Решение № 3159 от 19.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3159 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110148665 по описа за 2025 година

Предявен e за разглеждане осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД Производството е образувано по искова молба от Ю Л. Ч. срещу „Виваком България“ ЕАД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 20,45 евро /40,00 лева/, представляваща задължение за връщане на недължимо платени от ищеца към ответника суми по 8 бр. фактури, издадени в периода от 15.02.2025 г. до 15.09.2025 г. по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги № 1757229121052024-60379010, сключено на 21.05.2024 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги за телефонен № 0898789419 с план Unlimited 100, услуга за предоставяне на интернет Vivacom FIBERNET и телевизия EON FULL, поради увеличаване без основание на месечната абонаментна такса по посочените договори за мобилни услуги.

Ищецът твърди, че на 21.05.2024 г. сключил с ответното дружество „Виваком България“ ЕАД Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги № 1757229121052024-60379010, със срок на договора от 2 години, по силата на което операторът се задължил да предостави на ищеца пакети за услуги в определен обем според параметрите на съответния тарифен план, а именно план „Unlimited 100“ към тел. план „Vivacom FIBERNET“ и „EON FULL“, срещу задължението на потребителя да заплати месечна такса след първите 6 месеца от сключването на Споразумението в общ размер на 69,89 лв. (34,99 лв. за мобилната услуга, 14,80 лв. за интернет услугата и 20,10 лв. за телевизионната услуга).

Излага, че със СМС съобщение от 06.01.2025 г. операторът е заявил, че считано от 08.02.2025 г. увеличава месечния абонамент с 2 лв. с ДДС за мобилни и интернет услуги, а на 07.01.2025 г. е получен СМС за увеличаване на таксата за телевизионни услуги с 1 лв. с ДДС. С фактура № 0087282987 от 15.02.2025 г. месечната абонаментна такса е била увеличена на 74,88 лв. (36,98 лв. за мобилната услуга, 16,80 лв. за интернет услугата и 21,10 лв. за телевизионната услуга), т.е. е увеличена с 5 лв. с ДДС.

Същата цена е прилагана последователно в следващите издадени фактури в периода 1

15.02.2025 г. до 15.09.2025 г., както следва: фактура № 0089072326/15.03.2025 г., № 0090959455/15.04.2025 г., № 0092795502/15.05.2025 г., № 0094644387/15.06.2025 г., № 0096538055/15.07.2025 г., № **********/15.08.2025 г. и № 0100241247/15.09.2025 г., като към настоящия момент ищецът е заплатил всички суми по издадените фактури.

Излагат се твърдения, че операторът няма право да променя месечната такса без да има постигнато между страните съгласие за това, като се позовава на факта, че цените на месечните такси по договора са фиксирани за срока на договора. Въз основа на посоченото твърди, че събраните суми в размер на 5 лв. на месец над уговорената цена по договора са заплатени без основание и моли операторът да бъде осъден да му ги върне, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозирането на исковата молба до погасяването.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор, ответникът оспорва основателността на предявените искове. Признава, че ищецът е страна по договор с ответното дружество, сключен на 21.05.2024 г. за предоставяне на телевизия, интернет и мобилни услуги *** със срок на действие на договора 2 години, както и че на 06 и 07 януари 2025 г. ответното дружество е уведомило ищеца за увеличаване месечния абонамент, считано от 08.02.2025 г. Посочва, че възможността за едностранно увеличаване на месечните такси по договора е на основание чл. 230, ал. 2 ЗЕС и е в съответствие с Правото на ЕС (Директива (ЕС) 2018/1972 и Решение по дело С-326/14 A1 Telekom Austria и C92/11 г . AG RWE Vertrieb), които позволяват при определени условия мобилните оператори едностранно да променят цените и тарифите за техните услуги. Посочва, че поради нарастване на цените, на минималната работна заплата и преки и непреки разходи, необходими за предоставяне на договорените телекомуникационни услуги, се е наложило увеличаване на цените на телекомуникационните услуги. Поддържа, че при уведомяване на потребителя за увеличението на цената по договора е спазен редът за уведомяване по чл. 230, ал. 2 ЗЕС, като потребителят е уведомен и за правото си да прекрати договора без допълнителни санкции. Въпреки това сочи, че ищецът не се е възползвал от тази възможност и не е поискал предсрочно прекратяване на договора.

Въз основа на посоченото поддържа, че е налице валидно основание за начисляване на увеличената МАТ и моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца по предявения осъдителен иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че във връзка с издадени фактури в периода от 15.02.2025 г. до 15.09.2025 г. е предал на ответника, без да е налице основание за това, сума в размер на 40,00 лв., представляваща заплатен размер над дължимите месечни абонаментни такси по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги № 1757229121052024-60379010, сключено на 21.05.2024 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги за телефонен № с план Unlimited 100, услуга за предоставяне на интернет Vivacom FIBERNET и телевизия EON FULL.

В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на получените суми.

С проекта за доклад по делото, приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 05.02.2026 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т.

3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени фактите:

1/ че са ищецът и ответникът са страни по процесното Допълнително споразумение 2 към Договор за електронни съобщителни услуги № 1757229121052024-60379010, сключено на 21.05.2024 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги за телефонен № с план Unlimited 100, услуга за предоставяне на интернет Vivacom FIBERNET и телевизия EON FULL; 2/ че на 06.01.2025 и 07.01.2025 г. „Виваком България“ ЕАД е изпратило уведомление за увеличаване на месечната абонаментна такса до ищеца; 3/ че е издало фактури в периода 15.02.2025 г. до 15.09.2025 г., в които месечната абонаментна такса е била с 5 лв./месец по-висока от уговорената по договора, както и 4/ че сумите по издадените фактури са заплатени от ищеца на ответника.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни факти за доказани по делото.

Налага се извод, че между страните няма спор по фактите от фактическия състав на спорното материално право, като единственият спорен въпрос между тях е налице ли е правно основание за ответника за извършената едностранна корекция на цените.

От приетото по делото допълнително споразумение се установява, че условията за ползването на услугите по него са достъпни на www.vivacom.bg. На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 147а, ал. 4 ЗЗП тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца. В случая ответникът не проведе доказване на този факт, като по делото не е представен препис от приложимите общи условия, приети от потребителя. Независимо от това, след служебно извършена справка на посочения в допълнителното споразумение интернет сайт, съдът констатира, че на същия са налични общите условия за потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни от оператора. Съгласно т. 114.1 от тях, не по-често от веднъж в рамките на една календарна година операторът има право да индексира цените на услугата, като ги коригира с процент не по-висок от месечния индекс на потребителските цени, определен от Националния статистически институт (ИПЦ, предходният месец = 100), натрупан за периода след последното определяне на съответната цена. С приемане на Общите условия Абонатът се съгласява с методиката за корекция на цените, извършена при условията на настоящата т. 114.1. Ако прилагането на индексацията е довело до значително увеличение на цените, Абонат – физическо лице има право да прекрати договора с 30-дневно писмено предизвестие, без да дължи неустойки.

Не е спорно между страните, че посочената клауза не е индивидуално уговорена, а е типова клауза в потребителски договор, която е едностранно наложена от кредитора. Поради това посочената клауза подлежи на проверка за неравноправност, доколкото не е налице изключението, предвидено в чл. 146, ал. 1 ЗЗПотр. Според определението, дадено в чл. 143, ал. 1 ЗЗПотр. неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ЗЗПотр. е посочено неизчерпателно изброяване на видове неравноправни клаузи.

Според чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗПотр. неравноправна е клауза, която предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

Посочената разпоредбата транспонира в българското гражданско право разпоредбата на § 1, б. „л“ от Приложение към Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съгласно която 3 неравноправна е клауза, която допуска цената на стоките да се определя към датата на доставката им или разрешаване на продавача на стоки или на доставчика на услуги да увеличава цената, без в двата посочени случая да даде съответното право на потребителя да се откаже от договора, в случай че смята окончателната цена за твърде висока спрямо първоначално договорената при сключване на договора.

Съдът намира, че клаузата от общите условия не създава значително неравновесие между правата на търговеца, установил посочената клауза, от една страна, и правата на потребителя, от друга страна, доколкото предвидената възможност за корекция на цената предвижда както възможност за увеличаването й, така и за нейното намаляване при определени условия. Предвидена е и възможност за едностранно прекратяване на договора без санкции при несъгласие на потребителя за извършената корекция, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 230, ал. 3 ЗЕС. С изпратените два броя текстови съобщения операторът е уведомил потребителя както за едностранното увеличение на цената, така и за правото му да се откаже от съответните услуги в посочения срок.

В производство по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на суми, събрани вследствие на едностранна индексация на цените по действащ договор, мобилният оператор носи доказателствената тежест да установи наличието и реалното осъществяване на всички договорни и законови предпоставки за валидно увеличение на цената, включително фактическо нарастване на обективния индекс на потребителските цени, публикуван от НСИ.

Клауза, позволяваща едностранно увеличение на цена, е допустима само ако е обвързана с обективни, външни и извън контрола на търговеца фактори, ясно и подробно описани в договора, без възможност за субективна преценка – в този смисъл Решение № 87 от 6.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 848/2017 г., I т. о., ТК. Чл. 143, ал. 2, т. 11 и т. 13 ЗЗП квалифицира като неравноправни клаузи, които позволяват едностранна промяна на условията или увеличение на цената без право на отказ за потребителя. Изключението по чл. 144, ал. 4 ЗЗП за клаузи за индексиране на цени се прилага, само ако методът за промяна е законосъобразен, ясен и подробно описан, и ако увеличението реално съответства на обективния индекс. В отговора на исковата молба ответникът сочи, че едностранното изменение в цената на услугите е предприето с оглед увеличение на различни видове разходи, осигурителен доход, минимална работна заплата, наеми и други. Когато операторът се позовава на индексация спрямо индекс на потребителските цени на НСИ, единствено в която хипотеза е предвидена възможност за едностранна корекция съобразно общите условия, той следва да докаже: конкретния период на сравнение; официалните данни на НСИ за този период; начина, по който процентът на индекса е приложен към договорната цена; че увеличението не надхвърля стойността на индекса и е извършено при спазване на договорната методика. В случая от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства за установяването на тези обстоятелства.

Разпечатката съдържа 30 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f192dcf-1c2a-435b-9688-d76857518f30