Решение № 269 от 24.07.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. гр.Несебър, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20232150101191 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молба на З. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Р.а, ул. „А.В.“ № 13, против „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива Шаламанова.

Твърди се, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № 2755590 от 08.04.2023 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД /Договора/, съгласно който трябвало да върне сумата от 2594.38 лв., при сума на получаване 2000 лв., ГПР 46.49 %, със срок на кредита от 12 месеца. Съгласно чл. 4.1 от Договора ищцата сключила с ответното дружество договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2023 г., по силата на който следвало да заплати възнаграждение в размер на 1769.26 лв., като Д. заплатила сумата в размер на 400 лв. Излагат се съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Изтъква се нищожност на договора и поради противоречие с добрите нрави, тъй като се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и злепоставяне на интересите на ищцата. Сочи се, че сумата, която се претендира от Д., съставлявала допълнителна сума в размер над 90 % от сумата по отпуснатия кредит от 2000 лв. Сумата за поръчителство се заплащала без кредитополучателя да получава нищо насреща, а бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит.

Развиват се доводи за нарушение на нормативно предвидения размер на ГПР и 1 заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.

Възнаграждението, което следвало да се заплати по договора за поръчителство, следвало да бъде отразено в ГПР, тъй като представлявало разход по кредита, който бил известен и следвало да бъде включен в ГПР. Обръща се внимание, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установило, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ АД.

Навежда се, че със сключването на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Не се целяло реално обезпечаване, а допълнително оскъпяване на Договора и допълнително възнаграждение на кредитодателя, уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, което води до недействителност, както на Договора, така и на договора за поръчителство. Навеждат се и доводи за нищожност на Договора и поради неспазване на действителния размер на ГПР на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл. 22 от ЗПК. Акцентира се, че договорът за поръчителство е недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните. Договорът за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. Предвид гореизложеното се моли от съда да признае, че сключеният договор за поръчителство от 08.04.2023 г. с ответната страна е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Моли се и да бъде осъдено ответното дружество на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищцата сумата в размер на 400 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за поръчителство от 08.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата.

В месечният срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Не се спори, че на 08.04.2023 г. е бил сключен договор за потребителски кредит № 2755590, за обезпечаването на който е сключен договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и ищцата като потребител.

Размерът на гарантираната главница по договора за кредит възлизала на 2116.64 лв. и следвала да бъде върната за срок от 12 месеца при ГПР от 46,49 % и ГЛП от 38,79 %.

Общият размер на дължимите по кредита суми възлизал на 2594.38 лв., от които 2116.64 лв.- главница, и 477.74 лв.- договорна възнаградителна лихва. Не се оспорва, че за предоставеното поръчителство било дължимо възнаграждение в размер на 1769.26 лв. Оспорва се твърдението на ищцата за извършено плащане по възнаграждението за поръчителство. Сочи се, че договорът за кредит бил предсрочно погасен, поради което възнаграждението за поръчител било дължимо единствено за 2 периода, в който услугата е предоставяна. По данни от „Кредисимо“ АД предсрочното погасяване било извършено на 12.05.2023 г., поради което дължимо и платено било възнаграждение само за един месец. Излага се механизма за сключване на договора за кредит и за предоставяне на поръчителство. Изтъква се, че „Кредисимо“ АД предоставяло потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговаряли с кредитополучателя, като част от тях било обезпечаването на договора. В тази връзка се твърди, че обезпечението, включително и предоставянето на поръчител в лицето на ответника, била единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя.

Сочи се, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като не отговаряло на дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респ. в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Изтъкват се доводи, че наличието на свързаност между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД не водело до скрито оскъпяване на кредита.

Предвид гореизложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

С нарочна молба на ищеца е направено и е прието изменение на претенцията по чл.55, ал.1 от ЗЗД чрез намаляване на същата, като същата остава висяща за сумата от 167.91 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор, че между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № 2755590 от 08.04.2023 г., съгласно който Д. трябвало да върне сумата от 2594.38 лв., при сума на получаване 2000 лв., при ГПР 46.49 %, със срок на кредита от 12 месеца. Безспорно е и обстоятелството, че ищцата сключила с ответното дружество договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2023 г., по силата на който следвало да заплати възнаграждение в размер на 1769.26 лв.

По претенциите за нищожност на договора за поръчителство:

От страна на ищцата се сочи, че така сключения договор за поръчителство е нищожен на няколко основания, предявени кумулативно: поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, на основание чл.143 ЗЗП.

На първо място следва да се посочи, че предсрочното погасяване на задълженията по договора за кредит е ирелевантно за спора. Обстоятелството, че всички задължения са били заплатени, дори и предсрочно, не прави договора щожен само на това основание.

Запознавайки се със съдържанието на договора за потребителски кредит се установява следното:

3

В чл.3 е посочено, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договор за потребителски кредит, като потребителят не е задължен да предоставя обезпечение на Кредисимо. Съобразно чл.4, ал.1, в случай, че ще се предостави обезпечение на кредита, кредитополучателя следва или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни, или да сключи договор за поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В този случай е уговорено, че срока за одобрение на заявлението за кредит е 24 часа от предоставяне на обезпечението.

По- нататък в ал.2 на чл.4 е посочено, че в случай на непредоставяне на обезпечение в сочения срок, ще се счита, че заявлението за отпускане на кредита не е одобрено. В ал.3 е прието, че ако е заявен кредит без обезпечение, срока за одобрение на заявлението за отпускането му е 14 дни.

При така описаните по- горе договорености се налага извод, че сключването на договор за поръчителство е предпоставка за приоритетното разглеждане на подаденото заявление, съответно за одобряването му, тъй като е посочено в ал.2 на чл.4 от договора за потребителски кредит, че при непредставяне на обезпечението в 48часовия диапазон, ще се счита, че заявлението за отпускане на кредита не е одобрено.

В този смисъл сключването на договора за поръчителство е поставено като условие за одобряване на заявлението и отпускане на кредита, както и за приоритетното му разглеждане, противно на твърденията на ответника.

На следващо място обстоятелството, че двата договора са сключени на една и съща дата, както и факта, че договора за поръчителство може да бъде сключен само с одобрено от Кредисимо юридическо лице, води до очевидна обвързаност между двете дружества. Наред с това ответника и Кредисимо следва да се третират като свързани лица, предвид на това, че Кредисимо е едноличен собственик на капитала на ответника. Ето защо двата договора- за кредит и за поръчителство, следва да се третират не като две отделни съглашения, а като едно цяло, което се потвърждава и от факта, че съобразно чл.8, ал.5 от договора за поръчителство, Кредисимо има право да приема вместо поръчителя изпълнение на задълженията на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. Всичко това налага извод за основателност на твърденията на ищеца, че със сключването на договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Както бе посочено по- горе уговорения размер на ГПР съобразно приложение № 1 към договора за кредит е в размер на 46.49%. С т.1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024г., постановено по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги 4 потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Както бе посочено по- горе сключването на договора за поръчителство е поставено като условие за одобряване на заявлението за отпускане на кредита, както и за приоритетното му разглеждане, поради което възнаграждението по договора за поръчителство попада в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“. Включвайки възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, неминуемо ще се увеличи процента на тези разходи над 50%, което пък прави клаузата за сключването на договора за поръчителство нищожна по аргумент на чл.19, ал.5 от ЗПК. Следва да се посочи, че в случая намира приложение и нормата на чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Формално е изпълнено изискването на закона за посочване на ГПР, но същото очевидно не е правилно определено, тъй като не включва всички разходи по кредита- в случая възнаграждението по договора за поръчителство, което задължение потребителя е длъжен да заплаща на всяка падежна дата на кредита. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК има за цел на потребителя да се предостави пълна, точна и ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и обоснован избор дали да го сключи, съответно съобразно т.19 да позволи на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Това в случая не е било сторено.