Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1100 от 28.07.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 331/2022
Вид
Решение № 1100
Подписан
28.07.2022
Състав
Атанас Кеманов, Надежда Лукова Махмудиева, Джулиана Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1100 гр. София, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000500331 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.

№364609/22.11.2021 г., подадена от ищците К. С. Т., Д. К. Т., Д. Д. Т. и Д. Б. Т., действащ чрез своя настойник и законен представител Д. Д. Т., всички чрез адв. Е.С., срещу Решение №266165/20.10.2021 г., постановено по гр.д.№14886/2019 г. на СГС – I ГО – 6 с-в, с което са отхвърлени изцяло предявените от ищците срещу „МБАЛ за женско здраве – Надежда“ООД, искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, обективно кумулативно съединени с акцесорни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от всеки от ищците, от смъртта на Б. Д. Т., настъпила в резултат от неадекватни, недостатъчни медицински грижи, непрофесионално, немарливо и незаконосъобразно поведение на лекарите в болницата, предявени като частични, в размери както следва: за първите двама – родители на пострадалата – в размер на по 5000 лв. за всеки от тях, частично предявен от искове от по 120 000 лв.; за третия ищец – брат на пострадалата – в размер на 5000 лв., предявен като частичен от общата сума от 80 000 лв., и за четвъртия ищец – малолетно дете на пострадалата – в размер на сумата от 25 100 лв., частично предявен от общо претендирания размер 200 000 лв., ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, за периода дата на настъпване на уврежданията 30.06.2017 г. до окончателното плащане. От четвъртият ищец Д. Б. Т., чрез неговия настойник и законен представител Д. Д. Т., е предявен и иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата 1250 лв., предявен като частичен от сумата 6 500 лв., претърпени от загубата на издръжка, от която този ищец е лишен, поради причинената смърт на неговата майка, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на исковата молба 13.11.2019 г. до окончателното плащане, който иск също е бил отхвърлен с обжалваното решение.

1

Поради отхвърлянето на исковете, ищците са осъдени да заплатят на ответника общо сумата 400 лв. и 1770 евро, за направени разноски пред първостепенния съд.

Така постановеното отхвърлително решение се обжалва изцяло, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Необоснован е изводът на съда, че на пострадалата е била приложена адекватна антикоагулантна терапия – от събраните доказателства се установява, че медикаментът фраксипарин е бил поставен на пострадалата едва 12 часа след операцията, което е несвоевременно, с оглед повишения риск от БТЕ. Необоснован е изводът на съда, че ответната болница е спазила действащият алгоритъм, без да се посочи кой е той. Неправилен е изводът на съда, че не е доказана причинна връзка между прилагането на противосъсирващото средство на 12-тия час след операцията, и смъртта на пострадалата – че не е несъмнено доказано, че при по-ранно прилагане на фраксипарин, вредоносния резултат не би настъпил. Неправилно е преценено поведението на лекуващите лекари след настъпването на усложненията, само на базата на показанията на служителите на ответника, които са заинтересовани от изхода на делото, като не са обсъдени част от релевантните факти, които не подкрепят извода за започване на незабавни реанимационни действия. Неправилно са преценени действията на медицинския екип във връзка с превеждането на пострадалата в УМБАЛ „Александровска“ – съдът необосновано е приел, че транспортирането на пострадалата в 12:45 часа е било своевременно и целесъобразно. Настоява се решението на първостепенния съд да бъде отменено, и предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. С Определение от 10.12.2019 г. /на л. 298 от делото на СГС/ малолетният Д. Б. Т. е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от внасянето на държавни такси и разноски за производството. Въззивната жалба е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Преписи от въззивната жалба на ищците са връчени на ответника „МБАЛ за женско здраве – Надежда“ООД, и на третото лице – помагач на ответника „ЗД Евроинс“АД.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпило Становище вх.№263095/20.01.2022 г., подадено от „ЗД Евроинс“АД, чрез юрк. Б. Г., в което се поддържа становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба, и за законосъобразност и правилност на постановеното първоинстанционно решение. От събраните гласни доказателства – показанията на св. К. – се установява, че след приема в лечебното заведение Б. Т. е консултирана от специалист по вътрешни болести, който е установил хронична венозна недостатъчност и е назначил профилактично хепарин и ластични чорапи, като са поставени на пациентката ластични бинтове. По време на бременността не са били налице оплаквания, налагащи консултиране със специалист по сърдечно-съдови заболявания, и такава консултация не е правена, като същата не е задължителна съобразно медицинските стандарти. Проведената през 2000 г. операция за разширени вени значително е намалила риска от тромбоемболични усложнения.

Незабавно след внезапното влошаване на жизнените показатели на Б. Т. са били предприети адекватни мерки, изразяващи се в кардиопулмунална ресусцитация и медикаментозна стимулация, което е довело до възстановяване на сърдечната дейност, проведени са консултации с двама кардиолози, които са потвърдили настъпването на белодробна тромбоемболия. С оглед тежестта на състоянието на Б. Т., не е било 2 възможно транспортирането й до лечебно заведение, разполагащо с апаратура и специалисти, чрез които да се окаже адекватно лечение, като е било наложително да се стабилизира състоянието й, преди да бъде транспортирана, което е сторено. Не е установена несвоевременност на проведеното лечение, поради което правилно исковете са приети за недоказани. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение.

Извън срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.

№266386/04.02.2022 г., подаден от „МБАЛ за женско здраве – Надежда“ООД, чрез адв.

С.Д.. С него се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на ищците, за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, като се настоява същото да бъде потвърдено и се излагат съображения по съществото на спора.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

С исковата молба са предявени четири обективно съединени частично предявени иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на Б. Д.

Т. – дъщеря на първите двама ищци, сестра на третия ищец, и майка на четвъртия ищец, настъпила на 30.06.2017 г., в резултат от неправилно лечение и неполагане на дължимата грижа от лекарският екип на ответника „МБАЛ за женско здраве – Надежда“ООД в периода на хоспитализацията на Б. Д. Т. за осъществяване на планово оперативно раждане от 05.03.2017 г. до 07.03.2017 г.

Между страните няма спор, че Б. Д. Т. е постъпила в „МБАЛ за женско здраве – Надежда“ООД на 05.03.2017 г. за планово родоразрешение посредством цезарово сечение. Впоследствие на 07.03.2017 г. състоянието й се е влошило, и същата е била приведена в тежко състояние в УМБАЛ „Александровска“, впоследствие в УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“, където е починала. Не се спори, че състоянието й е останало тежко до смъртта й на 30.06.2017 г. Спори се по наличието на противоправно поведение на лекарския екип на ответника „МБАЛ за женско здраве – Надежда“ООД.

За установяване на релевантните по делото обстоятелства по делото е събрана пълната медицинска документация от „МБАЛ за женско здраве – Надежда“ООД, от УМБАЛ „Александровска“, и от УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“. За анализ на медицинската документация по делото са приети първоначална Комплексна съдебномедицинска експертиза вх.№278719/12.02.2021 г. /на л.560-572/, и Повторна съдебномедицинска експертиза по писмени данни вх.№348409/14.09.2021 г. /на л.642-649/.

От първоначалната СМЕ се установява следното:

Пациентката Б. Т., родена на ******** г., преди постъпването си на лечение в „МБАЛ за женско здраве – Надежда“ООД, е боледувала от варици /разширени вени/ на долните крайници, които са оперирани през 1999 г. и 2000 г. Същата е била с установен хипотиреоидизъм, за който е била наблюдавана и лекувана с Елтирокс 75 дневно. През м. април, 2016 г. е установен чернодробен хемангиом и 75 мм ретенционна киста на черен дроб. През юни, 2016 г. е претърпяла операция на матката „хистероскопия“, при която хистологично се установява субмукозен лейомиом. В края на м. юни, 2016 г., след направена подготовка и предварителни диагностично-терапевтични процедури в 3 медицински център „Надежда“, е извършено успешно инвитрооплождане и ембриотрансвер /с донорска яйцеклетка/. По време на бременността пациентката е била наблюдавана от акушер-гинеколог с код по МКБ Z35.8 /наблюдение на бременността при жена, подложена на висок риск – 45 години/, като е провеждала периодично хормонално лечение, преглеждана е периодично от ендокринолог, консултирана е от кардиолог – доц. Х. – без противопоказания за инвитропроцедури и бременност. При извършен преглед на 12.01.2016 г. от д-р Х., в графата „наследствени болести“ пациентката не е докладвана за такива заболявания. При нормално протекла бременност, пациентката е била приета в болница „Надежда“ с начална родилна дейност и родоразрешение с цезарово сечение. След постъпването на 05.03.2017 г. Б. Т. е била консултирана от специалист по вътрешни болести, който е установил „Хронична венозна недостатъчност“ на долни крайници и е назначил „Хепарин“ профилактично и ластични чорапи. Не е установена флемботромбоза или тромбофлебит, не са набавени ластични чорапи, но вместо тях са поставени ластични бинтове. До операцията пациентката е била в добро състояние и без оплаквания. На 06.03.2017 г. е извършена оперативна интервенция – ниско цервикално цезарово сечение, коремен достъп, като кръвозагубата е била около 400 мл. Изваден е плод от мъжки пол с тегло 3050 гр. и ръст 50 см. Ранният постоперативен период е протекъл гладко, матката е била контрахирана с умерено кървене. В 19.00 ч. на 06.03.2017 г. е направена антикоагулантна профилактика с Фраксипарин 0.6 според изискванията на добрата медицинска практика. Започната е и антибактериална профилактика. На 07.03.2017 г., след ставане от леглото и раздвижване, Б. пада до леглото. Намерена е в коматозно състояние, със зеници забавено реагиращи на светлината, със спонтанно движение на крайниците – без огнищна мозъчна симптоматика. Установява се учестено плитко дишане, ниско кръвно налягане, висок пулс, изразена хипервентилация, хипокапния без хипоксемия и ацидоза, влошена сърдечната дейност.

При извършена в 9:15 ч. ехокардиография от доц. Х. се установяват данни за белодробна тромбоемболия. Предлага се терапия с включване на кислород, и прилагане на хепарин 30000Е, добутамин, допамин, адреналин. Направена е контролна рентгенография. Установява се бързо влошаване на състоянието и настъпва клинична смърт, тежка хипоксемия, хиперкапния и респираторна ацидоза, което налага бърза оротрахиална интубация и сърдечен масаж, медикаментозна стимулация, антикоагулантна терапия. След обсъждане от лекуващия екип, доц. Х. и доц. В. от кардиологичната клиника на УМБАЛ“Александровска“, при данни за белодробна тромбоемболия масивна форма, се взема решение за привеждане на Б. Т. в кардиологичната клиника на УМБАЛ“Александровска“. Поради тежкото състояние на пациентката и високия риск от транспортирането й, е поискано съгласието на майката на пациентката К. Т., която дава съгласие. В същия ден, на 07.03.2017 г., Б. Т. е приведена с реанимационен екип, на фона на механична вентилация, в УМБАЛ „Александровска“. Там веднага е направена пулмоангиография, при която се визуализират двустранно тромботични маси в средните и долни сегментни артерии.