Определение № 1132 от 30.03.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1132 гр. Варна , 29.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100500756 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К С Л, срещу Решение №33/04.02.2021г., постановено по гр. дело № 9797 по описа за 2020г. на РС-Варна, с което, са отхвърлени предявените от въззивницата искове с правно основание чл.181, ал.1, вр. чл.142, ал.1 ЗМВР е чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ОД на МВР Варна да й заплати:сумата от 4320лв., представляваща сбор от ежемесечно дължими суми за храна в размер на 120 лв. месечно за периода 01.07.2017г. 20.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска и 678,73лв.обезщетение за забава за периода 01.08.2017г.-12.08.2020г.

В жалбата се излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон.

Твърди се, че неправилно съдът е приел, че служебното правоотношение на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР се урежда единствено с разпоредбите на ЗДСл. Посочената разпоредба следва да се тълкува във връзка с чл.1 ЗМВР, който има характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона и според която ЗМВР урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР, както и статута на служителите в него. ЗДСл е приложим относно статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР само при липса на изрично специално правило в ЗМВР. Излага се, че разпоредбата на чл.181, ал.1 ЗМВР не съдържа ограничение относно служителите от системата на МВР, на които следва да се осигури храна или левовата й равностойност. Наредба №8121з-773/01.07.2015г. определя единствено реда и условията за осигуряване на такива средства, но с нея предвид липсата на изрична законова делегация, Министъра на ВР не може да определя кои лица ще имат право да получат храна или парична равностойност. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно това, че изчерпателното изброяване на разпоредбите в ЗМВР, приложими към служителите, заемащи длъжности по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, което е въведено със ЗИДЗМВР/ДВбр.66/07.07.2020г., в сила от 01.10.2020г. представлява връщане на част от привилегиите, които са били отнети от законодателя през 2016г. за тази група служители. Според жалбоподателя тълкуването на закона от ВРС, поставя дългогодишни държавни служители от МВР в неравностойно положение спрямо други служители, които са назначени по трудово правоотношение или служебно правоотношение.

Счита, че не отговаря на принципите и духа на закона тълкуване, при което за сходни длъжности на лица по трудово правоотношение се осигурява храна или изплаща левово равностойност, а на тези по служебно правоотношение по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, не. Твърди, че неправилно съдът е приел, че с разпоредбата на §69 от ПЗР на ЗМВР/в сила от 2017г/, законодателят по целесъобразност е отнел привилегии на определена категория служители и нормативно е включил в основната им заплата допълнително възнаграждение в размер на левовата равностойност за храната. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт 1 изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове. Доказателствени искания не са направени.

Въззиваемата страна ОД на МВР Варна, не е депозирала в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор на жалбата

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.

261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.04.2021г. от 10 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2