Решение № 268 от 28.04.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. В., 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20241420104008 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба и допълнителна искова молба от Д. А. А., ЕГН **********, чрез адв. Л. А., против „К.“ ЕАД, ЕИК **, и „А.Т.“ ЕООД, ЕИК **. В исковата молба се твърди, че между ищеца като кредитополучател и „К.“ ЕАД като заемодател бил сключен договор за потребителски кредит № 2696501/26.12.2022 г. за сумата от 2110 лева за срок от 10 месеца. Сочи, че в същия ден сключил с втория ответник „А.Т.“ ЕООД договор а предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение в размер на 1430.82 лева. Счита, че двата сключени договора – за потребителски кредит и за поръчителство са нищожни, като излага следните доводи: - Счита, че в договора за кредит е налице неяснота относно начина на формиране на ГПР и включените в него компоненти; - Заплащането на възнаграждението към поръчителя не е включено в ГПР, а ако беше включено, ГПР ще надвиши максимално допустимия от 50%; - Счита, че възнаграждението за поръчителя е следвало да бъде включено в ГПР, защото договорът за кредит и договорът за поръчителство са свързани, тъй като двете дружества имат един и същи собственик, а събирането на възнаграждението за поръчителя е възложено на кредитора по заемния договор, поради ; - След като договорът са кредит е нищожен на горните основания, то счита, че и свързаният с него акцесорен договор за поръчителство също е нищожен; Отделно сочи, че договорът за поръчителство е сключен в нарушение на чл. 143 ЗЗП, като уговорката за сключването му е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за 1 добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и на търговеца; сключването на договора за поръчителство е условие, 1 благоприятстващо отпускането на кредита, което води до възлагане на допълнителни разноски за потребителя; - Счита, че възнаграждението за поръчителя представлява скрита лихва, която не е включена в размера на ГПР и по този начин се заобикаля чл. 19 ЗПК и се нарушават добрите нрави; - Ако кредитополучателят можеше да представи исканите обезпечения, то същият би могъл да получи кредитиране при много по-изгодни условия; Посоченият в договора ГПР очевидно не отговаря на реалния размер, който би се получил, ако всички възнаградителни плащания бяха включени при изчисляването му; - ГЛП и ГПР по заема са посочени само като абсолютни стойности; липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР /кои компоненти са включени в него и как се формира/; липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР; посочен е лихвеният процент и годишно оскъпяване на заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР - Сочи, че договорът за поръчителство е следвало да бъде сключен между кредитора и поръчителя, а не между последния и потребителя и при липса на такъв договор, платеното от ищеца възнаграждение за поръчителя подлежи на връщане като платено без основание; - Счита, че параметрите на договора противоречат на добрите нрави, клаузите са неравноправни, налице е нееквивалентност на престациите; При всички тези съображения счита, че целият договор за кредит е нищожен и се дължи плащане само на чистата стойност на кредита – главницата, а не и на лихвата. Счита още, че е налице нееквивалентност на престациите по договор, което противоречи на добрите нрави. Счита, че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора, както и неконкретизиране на начина на формиране на ГПР и ГЛП водят неравноправност на клаузите по чл. 143 ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП същите са нищожни. След като договорът за кредит е нищожен, счита, че нищожен е и договорът за поръчителства. Иска се постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „К.“ ЕАД, поради противоречие със ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона, както и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 152.49 лева, представляваща платена без основание сума за лихва, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното погасяване на вземането.

Иска се още постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия договор за предоставяне на поръчителство, сключен на между ищеца и „А.Т.“ ЕООД, както и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 895.76 лева, представляваща платена без основание сума за възнаграждение по договора, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното погасяване на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „К.“ ЕАД, с който се иска съединяване на идентични дела, което съдът намира за неоснователно и би затруднило значително процеса ,тъй-като се изследват различни договори.Намира за неоснователни и възраженията за недопустимост на предявените искове.Оспорват се предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията, че договорът за кредит 2 нарушава изискванията на ЗПК и че е нищожен. Твърди, че погасителният план има изискуемото се по ЗПК съдържание, с посочени брой на погасителни вноски, размер на всяка една от тях, от какви компоненти е съставена - части от главницата и от договорната лихва, както и съдържа информация за ГПР и обща сума дължима от потребителя. Оспорва, че за ищеца било задължително сключването на договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Заявява, че съгласно раздел III, чл. 12 от ОУ, кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които „К.“ ЕАД като кредитодател приема са посочени в цитираната разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител.

Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай „К.“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска.

Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „К.“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. По силата на този договор „А.Т.“ ЕООД се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно: да отговаря 3 пред кредитора „К.“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Сочи, че вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „А.Т.“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя, който не е страна по договора между ищеца и „А.Т.“ ЕООД. Оспорва, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, вр. и чл.19, ал.4 от ЗПК. Оспорва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство с „А.Т.“ ЕООД е „задължително условие за получаване на кредита“. На следващо място „К.“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, за да го включи в ГПР. Действително „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.Т.“ ЕАД, въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В този смисъл „К.“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия. Оспорва като неоснователни твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство. Иска се отхвърляне на предявените срещу дружеството искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „А.Т.“ ЕАД, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че възнаграждението по този договор се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя (както е по процесното правоотношение), същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след 3 пълно изплащане на кредита. Посочва, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който доверителят ми поема Подробно описва механизма на сключване на договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство, както и 4 механизма на оценка на кредитоспособността и формирането на параметрите на договорите.

„К.“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „А.Т.“ ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Предвид изложеното счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Освен това заявява, че договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с „К.“ ЕАД. „К.“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя, по който „К.“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „А.Т.“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Заявява, че наличието на свързаност между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита. „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.Т.“ ЕООД. „А.Т.“ ЕООД е отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност (гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). Иска се отхвърляне на предявените срещу дружеството искове и присъждане на сторените разноски. 5 С исковата молба и отговора на ответника „К.“ ЕАД са представени писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими и следва да бъдат приети по делото.

Установява се, че на 26.12.2022 г. между Д. А. А. и „ К.” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2696501, при следните параметри: Общ размер на предоставения Кредит: 2110 лева, Срок на Кредита - 10 месеца: Брой погасителни вноски - 10 броя:

Фиксиран ГЛП по Кредита – 20.00 %, а ГПР по Кредита е отразено, че възлиза на 21.94%.

Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР са посочени в ОУ.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил, в случай, че кредитополучателя е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, в зависимост от посоченото обезпечение, следва да предостави банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство. Видно от договора за предоставяне на поръчителство е, че същият е сключен 4 във връзка с договора за паричен заем № 2696501/26.12.2022 г. между „ К.” ЕАД и ответника Д. А..