Решение № 1986 от 18.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1986 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330203757 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Т. Т. срещу Наказателно постановление № 23-1030-002297/12.05.2023 г., издадено от Р.К.П. – ***, с което на основание чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП), без да се твърдят конкретни негови пороци. Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. Т. Т., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Твърди по делото да се установява, че жалбоподателят не е управлявал моторното превозно средство, описано в наказателното постановление, като посоченият регистрационен номер да съответства на друго превозно средство, различно от това, с което е извършено деянието. Взема становище по този начин да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който да е поставен в неяснота за управлението на кой мотоциклет е санкциониран. Твърди още да не е доказано авторството на деянието, тъй като не е събрана декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика на посоченото в наказателното постановление МПС, за който се сочи да не е жалбоподателят Д.. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 60285/29.06.2023 1 г. взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа превозното средство, с което е извършено нарушението, да е индивидуализирано чрез своя регистрационен номер, а самоличността на нарушителя да е установена от попълнена писмена декларация от собственика. Счита, че предвид установената стойност на скоростта и факта на движението в рамките на населено място, то деянието да не представлява маловажен случай. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Д. Н. Д., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 09.06.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 12.06.2023 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Собственик на мотоциклет „Сузуки ГСХ Р“ с рег. № *** бил В.Д.Т., неустановен по делото.

Жалбоподателят Д. Н. Д. бил собственик на мотоциклет с марка и модел „Ямаха ИП 250 Р“МПС и с рег. № ***.

На 27.04.2023 г. в 15:09 часа в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ до №111 в посока бул. „Дунав“ жалбоподателят Д. управлявал собствения си мотоциклет „Ямаха ИП 250 Р“ с рег. № *** със скорост от 110 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради което разрешената максимална скорост за движение предвид категорията на управляваното МПС била 50 км/ч. Движението на мотоциклета с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120CCA8. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 114 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 110 км/ч. Така извършеното деяние било заснето на снимка с № 0090719.

2

На 02.05.2023 г. свид. С. Г. В. – ***, призовал жалбоподателя Д. за изясняване на случая. На място свидетелят предявил на жалбоподателя снимковия материал № 0090719 от дата 27.04.2023 г., на който се виждало моторното превозно средство. Жалбоподателят Д. попълнил декларация за предоставяне на информация по реда на чл. 188 от ЗДвП. На същата дата свид. В. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 603360 срещу жалбоподателя Д., в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка. В акта било записано, че нарушението е извършено при управлението на мотоциклет „Сузуки ГСХ Р“ с рег. № ***, който бил различно превозно средство от това, чието движение с превишена скорост било заснето от техническото средство и което било показано на снимковия материал на жалбоподателя преди той да попълни декларацията по чл. 188 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. В него отново било прието, че деянието е извършено при управлението на мотоциклет „Сузуки ГСХ Р“с рег. № ***.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. С. Г. В.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и съставянето на АУАН.

Свидетелят изяснява, че не е очевидец на деянието, а актът е съставил изцяло въз основа на писмени материали, включително и на статичното изображение, заснето от автоматизираното техническо средство. Установява се още, че актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и след като на последния е предоставена възможност да се запознае със снимковия материал.

Показанията на свид. В. се ползват с доверие от съда като последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел. Те намират подкрепа и в събраните по делото писмени доказателства.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** (лист 31 от делото) се установява, че същото представлява мотоциклет с марка и модел „Сузуки ГСХ Р“ и е собственост на В.Д.Т..

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се изяснява, че същото представлява мотоциклет с марка и модел „Ямаха ИП 250 Р“ и е собственост на жалбоподателя Д. Н. Д.. Същите обстоятелства се изясняват и от Свидетелство за регистрация част I на МПС с рег. № *** (лист 22 от делото).

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от 3 одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 114-СГ-ИСИС/14.09.2022 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с № 120CCA8 е преминало периодична метрологична проверка на 14.09.2022 г. със заключение, че съответства с одобрения тип, грешките не надвишават максимално допустимите за типа средство за измерване и са налични всички необходими надписи, означения и защитните стикери върху техническото средство. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-8591/02.05.2023 г. се установява, че на дата 27.04.2023 г. мобилна система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 с № 120CCA8 е заснела статични изображения с номера от 0090585 до 0090749, с начален час на работа 10:30 ч. и краен час на работа 18:30 ч. и с място на контрол гр.

Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 111 в посока от север към юг, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От снимка № 0090719 от радар с № 120ССА8 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на мотоциклет с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 114 км/ч, а заснемането е извършено на 27.04.2023 г. в 15:09 часа в посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.

От Електронен фиш серия К № 6158077 се установява, че със същия на жалбоподателя Д. е наложено административно наказание глоба на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Д. Н. Д. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № ***, издадено на ***, валидно до *** и с налични 13 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на посочените в наказателното постановление време и място – на 27.04.2023 г. в 15:09 часа в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ до № 111 в посока бул.

„Дунав“, жалбоподателят Д. Н. Д. е управлявал моторно превозно средство със скорост от 110 км/ч при разрешена максимална скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Необоснован обаче е изводът на административнонаказващия орган, че деянието е извършено при управлението на МПС, което да представлява мотоциклет „Сузуки ГСХ Р“ и с рег. № ***. По делото няма събрано нито едно доказателство, от което да се прави извод, че нарушението е извършено при управлението на това превозно 4 средство. Същевременно от изготвения снимков материал, който съгласно чл.

189, ал. 15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в процеса, се установява, че деянието е извършено при управлението на друго, различно от посоченото в АУАН и в наказателното постановление моторно превозно средство, а именно мотоциклет с марка и модел „Ямаха ИМ 250 Р“ и с рег. № ***.

Нарушението е установено с техническо средство, което е с вградено разпознаване на номера и комуникации, поради което по делото не възниква съмнение кое е превозното средство, движило се с превишена скорост, макар и в обхвата на снимката да попада и друго МПС. Същото представлява товарен автомобил, като неговият регистрационен номер е видим – ***, следователно и той е различен от посочения в АУАН и в наказателното постановление. При така събраните доказателства съдът приема за доказано по категоричен начин, че деянието по движение със скорост от 110 км/ч на 27.04.2023 г. в 15:09 часа в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ до № 111 и в посока бул. „Дунав“, за което е издадено обжалваното НП, е осъществено при управлението на мотоциклет „Ямаха ИМ 250 Р“ и с рег. № ***, а не както е прието в АУАН и в наказателното постановление – при управлението на мотоциклет „Сузуки ГСХ Р“ и с рег. № ***.

По аргумент от чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регистрационният номер на моторното превозно средство е един от задължителните реквизити на санкционния акт, с който се реализира административнонаказателната отговорност на водача. Макар посочената разпоредба да касае съдържанието на електронния фиш, то тя е съответно приложима и към настоящия случай, доколкото се касае за нарушение за скорост по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Отговорността на жалбоподателя не е ангажирана по облекчения ред с издаване на електронен фиш, тъй като за процесното деяние е предвидено и наказанието лишаване от право да се управлява МПС. В този смисъл и съгласно правилото по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП деянието е санкционирано по общия ред чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Разпечатката съдържа 39 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f194dc2-cde7-4315-b30e-096e798a07c2