Определение № 2891 от 02.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2891 гр. София, 02.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002104327 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответниците Н. П. И. и А. П. И. срещу въззивно решение № 189 от 08.08.2025 год., постановено по в. гр. дело № 298/2025 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което, като е потвърдено решение № 41 от 07.03.2025 год., постановено по гр. дело № 768/2022 год. по описа на Районен съд – Троян, е уважен предявения от Ц. Н. И. срещу Н. П. И. и А. П. И. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № от год., т. , нот. дело № / год. на Районен съд - Троян, по силата на който Ц. Н. И. прехвърля на сина си Н. П. И. собствеността върху следните сгради: едноетажна паянтова жилищна сграда, паянтова лятна кухня и баня-тоалетна, построени в дворно място с площ от кв.м., представляващо имот с пл. №, кадастрален район , включен в парцел в кв. по peг. план на гр. Т., кв. „К.“ и „В.“, срещу задължението да поеме изцяло гледането и издръжката й, като й осигури спокоен и нормален живот, отопление, осветление, облекло, храна, жилище, грижи при болест и др., какъвто е водила дотогава, до края на живота й и е отхвърлено въведеното от Н. П. И. и А. П. И. при условията на евентуалност насрещно възражение за заплащане от Ц. Н. И. на сторените от тях подобрения в размер на 23 878.08 лв., с която сума се е увеличила стойността на имота.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че отетницота А. П.

И. не е пасивно процесуално легитимирана по спора. Надлежни страни по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД били страните по материалноправното отношение.

1

Процесният договор бил сключен между Ц. Н. И. и нейния син Н. П. И., като видно от договорените клаузи, задължението се поемало само и лично от него, без да е предвидена правната възможност грижите и издръжката да се предоставят чрез трети лица. Т.е. договорът бил сключен с оглед личността и на двете страни. Ответницата била трето лице по отношение на процесното договорно правоотношение. Нямало спор по делото, че към момента на сключване на договора ответниците били в граждански брак и че имотът бил придобит от тях в условията на съпружеска имуществена общност. Този факт обаче имал отношение към пасивната легитимация по иск с правно основание чл. 108 ЗС или с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на имота след евентуално разваляне на договора, къкъвто иск обаче не бил предявен по делото. Видно било от текста на исковата молба, че на ищцата било известно обстоятелството, че имотът бил разпореде на трето лице. Действието на съдебното решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД се изчерпвало с прекратяване на правната връзка между страните по договора. Последица от развалянето било връщане на даденото от страните по него, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Тази последица обаче не настъпвала автоматично, а за осъществяването й било необходимо изрично искане на страната. При уважаване на иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД съдът не можел служебно да постанови връщане на разменените престации, а още по-малко можел да се произнася в мотивите на решението по въпросите за двустранната реституция, без да изрази волята си в съответен диспозитив. Въззивният съд бил игнорирал и факта, че трето за спора лице било придобила права върху процесния недвижим имот една година преди подаване на исковата молба – М. Н. П. била придобила имота по силата на договор за дарение от 2011 год. В тази връзка следвало да бъде съобразена нормата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД. Без съответно искане по чл.

55, ал. 1 ЗЗД на ответниците била отнета възможността да привлекат трето лице по делото. Неправилен бил изводът на въззивния съд, че е налице неизпълнение на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка.

Свидетелите на ищеца нямали преки наблюдения върху нейното ежедневие или били пряко заинтересовани от изхода на спора /дъщерята и внукът на ищцата/. Свидетелите на ответниците излагали различна фактическа обстановка. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

В изложението на касаторите по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1 / Кои са надлежните страни в спор за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка?

2/ Може ли съдът без изрично искане на страните по чл. 55, ал. 1 ЗЗД да се произнася по въпросите на двустранната реституция в мотивите на съдебното решение?

Касаторите навеждат допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържат, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 728 от 25.09.1998 год. на ВКС по гр. дело № 625/1993 год., II г. о., ГК /първият въпрос/ и решение № 345 от 20.01.2014 год. на ВКС по гр. дело № 2827/2013 год., III г. о., ГК /вторият въпрос/.

Ответницата по касационната жалба Ц. Н. И. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ищцата Ц. Н. И. е майка на първия ответник Н. П. И., а ответницата А. П.

И. е съпруга на Н. П. И.. На 13.03.2001 год. бил сключен договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № , т. , нот. дело № / год. на Районен съд – Т., с който Ц. И. прехвърлила на сина си собствеността върху следните сгради: едноетажна паянтова жилищна сграда, паянтова лятна кухня и баня-тоалетна, построени в дворно 2 място с площ от кв.м., представляващо имот с пл № , кадастрален район , включен в парцел в кв. по peг. план на гр. Т., кв. „К.“ и „В.“, срещу задължението да поеме изцяло гледането и издръжката й, „като й осигури спокоен и нормален живот, отопление, осветление, облекло, храна, жилище, грижи при болест и други, какъвто е водила до тогава, до края на живота й“. Към момента на сключване на договора ответниците били съпрузи.

С нотариална покана № , т. , рег.№ от год. на нотариус с рег.№ на НК, с район на действие РС-Троян, връчена на 09.12.2019 год., ищцата поканила ответниците незабавно да започнат изпълнение на договора за издръжка и гледане.

На 20.10.2021 год. ответниците дарили на дъщеря си М. Н. И. сграда с идентификатор по КККР на гр. Т., одобрени със заповед на изпълнителния дирекпор н а АГКК № о т год., с адрес на сградата гр.Т., ул.“Ш. с.“ № , със застроена площ от кв.м., с брой етажи – , брой самостоятелни обекти – няма данни, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор и номер в предходен план – няма, която е разположена в имот с идентификатор по КККР на гр. Т., заедно с прилежащото право на строеж върху имота /нотариален акт за дарение на недвижим имот № , т. , рег.№ , нот. дело № / год. на нотариус с рег.№ на НК, с район на действие РС-Троян/.

Въззивният съд е счел за установено въз основа на служебна бележка № от год., издадена от Дом за стари хора “Г. и Г. С.“ – гр. А., че ищцата била настанена в дома от 14.09.2021 год., като за периода от 14.09.2021 год. до 14.01.2023 год. самостоятелно заплащала месечната потребителска такса, в конкретно посочени размери.

Констатирал е, че спорът по делото е свързан с това дали поетите с договора задължения са изпълнени, като в тази връзка страните са си поставили взаимно въпроси по реда на чл. 176 ГПК. Ищцата обяснила, че сградата, която е прехвърлила, била паянтова, в кухнята капало на две места, а банята и тоалетната били навън до къщата. Синът й направил ремонт на покрива, сложил външна изолация. Не знаела какво е ремонтирано вътре, тъй като не била влизала в тази сграда. Синът й купил съседен имот и там й направил стая с баня и тоалетна. Тя купувала обзавеждането в изградените баня и тоалетна. В периода 2001 год. – 2021 год. й била правена операция на очите, имала и сърдечно заболяване. След пенсионирането й продължила да работи, за да се издържа. Сама поискала да отиде в дом за стари хора. Синът й я посещавал и предлагал да се върне в обособеното за нея жилище, но тя отказала. Ответницата А. И. й се заканвала. Със сина й я били водили за 3 дена на море, а след това получила предложение да прехвърли имота на внучката й. Ответниците не изпълнявали договора, не й осигурявали уговорените издръжка и гледане.

Ответникът Н. И. обяснил, че е осигурявал абсолютно всичко, което ищцата била пожелала. Веднага след като поучили нотариалната покана й докарали дърва за огрев, нарязали ги и ги наредили. Купували й храна, лекарства, а с ремонтите бил обезпечил всичко, което й е нужно. Не се държал грубо с ищеца. В новото жилище, което е изградил за майка си, имало отделен електромер и докато живеела сама в имота тя си е плащала консумативите. След 2011 год. дошли и те и тя вече не давала средства за тези разходи.

Ответницата А. И. обяснила, че винаги са искали да се разбират с Ц.. Въпреки това тя непрекъснато й се заканвала, съзнавала конфликти и скандали. Със съпруга й винаги били на разположение на прехвърлителката и не б и л и държали грубо и неуважително.

Въззивният съд е изложил съображения, че с оглед спецификата на отношенията и ангажиментите, които се поемат с алеаторния договор за издръжка и гледане, показанията на свидетели са основно доказателствено средство, като всяка от страните по делото е ангажирала такива. В тази връзка е намерил, че може да се довери на показанията на свидетелите С. Ц., С. П. Б. /дъщеря на ищеца и сестра на Н. И./ , К. Б.

3

/внук на ищцата, син на дъщеря й С./ , В. В. /съсед на прехвърленото жилище от 13 години/ , И. О. /съсед на имота/ и Ц. К., тъй като всички те са очевидци на отношенията между страните и обясненията им за основните проблеми са идентични.

Счел е за изолирини единствено показанията на свидетелката О. в частта и м за наличието на разбирателство между ищцата и ответницата И.. Останалите показания, макар и дадени от лица, за които може да се предполага евентуална заинтересованост поради близката роднинска връзка /свидетелите Б. и Б./, преценени по правилото на чл.172 от ГПК, въззивният съд е приел за обективни и подкрепящи се о т останалите доказателства по делото. Въз основа на същите е приел за установено, че отношенията между страните са влошени, т е не могат да постигнат нужния баланс, за да живеят съвместно без конфликти. Примерите за конфликтни теми, дадени от свидетелите, не насочват към сериозни проявления, но въпреки това те потвърждават, че тези дразги ги засягат сериозно и са пречка да поддържат спокойни отношения. Преобладават показанията на свидетелите за липса на желание за общуване, за липса на инициатива от приобретателите да полагат грижи към прехвърлителката в обема, в който т я е имала нужда.

Приел е за установено въз основа на заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи, че описаната в процесния договор сграда с идентификатор , със застроена площ от кв.м., е отразена в КККР на гр. Т., адрес ул. “Ш. с.“ № . Реално в имота сега имало едноетажна жилищна сграда, състояща се от кухня с трапезария, три спални, баня с тоалетна в западната част, механа със складово помещение и таван в източната част.