Решение № 196 от 13.03.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Б., 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120200298 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба на К. Н. Х. ЕГН **********, с адрес *************, против ЕФ Серия К №******, издаден от ОДМВР-Б., с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр.ал.1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 лева за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакувания електронен фиш поради неговата незаконосъобразност, с аргумент,че заснетият нарушител в съответствие с чл.11,ал.3 от Наредба е следвало да бъде спрян от служители на С-р „ПП“ и да се изпълни процедурата по общия ред със съставяне на АУАН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – ОДМВР-Б., редовно уведомена, не изпраща представител.

Представено е подробно писмено становище,с което се поддържа неоснователност на жалбата и се настоява за потвърждаване на електронния фиш.

По допустимостта на жалбата:

Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш.

По делото са налични писмени доказателства /л.14 гръб / относно датата на връчване на електронния фиш- 19.01.2024 г., поради което съдът намира, че жалбата, с вх.

1

№3054/23.01.24 г. е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.03.2022 г. в 11:10 часа жалбоподателят К. Х. управлявала лек автомобил "Д.Д.", с рег. № * **** ** в гр.Б. ,ПП I-6 км, 494+910 до магазин „Е.Б.“в посока от кв. П. км. към кв.В.. В горепосочения пътен участък в границите на населеното място максимално разрешената скорост на движение била 50 км/ч, която била сигнализирана и с пътен знак "В26", и допълнителна табела Т2-1300 м, но независимо от това жалбоподателят управлявал автомобила със скорост от 74 км/ч при отчетен толеранс – 3км/ч, т.е. с превишение от 24 км/ч. Същевременно с ЕФ, Серия К №******,издаден от ОДМВР-Б., влязъл в сила на 27.08.2021 г.,жалбоподателят е бил санкциониран за допуснато на 04.03.2021 г. нарушение на чл.21,ал.2, вр. чл.21, ал.1 ЗДвП.

Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 31.03.2022 г. в диапазона 10.00-12.00 ч. се контролирало с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TRF1-M, , временно разположена на участък в гр.Б., ПП I-6, км 494+910, до магазин „Е.Б.“, от кв. П. километър в посока към кв. В., и снимаща в посока на движение към кв.В.. Мобилната система за видеоконтрол TFR1-M с идентификационен № 644/14, представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и била преминала проверка на техническата изправност на 16.06.2021 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.

Въз основа на установеното от мобилната система за видеоконтрол бил издаден електронен фиш серия " К“ №******, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,ал.4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21,ал. 1 ЗДвП.

Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на съдебното следствие.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, предвид което съдът кредитира приложените към електронния фиш снимки.

Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана, убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите и намираща се в 2 кореспондиращо съотношение с приобщеното веществено доказателствено средство.

С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено средство – снимка № 57454, от която се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост, като кадърът на заснемане обхваща именно лек автомобил "Д.Д.", с рег. № * **** **.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си убеждение,материализирано в следните правни изводи:

Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронен фиш серия " К“ №******,е издаден от компетентен орган – ОДМВР-Б. и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика или лицето, на което е предоставено превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Изчерпателно лимитирания законодателен минимум реквизити е в значително по-стеснен спектър в сравнение с изискуемите реквизити при наказателните постановления, които същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с автоматизирано средство за контрол.Противно на персоналното мнение на жалбоподателя, към ЕФ издаван съобразно изискванията на чл.189,ал.4 ЗДвП не са приложими сроковете на чл.34,ал.1 и ал.3 ЗАНН относими към съставяне на АУАН и издаване на НП.Спазен е съдържателният минимум на чл.189,ал.4 ЗДвП при описание на фактическото съдържание на нарушението, и точна индивидуализация чрез цялостно цифрово изписване на правната квалификация на нарушението - чл. 21, ал. 2 вр. чл.21,ал. 1 ЗДвП и на кореспондиращата санкционна разпоредба чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,ал.4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП.

Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

От писмените доказателства се установява, че контролът на скоростта в съответния пътен участък на 31.03.2022 г. е осъществяван от мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с идентификационен № 644/14, представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и е преминала проверка на техническата изправност на 16.06.2021 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Забраната да се издава електронен фиш за нарушение, установено с мобилно АТСС касае само случаите визирани в чл. 11, ал.2 и 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Тази хипотеза се отнася за случая, когато измерването на скоростта от мобилно АТСС се извършва от служебни автомобили или мотоциклети, които също се движат в 3 пътнотранспортния поток. Само в този случай законодателят изисква нарушителите да бъдат спирани на място за предприемане на действия за реализиране на административно-наказателна отговорност.

Процесният случай не е такъв. Служебният автомобил, на който е било поставено автоматизираното техническо средство № TRF1-644/14, е бил спрян в гр.Б. на главен път І-6, км.494+910, поради което нито Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., нито ЗДвП предвиждат забрана за установеното нарушение да се издаде електронен фиш./в т.см. виж Решение № 1217 от 4.07.2017 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1103/2017 г./

От писмо от зам.кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Б.“, ведно със схема за организация на движението, е видно че в процесния участък Главен път I-6 в района на км 494+910 до магазин „Е.Б.“в посока от кв. П. км. Към кв.В. е монтиран пътен знак В26- 50 км/ч, като след него е монтиран пътен знак Т2. Следователно, в процесния участък, на който е заснето нарушението, е действало ограничение на скоростта за превозни средства от категория „В“ в населено място – 50 км/ч, което ограничение е било сигнализирано и с пътен знак "В26" - 50 км/ч.

Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка № снимка № 57454, намиращо се в информационна връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин установява и конкретната превишена скорост на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 77 км/ч. От протокола за техническа проверка на мобилната система се установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост под 100 км/ч, установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният диапазон на възможна грешка е приспаднат в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от

77 км/ч, административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със скорост 74 км/ч ( 77 км/ч - 3 %).

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че "собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. " Разпоредбата на чл.188,ал.2 ЗДвП гласи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.В устойчивата съдебна практика в аналогични хипотези на вписан собственик лизингодател – в случая „ОББ И. ЕАД“- клон Б., и лизингополучател – ползвател – в случая жалбоподателя К. Н. Х. се презюмира,че лицето на което е предоставено фактическото разпореждане с автомобила в т.ч., лицето,на което е предоставено управлението на МПС е вписаният ползвател и лизингополучател. ./ в т.см. виж Решение по КАНД №2435/2023 г. по описа на АдмС-Б./.

В материалите по административнонаказателната преписка не е приложена декларация от жалбоподателя Х., че на 31.03.2022 г. в 11: 10 часа лекият автомобил е бил предоставен на друг, различен от жалбоподателя ползвател, поради което правилно е била 4 ангажирана административнонаказателната автомобила. отговорност на

Х. като ползвател на

Съдът намери обаче, че в обжалвания електронен фиш неправилно е посочена нарушената материалноправна разпоредба. В атакувания електронен фиш е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21,ал. 1 ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП въвежда общото ограничение на максималната разрешена скорост, с което следва да се съобразяват водачите на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч. Когато максималната разрешена скорост за движение е различна от указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, ограничението се сигнализира с пътен знак /чл. 21, ал. 2 ЗДвП/. В настоящия случай максималната разрешена скорост за движение по ПП I-6 км, 494+910 е била именно указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП за движение на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч. Ограничението е сигнализирано и с пътен знак "В26", но със забранителния знак не е въведено ограничение, различно от общото, посочено в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Поради изложеното фактическото описание на поведението, свързано с управление на 31.03.2022 г. в 11:10 часа на лек автомобил "Д.Д.", с рег. № * **** ** в гр.Б.,ПП I-6 км, 494+910 до магазин „Е.Б.“в посока от кв. П. км. към кв.В., със скорост от 74 км/ч при ограничение 50 км/ч, се субсумира под материалноправната разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Допуснатото нарушение на материалния закон обаче не налага отмяна на обжалвания електронен фиш, а единствено неговото изменение посредством преквалификация на нарушението от такова по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Разпечатката съдържа 37 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f1b3492-279d-4cca-85fd-a22d561c4f6f