си на краен снабдител по чл.98а ЗЕ е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника Г. С. Ч. с ЕГН ********** от гр. Панагюрище, обл. Пазарджик, ул. „****“ №3, произтичащо от договор за продажба на електроенергия, сключен при общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.5.2008г. Твърди, че в изпълнени на договора доставя електроенергия до обект на ответника с ИТН 3116266, находящ се в гр. Панагюрище, обл. Пазарджик, ул. „****“ №3, като за периода 04.01.2022г. – 03.04.2022г. цената на доставената електроенергия е 642.80 лв. Твърди още, че същата не е заплатена в пълен размер, тъй като на 1

13.07.2022г., след издаването на заповедта за изпълнение, са погасени частично 295.55 лв. Поддържа, че ответникът дължи непогасена главница в размер на 347.25лв. – цена на електроенергия за периода 04.02.2022г. – 03.04.2022г. Твърди, че поради допуснатото неизпълнение за ответника е възникнало и задължение да заплати мораторно обезщетение в размер на 11.22лв., представляващо законната лихва за забава за периода 22.02.2022г. – 18.05.2022г. Твърди, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК. Иска установяване на част от вземането по заповедта за изпълнение до посочения размер. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство. Сочи доказателства.

В хода на производството ищецът с писмена молба е признал неизгодния за него факт, че след предявяването на иска цялото вземане е погасено чрез плащане на главницата, обезщетението и законната лихва за забава. Твърди, че поради неточното изпълнение ответникът е станал причина за образуване на делото, поради което претендира присъждане на съдебни разноски в двете производства – исковото и заповедното.

Ответникът оспорва иска при твърдение, че не дължи цената на електроенергията за процесния период, тъй като не е собственик на имота и от дълго време не упражнява запазеното вещно право на ползване върху него, поради което последното е погасено по давност. Отрича да е заплащал доброволно част или цялото вземането по заповедта за изпълнение.

Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.

В случая доброволното изпълнение на вземането не представлява признание на иска или оттегляне на възражението по чл.414 ГПК, тъй като ответникът поддържа позицията, че не е материално отговорен за вземането по заповедта за изпълнение и отрича да е плащал на кредитора.

Ищецът от своя страна признава, че вземането е погасено изцяло, но 2 поддържа иска по чл.422 ГПК и претендира разноски. Липсват доказателства, установяващи, че доброволното плащане е извършено от ответника. Фактът на изпълнението обаче е от значение за изхода на спора, независимо от кого е погасено задължението – чл.73, ал.1 ЗЗД.

Доброволното изпълнение в хода на производството представлява новонастъпило обстоятелство, което съдът е длъжен да съобрази при постановяване на решението на основание чл.235, ал.3 ГПК. В производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като съдът следва да съобрази и фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение /т.9 от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.

В настоящия случай се твърди доброволно извънсъдебно изпълнение на вземането, поради което към момента на устните състезания то е погасено и не съществува. Затова искът по чл.422 ГПК следва да се отхвърли.

Спорна е само отговорността на ответника за разноски. Разрешаването на спора зависи от отговора на въпроса дали ответникът е станал причина за образуване на делото. Доколкото се твърди забавено изпълнение на парично задължение за цената на електроенергия за битови нужди, то материалната легитимация на ответника зависи от качеството му на потребител по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ и чл.1, т.4 от ОУ.

Съгласно посочените разпоредби, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен законно към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според чл.13, ал.8 ОУ, продажбата на електрическа енергия започва с поставяне под напрежение на електрическите присъединителни съоръжения до границата на собственост.

Първото и основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в общите условия – чл.11, т.1 от ОУ. Съгласно чл.18, ал.1 и ал.2 от ОУ, заплащането става ежемесечно в 10-дневен срок от издаването на 3 фактурата.

От цитираните разпоредби е видно, че облигационното отношение по продажба и доставка на електрическа енергия за битови нужди между крайния снабдител и потребителя възниква ex lege с факта на придобиване на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху обект, който е присъединен към електроразпределителната мрежа на крайния снабдител. Сключването на индивидуален писмен договор не е елемент от правопораждащия фактически състав на правоотношението, но наличието на такъв се изисква от чл.97, ал.1,т.4 ЗЕ, за да се уредят подробно отношенията между страните. Следователно за възникване на задължение за едно физическото лице да заплаща електрическа енергия е достатъчно то да придобие право на собственост, респ. ограничено вещно право на ползване върху жилищен или друг нестопански обект, който е присъединен към електроразпределителната мрежа и да използва електрическа енергия за битови нужди в присъединения обект.

Ответникът не оспорва, че в миналото е бил собственик на обекта, след което се е разпоредил с това право в полза на свой низходящ, но си е запазил безсрочно ограничено вещно право на ползване. Това обстоятелство се установява и от представения с отговора нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №105 от 18.12.1997г., том V, дело № 1840/1997г. на РС – Панагюрище.

От показанията на свидетеля К Р Ч.а се установява, че ответникът не ползва имота от дълго време – над 5 години, тъй като го е предоставил на собственика и неговото семейство.

Ответникът твърди, че поради неупражняване неговото право на ползване се е погасило по давност на основание чл.59, ал.3 ЗС.

Съдът счита, че в настоящото производство ответникът не може да се позовава на погасителната давност. Погасителната давността е санкция срещу бездействието на кредитора, който не упражнява дадено материално право в определен от закона срок. Тя е приложима в отношенията между страните по правоотношението, от което произтича правото и на нея може да се позовава само длъжника. Тази давност не е абсолютно материално право и не се прилага спрямо всички. В случая ответникът се явява кредитор на правото на ползване /длъжник е собственикът на имота/ и освен това кредиторът се 4 позовава на погасителна давност спрямо трето за правоотношението лице ищеца. Ето защо възражението му не може да бъде слушано в настоящото производство.

Съдът счита още, че по отношение на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД ответникът не е изгубил качеството на потребител на електроенергия за процесния имот, тъй като промяната във фактическото положение /освобождаването на имота от ползвателя/ не е основание за промяна в партидата на потребителя, особено ако за доставчикът на електроенергията не е бил уведомен за новите обстоятелства.

Съдът формира извод, че ответникът е материално отговорен за плащането на претендираната от ищеца цена, поради което носи отговорност и за последиците от неточното изпълнение на задължението, вкл. за разноските. Затова следва да заплати на ищеца претендираните от него разноски в исковото производство в размер на 75 лв. – внесена държавна такса. Освен това ищецът е представляван от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК и с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото следва да се определи възнаграждение в минималния размер от 100лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 75лв., съгласно представените доказателства за разноски в заповедното производство.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл.422 ГПК на „ЕВН България

Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, срещу Г. С. Ч. с ЕГН ********** от гр. Панагюрище, обл. Пазарджик, ул. „****“ №3 за съществуване на част от вземането по заповед №196 от 23.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №321/2022г. на РС – Панагюрище, до размера на 347,25лв. – главница /при издадена заповед за 642.80лв. – главница/, ведно със законната лихва за забава от подаването на 5 заявлението по чл.410 ГПК в съда на 20.05.2022г. до плащането, както и 11.22 лв. - обезщетение за забава за периода 22.02.2022г. – 18.05.2022г.

ОСЪЖДА ответника Г. С. Ч. да заплати на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД съдебни разноски в исковото производство в размер на 175лв. и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.

№321/2022г. по описа на РС-Панагюрище в размер на 75лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.

Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 6