Решение № 1229 от 09.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1229 гр. Варна, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110201319 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на В. Д. В. ЕГН ********** против НП № 22-0460-000500 от 08.09.2022год. на на началника на група в ОДМВР Варна, РУ1 05 Златни пясъци, с което му е било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2 пр.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.23, ал.1 от същия закон.

В жалбата си въззивникът твърди, че не е съгласен с така издаденото НП, счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено е при допуснати съществени нарушения на процес. правила и моли съда да го отмени.

В съдебното производство въззивникът се представлява от упълномощен защитник – адв. П.Б., които поддържа жалбата и заявява, че оспорва фактическата обстановка, а във фазата по съществото на делото пледира за отмяна на НП като счита, че събраните доказателства не сочат на виновно поведение от страна на неговия подзащитен..

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. – А., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата, сочи, че в хода на проведено адм.наказателно производство не са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а нарушението е безспорно доказано. Моли 1

НП да бъде потвърдено като отправя искане за присъждане на направените по делото разноски. В условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение от ответната страна моли за присъждане на такова в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.08.2022год., около 19:00ч. св. К. Д., управлявайки л.а. „Ауди“ с рег.№ В8828ТС се движел по гл.път І-9 в посока от к.к. Златни пясъци“ към гр.Варна, в лявата лента за движение. Зад него в същата лента се движел и въззивникът управлявайки л.а. „Тойота Корола“ с рег.№ В6298ВХ. В района около спирка „Александър Стамболийски“ спирката между „Евксиноград“ и „Траката“ от лявата страна (от към мантинелата) на пътното платно пред св.

Д. изскочило животно. За да избегне удар в животното св. Д. отклонил автомобила леко надясно и рязко спрял. Поради недостатъчно разстояние на което се движел зад него обаче въззивникът не могъл да спре своевременно и с предната дясна част на своя автомобил охлузил задната лява част (задния калник) на автомобила на Д.и задната лява гума на автомобила на последния, след което се отклонил наляво и охлузвайки се в мантинелата продължил да се движи напред, от ляво на автомобила на Д., и спрял по-напред. След произшествието двамата водачи излезли от автомобилите си и първоначално обсъждали да съставят двустранен протокол за ПТП, но в последствие св. Д. се обадил на национален телефон 112 и сигнализирал за ПТП-то . На място пристигнал полицейски екип то V РУ ОД МВР Варна, в който участвал и св.

Н. Т. – мл. автоконтрольор. Последният провел разговор с двамата водачи за да разбере как е възникнало произшествието. Св. Д. му обяснил ситуацията, а въззивникът казал, че не си спомня как е възникнало произшествието тъй като се бил умислил в други неща. Св. Т. приел, че виновен за ПТП-то е въззивника. На място бил съставен Протокол за ПТП №

1800083/21.08.2022год. който бил подписан от двамата водачи, а срещу въззивника бил съставен АУАН № 734201/21.08.2022год., в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДП тъй като поради неспазване на дистанция блъснал спиращия пред него л.а.

АУАН бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал вписвайки, че има възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал и писмени възражения срещу акта в които посочил, че АУАН бил съставен при допуснати съществени нарушения на процес. правила, посочил, че фактическата обстановка не била изяснена като описаната в него неотговаряла на действителната и поискал да не му бъде налагано наказание.

Възражението не било прието от АНО и на 08.09.2022год., въз основа 2 на акта, началник група в ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, издал атакуваното като е приел изцяло фактическите констатации отразени в АУАН, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв.

Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени възражението подадено от въззивника срещу акта, становище от полицейски инспектор ПК в Пето РУ, докладна записка от мл. АК Н. Т., Протокол за ПТП № 1800083/21.08.2022год. и справка за нарушител.

Допълнително в хода на съдебното следствие са служебно изискани съответно представени и приети от съда Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, както и снимков материал съставен при обслужването на произшествието и отразен в Протокол за ПТП.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал актосъставителя Н. Т.. Същият заявява, че той е съставил АУАН, както и протокола за ПТП, но няма конкретен ясен спомен за случая. Сочи, че е правил снимки на произшествието, както и че е сигурен че е провеждал разговор с двамата водачи.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал и К. Д. – другият участник в ПТП. Същият заявява, че се е движел по пътя Варна – Златни пясъци в посока към гр.Варна в лявата лента за движение когато на спирката преди „Траката“ от страната на мантинелата излязло животно и той спрял аварийно в лявата лента, при което автомобилът зад него го ударил в задната лява част - броня, калник задна гума. Заявява, че след удара другият автомобил продължил да се движи между неговото МПС и мантинелата и спрял пред него.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни и ВДС, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Макар и твърде лаконични обстоятелствените части на акта и НП съдържат обстоятелства и факти описващи в достатъчна степен вмененото на въззивника нарушение от обективна и субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено както и нарушената законова норма както е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснато съществено 3 нарушение на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно (без каквато и да било конкретизация), възражение в тази насока.

След извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че въззивникът е извършил нарушението за което му е било наложено наказание по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДП участниците в движението са длъжни да се движат на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да могат да избегнат удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

В случая в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин от показанията на св. Д., протокол за ПТП (подписан и от самия въззивник без възражения), приобщения снимков материал изготвен по време на обслужване на произшествието и отразен в съставения протокол за ПТП и приложената към АНП докладна записка изготвена от св. Т. се установява, че въззивникът се движел в лявата лента за движение като пред него в същата лента се е движел св. Д.. Установява се също така, че поради излязло на пътното платно животно св. Д. се е отклонил леко на дясно в същата лента и е спрял рязко при което въззивникът го ударил в задната лява част. И след като това е така то въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДП. Що се касае до изложеното във фазата по същество становище на защитата, че ПТП било настъпило при други обстоятелства – Д. навлязъл от дясна в лява лента при което предизвикал ПТП-то то се явява напълно необосновано с оглед липсата на каквито и да било доказателства в тази насока. Нещо повече такива твърдения не са били изложени от въззивника и във въззивната жалбата. От друга страна видно и от приложения към делото снимков материал направен в деня на ПТП-то щетите по автомобила на Д. и разположението на МПС-тата непосредствено след удара напълно кореспондира с показанията на последният и не изключва сочения от него механизъм на настъпване на произшествието.

АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно отчитайки факта че с поведението си въззивникът е причинил ПТП е приложил санкционната норма на чл. 179, ал.2 , пр.2 от ЗДП като наложил на въззивника съответното адм. наказание глоба определено във фиксирания в закона размер – 200лв. Доколкото наказанието е определено във фиксирания размер съдът не дължи произнасяне досежно неговата законосъобразност.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските.

Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, която 4 своевременно, чрез процесуалния си представител е формулирала искане в тази насока.

С оглед крайния изход на спора съдът счете, че въззивника следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з, както и това, че в случая процесуалния представител на въззиваемата страна не е присъствал лично в нито едно съдебно заседание по делото, а е депозирал единствено писмени бележки, съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер а именно 80лв.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН Варненският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0460-000500 от 08.09.2022год. на началника на група в ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което на В. Д. В. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ул.

„Опълченска“ №16, ет.2, ап.2, на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. за нарушаване нормата на чл. 23, ал.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА В. Д. В. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ул.

„Опълченска“ №16, ет.2, ап.2 да заплати в полза на ОД на МВР Варна сума в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.