Решение № 15836 от 19.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15836 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20221110140654 по описа за 2022 година

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила съдебно Решение №15339/21.09.2023 г., постановено по настоящето дело, е допусната делба на следните недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ...., съставляващ УПИ V-644, кв.41, с площ от 933 кв.м., находящ се на адрес – гр. София, ....;

ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор .....1, с предназначение – жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 72 кв.м., находяща се на адрес – гр. София, ....;

МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор .....2, с предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, с площ от 44 кв.м., находяща се на адрес – гр. София, ....;

МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор .....3, с предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, с площ от 30 кв.м., находяща се на адрес – гр. София, ...., при следните ДЯЛОВЕ: - 1/2 идеална част за Д. В. Х. и 1/2 идеална част за С. В. Х..

В първото по делото редовно заседание след допускането на делбата от 28.03.2024 г. съделителят Д. В. Х., чрез процесуалния си представител – адв.

В. Ц.., своевременно е предявил, а съдът е приел за съвместно разглеждане 1 срещу съделителя С. В. Х. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, вр. чл.

346 от ГПК за заплащане на сума в размер на 500.00 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесните имоти за периода от 29.07.2022 г. до прекратяване на съсобствеността между страните с влязло в сила съдебно решение (съобразно направеното уточнение в проведеното на 30.05.2024 г. открито съдебно заседание по делото).

В установения в закона срок – първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата съделителят Д. В. Х., чрез процесуалния си представител – адв. В. Ц.., своевременно е заявил и претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК за поставяне в неейн дял на допуснатите до делба недвижими имоти, като обосновава искането си с мотива, че не притежава друго жилище и към момента на откриване на наследството е живяла в делбения имот.

В установения в закона срок – първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата съделителят С. В. Х., чрез процесуалния си представител – адв. Т. Т., своевременно също е заявил претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК за поставяне в негов дял на допуснатите до делба недвижими имоти, като обосновава искането си с мотива, че не притежава друго жилище и към момента на откриване на наследството е живял в делбения имот.

От неоспореното от страните заключение на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие се установява, че процесните недвижими имоти са неподеляеми, а пазарната им стойност е съответно за: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ...., съставляващ УПИ V-644, кв.41, с площ от 933 кв.м., находящ се на адрес – гр.

София, .... – 246 400.00 лв., ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор .....1, с предназначение – жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 72 кв.м., находяща се на адрес – гр. София, .... – 159 000.00 лв., МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор .....2, с предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, с площ от 44 кв.м., находяща се на адрес – гр. София, .... – 2 050.00 лв., и МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор .....3, с предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, с площ от 30 кв.м., находяща се на адрес – гр. София, .... – 18 169.00 лв.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

По претенцията на съделителите за възлагане на недвижимите имоти по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК

По силата на чл. 349, ал. 1 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. По силата на чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

Липсата на което и да е от изброените условия, води до неприложимост на нормата на чл. 349 ГПК, респективно – обосновава отхвърляне на искането за възлагане като неоснователно.

В случая от събраните в първата фаза на делбеното производство доказателства се установи, че съсобствеността е възникнала по наследяване от С. М. Х., починала на 15.11.2021 г., която е оставила за свои законни наследници ищцата Д. В. Х. (дъщеря) и ответника С. В. Х. (син), видно от представено по делото удостоверение за наследници №РКР22-УГ51630/28.03.2022 г. издадено от Столична община, Район „Враждебна”.

В производството по настоящето дело обаче не се ангажираха доказателства, че при откриване на наследството – 15.11.2021 г. съделителите Д. В. Х. и С. В. Х. са живеели в делбения имот.

От показанията на разпитания по делото свидетел К. Н. П. се установява, че Д. В. Х. е живяла в имота в кв. Враждебна до зимата на 2022 г., когато била изгонена от брат си след смъртта на тяхната майка. Свидетелката сочи, че С. В. Х. се нанесъл да живее за постоянно в имота след смъртта на 3 майка си, като преди това понякога идвал в имота, а в дните, когато свидетелката е посещавала имота, и дори оставала да преспива, не била виждала С. В. Х. там.

Показанията на свидетеля К. Н. П. са крайно недостатъчни, за да обосноват извод, че при откриване на наследството – 15.11.2021 г. съделителят Д. В. Х. е живеела в делбения имот, доколкото свидетелят не е посещавал често процесния недвижим имот към момента на откриване на наследството и впечатленията й почиват основно на споделяното й от съделителя Д. В. Х..

От показанията на разпитания по делото свидетел Г.Р.П. се установява, че С. В. Х. е напуснал имота през 2014 г., защото му била издадена ограничителна заповед, 6-7 години въобще не бил посещавал имота, а от 2020 г. започнал да идва периодично. Сочи, че С. В. Х. се настанил за постоянно в имота, заедно със своята дъщеря след смъртта на неговата майка, Свидетелства, че от 2013 г. е във фактическо съжителство с Д. В. Х., като до 2021 г. живял заедно с нея в процесния имот, когато напуснал жилището поради честите скандали, а Д. останала да живее там. Сочи, че няколко месеца преди смъртта на майка й, Д. В. Х. периодично посещавала къщата, но не живеела там. Д. В. Х. започнала да ходи по-рядко в имота, преди смъртта на майка си, защото била бременна и имала нужда от спокойствие. Сочи, че 3-4 месеца преди смъртта на майка й, Д. В. Х. посещавала къщата, само ако колата на С. не е отпред.

От показанията на разпитания по делото свидетел М.А.М. се установява, че към настоящия момент в процесните недвижими имоти живеят С. В. Х. и дъщеря му, а Д. В. Х. е живяла там до преди около 3 години. Сочи, че С. се е нанесъл за постоянно в имота 5-6 месеца преди смъртта на майка му, а Д. се изнесла 15-20 дни след като той се върнал.

Показанията на свидетеля М.А.М. са крайно недостатъчни, за да обосноват извод, че при откриване на наследството – 15.11.2021 г. съделителят С. В. Х. е живеел в делбения имот, доколкото впечатленията му почиват основно на споделяното му от съделителя С. В. Х. и не кореспондират с показанията на свидетелите П. и П..

В производството по настоящето дело не се ангажираха доказателства от страна на съделителителите Д. В. Х. и С. В. Х., и за това че същите не притежават друго жилище освен това, чието възлагане искат, освен 4 представените по делото декларации за материално и гражданско състояние (на лист 99 и лист 105-107 от делото ). Следва да се има предвид, че с горепосочените декларации и двамата съделители са декларирали, че не притежават никакви недвижими имоти, включително и процесните, чието възлагане претендират в производството по настоящето дело, поради което горепосочените декларации не следва да се кредитират с доверие.

Поради това, претенциите на съделителите Д. В. Х. и С. В. Х. за възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК на процесните недвижими имоти, като неоснователни и недоказани, следва да бъде оставени без уважение.

По извършването на делбата

Основният способ предвиден в чл. 348, ал. 1 ГПК за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан, поради което единственият възможен способ за извършване на делбата се явява изнасянето на недвижимия имот на публична продан, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.

В конкретния случай безспорно се установи, че имотите, предмет на делбата, са неподеляеми, тъй като не могат да се образуват дялове в натура за всеки един от съделителите. Съобразно задължителната за съдилищата съдебна практика, поначало делбата се извършва чрез теглене на жребий щом броя на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделителите. (в този смисъл - Решение №127/24.02.1987г. по гр.д.№12/1987г. на ОСГК). В конкретния случай не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, което изключва приложението на тегленето на жребий, като способ за извършване на делбата.

Съгласно чл. 348 от ГПК, когато допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, то имотът се изнася на публична продан, поради което и по изложените съображения допуснатите до делба имоти следва да бъде изнесени на публична продан.

По претенцията по сметки по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС Предявената от съделителя Д. В. Х. претенция по сметки е неоснователна. Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Видно от законовата разпоредба фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1) съсобственост върху вещта, 2) 5 ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди, и 3) писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик – така решение № 721/28.10.1992 г. по гр. д. № 580/1992 г., решение № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г. о., решение № 344/17.05.1976 г. по гр. д. № 684/1975 г., ТР № 129/30.06.1986 г., ОСГК – ВС и др.

Разпоредбата обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да поиска реално да я ползва и да доказва, че не е допускан до нея. Както е посочено в ТР № 7 от 2.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г., ВКС, ІІ г. о., решение № 820 от 20.09.2011 г. по гр. д. № 1009/2009 г., ВКС, І г. о., решение № 516 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г., ВКС, III г. о. и решение № 4 от 18.02.2016 г. по гр. д.

№ 3322/2015 г., ВКС, ІІ г. о., вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем права, който притежава в съсобствеността. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си. Непретендиращият обезщетението следва да поиска възможност да ползва вещта, а ползващият вещта съсобственик следва да предостави на неползващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме.