Решение № 92 от 24.04.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Шумен, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253600500125 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №200/23.12.2024 г. по гр.д. №531/2024 г. по описа на ВПРС, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между А. И. И. и Д. С. К. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Е.Д.К. на дворно място, съставляващо УПИ IV284 в квартал 9, с площ 1300 кв.м. по плана на с. ...., общ.Върбица, обл. Шумен, с административен адрес: с. ...., общ.Върбица, обл. Шумен, ул. „.... № 2, заедно с построените в имота: жилище с площ 95 кв.м., навес с оградни стени с площ 45 кв.м., гараж с площ 63 кв.м., гараж с площ 51 кв.м., второстепенна постройка с площ 45 кв.м., навес с оградни стени с площ 97 кв.м. и второстсепенна постройка с площ 25 кв.м., при граници на имота: от двете страни улици, УПИ V-13, при квоти: 1/2 ид.ч. за А. И. И. и 1/2 ид. ч. Д. С. К., в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Е.Д.К. и е отхвърлил претенцията за делба, предявена от А. И. И. срещу С. К. Х. на следните движими вещи: 1. 2 бр. стъклени холни маси с размери 100/50/42 см. с алуминиеви крака; 2. 2 бр. единични канапета с падащ гръб; 3. 2 бр. кухненски ъгъл; 4. 1 бр. кухненски ъгъл с падащ гръб; 5. 4 бр. маси-бели, квадратни с надписи; 6. 8 бр. столове с бели облегалки и червени седалки; 7. 4 бр. столове - бели с черни надписи; 8. Комбиниран хладилник с фризер, марка NEO; 9.

Хидрофорна помпа с мощност 1100 W. Със същото решение е оставил без разглеждане предявения в хода на делбеното производство инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на процесния делбен недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на 1 недвижими имоти №.....2023 г. от 04.12.2023 г. на нотариус с рег. №... на НК, поради противоречие на сделката със закона и добрите нрави, като недопустим и прекратил производството по делото в частта относно предявения инцидентен установителен иск (в тази част имащо характер на определение). Присъдени са разноски в полза на С. К. Х. по предявения инцидентен установителен иск.

Недоволна останала А. И. И., която обжалва решението в частта, с която е оставен без разглеждане предявения от И. в хода на делбеното производство инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД и е прекратено производството в тази част, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията й за делба на движими вещи.

Сочи, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателката – ищец по инцидентния установителен иск няма интерес от предявяването му, в противоречие включително и с цитираната от съда практика на ВКС, доколкото ревелираните от нея възражения за нищожност на договора бранели нейни права, тъй като основателността им би се отразила в нейната правна сфера, т.е. за нейни изключителни собственически права, включително и такива при евентуално възлагане на делбения имот на нея. Излага подробно аргументи в тази насока. Неправилно било решението и в частта, с която съдът е приел, че не се било установило посочените в исковата молба движими вещи понастоящем да съществуват и да се намират във владение на първия ответник. Моли съда да отмени решението в частта, с която е оставен без разглеждане предявения от нея в хода на делбеното производство инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ГПК и е прекратено производството по делото относно този иск, както и в частта, в която са отхвърлени претенциите й за делба на движими вещи, като постанови решение, с което да уважи предявения инцидентен установителен иск и да бъдат допуснати до делба движимите вещи, при посочените в исковата молба квоти, както и да й бъдат присъдени направените разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор рег. №872/20.02.2025 г. от С. К. Х.

(ответник по инцидентно установителния иск и съделител по иска за делба на движимите вещи) и от Е.Д.К., действащ чрез законния си представител Д. С. К. (ответник по предявения инцидентен установителен иск), чрез пълномощника им адв. Р. М. при ШАК, с който вземат становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат постановеното решение за валидно, допустимо и законосъобразно, поради което молят да бъде потвърдено и да им бъдат присъдени направените по делото разноски в двете инстанции.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Като обсъди основанията и доводите, изложени от страните, както и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Досежно решението в частта имаща характер на определение:

Настоящият съдебен състав намира, че предявената от А. И. И. установителна претенция за прогласяване нищожността извършеното дарение на недвижими имоти с нотариален № .....2.2023 г. на нотариус с рег. № ... на НК, поради противоречие на сделката със закона и добрите нрави, е процесуално недопустима. За съделителката И. липсва правен интерес за прогласяване нищожността на сочената правна сделка, тъй като недействителността й не би рефлектирала върху нейната правна сфера.

Правен интерес от предявяване на установителния иск за нищожност би имала само страната по сделката и нейните универсални правоприемници. Едно трето на сделката лице изобщо не би имало интерес от подобно установяване, дори да е съсобственик на недвижимия имот, защото пороците засягащи разпореждането на другия съсобственик с неговата част не влияят върху правната му сфера. Това е така, защото никой от съсобствениците не може да черпи права от пороци, засягащи други части от имота. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 26, ал.2 ГПК никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция. Правен интерес от предявяване на иска е налице само по отношение на притежателите на материалните права, засегнати от правния спор, а третото лице, което не е страна по сделката не разполага с иск за прогласяване на нищожността й, тъй като с извършване на сделката правната му сфера не е засегната.

Съществуващата съсобствеността може винаги да бъде прекратена чрез предявяване на иск за делба.

В настоящия случай съделителката И. не е страна по сделката. Същата може да се позове на нищожността на сделката в полза трето лице само в случай, че основателността на иска би се отразила на собствената й правна сфера, т.е. би обусловила извод за по-голям обем на собствените й права или за нейни изключителни собственически права. За нея липсва правен интерес за прогласяване нищожността на сочената правна сделка, защото недействителността й не би рефлектирала върху нейната правна сфера. Освен, че не е в интерес на И. да дири защита на чужди права, то за нея липсва такъв и делбата на имота да се извършва между нея и Х., а не Е.Д.К., дестващ чрез законния си представителД. С. К..

Такъв интерес не обосновава и общото твърдение на И., че ответникът Х. е извършил дарението на притежаваната от него 1/2 ид. ч. от делбения имот, като е запазил пожизнено правото на ползване върху прехвърлената идеална част, за да се направи съсобствения имот реално неподеляем и да препятства възможността имотът да й бъде възложен по реда на чл.

349 от ГПК. Безспорно не са налице предпоставките за възлагане на делбения имот по реда на чл. 349 от ГПК, тъй като не е бил съпружеска имуществена общност, нито е придобит по наследяване. Съществуващото право на ползване върху идеална част от допуснатия до делба имот няма отношение към въпроса дали имотът е реално поделяем или не (имотът би бил реално неподеляем само ако не могат да се съставят реални дялове за всеки от съделителите). В резултат на сключения договор за дарение се прехвърля правото на собственост, което не е забранено от закона. Законът не предвижда забрана за съсобственика 3 за разпореждане с притежаваната от него идеална част, включително при висящ делбен процес. С оглед на това, дори да се приеме, че евентуално И. има интерес от предявяване на установителната претенция, то искът би бил неоснователен. В случая А. И. е придобила 1/2 ид. ч. от правото на собственост и обемът на правата й в делбения имот няма да се промени дори да бъдат установени пороци, засягащи разпореждането на другия съсобственик (първия ответник) с неговата 1/2 ид. ч.. Ето защо, с оглед конкретните твърдения за нищожност, изложени в исковата молба, искът за прогласяване недействителността на сделката се явява процесуално недопустим, като предявен при липса на правен интерес.

По претенцията за делба на движими вещи:

Не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че двамата съделители са живели съвместно в продължение на 20 години, до м. декември 2022 г. По време на съвместното им съжителство са закупили допуснатия до делба недвижим имот (решението по допускане на делбата в тази част не е обжалвано и е влязло в сила). От материалите, съдържащи се изисканата по делото и представено копие от ДП №..../2023 г. по описа на РУ – Велики Преслав, се установява, че в хода на производството, пред полицейски служител ..., ищцата е признала, че 19.12.2023 г. в състояние на афект е проникнала в допуснатия до делба имот, в стаята, ползвана от ответника, през прозореца и нанесла повреди на мебелите в стаята, които по думи на ищцата били обща собственост – нейни и на първия ответник. По делото е приобщена и преписка с вх. №...2024 г. по описа на ШРП, ТО – Велики Преслав, образувана въз основа на данни за възможно извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК спрямо ищцата от страна на ответника. С влязло в сила постановление е отказано образуване на ДП, поради липса на данни за осъществен състав на престъпление от общ характер, като в мотивите му е изведен извод, че и Х., и И. са предприели действия „по обсебване“ на определени вещи от бита, които двамата са придобили през съвместния си живот, като у нито един от двамата не е налице субективният елемент към посочения състав на престъпление.

По делото е приета гаранционна карта сер. №23043007110600089, закупена на 20.10.2023 г., за която Х. твърди, че е на хидрофорна помпа. Представена е и гаранционна карта на хидрофорна помпа HW...., закупена на 06.10.2020 г. с прикрепен касов бон, от който се установява, че е закупена за сумата 239 лв.

Във връзка с иска за делба на движимите вещи по делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на свидетели.

Свид. М.К.И. кмет на с. .... заявява, че ответникът Х. има заведение в селото, което посещава почти всеки ден. В заведението имало 9-10 стола с червени седалки, които съществували преди раздялата на страните, но не знае чия собственост са. След раздялата на страните, ответникът Х. го завел в стаята, която по негови думи са живели заедно с ищцата, и тя е била празна. Преди раздялата им е ходил на гости и стаята е имало мебели. От думите на ответника съди, че мебелите били изнесени от ищцата.

Свид. М.С.К. (син на страните) излага, че от началото на 2023 г. само баща му ползва делбения имот и не допуска майка му до къщата. По време на съвместното им съжителство 4 в къщата мало един бежов ъглов диван, две маси – една черна от стъкло за телевизор и една за хранене с надписи, 4 стола – бели с червени надписи, хладилник с фризер, хидрофорна помпа, която работела, когато майка му напуснала имота. В момента в къщата останал само диванът, а останалите движими вещи били изнесени от баща му в магазина. В къщата имало и 5 стола с червени седалки и бяла сгъваема маса, но те в момента не се намирали в имота.