Решение № 7792 от 01.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7792 гр. София, 01.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110137647 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба „Е. М.“ ЕООД срещу М. Д. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: ********, твърди, че по силата на сключен между „Б. Д.“ АД, като кредитор, и ответника М. Д. Д., ЕГН **********, като кредитополучател, Договор за стоков кредит № ******/01.11.2022 г. кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 3 257,43 лв.

Посочва, че с подписването на договора ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 48 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване – 01.11.2026 г. Поддържа, че след усвояване на кредита кредитополучателят не е изпълнил поети договорни задължения към „Б. Д.“ АД, а именно – не е плащал погасителни вноски. Твърди, че на 23.06.2023 г. е сключен договор за цесия между „Б. Д.“ АД и „Е. М.“ ЕООД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от процесния договор за потребителски заем е било изкупено от ищеца. Посочва, че в изпълнение на задължението си по чл. 99 ЗЗД за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане цедентът „Б. Д.“ АД е упълномощил цесионера „Е. М.“ ЕООД да извърши уведомяването от името на цедента и за негова сметка. Поддържа, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 55120/2023 г. по описа на СРС, 56 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, и че след подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са били дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 476,99 лв. – 1 главница по цедиран Договор за стоков кредит № ******/01.11.2022 г., представляваща сбор от изискуеми вноски с падежи за периода от 01.12.2022 г. до 01.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.10.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 527,31 лв., представляваща възнаградителни лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 01.12.2022 г. до 01.09.2023 г., както и сумата от 47,15 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху претендираните в настоящото производство вземания за периода от 01.12.2022 г. до 01.10.2023 г. Претендира разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Приложени са по делото искане за стоков кредит № ****** с кредитоискател М. Д. Т. с общ размер на искания кредит от 3257,43 лв., ведно със застрахователна премия към „Г. Ж.“ ЕАД и „Г. З.“ ЕАД в размер на 689,43 лв., за закупуване от „Т. Б.“ ЕАД на стоки – 1 бр. високоговорител SAMSUNG HW-Q800B*EN SOUNDBAR с цена 1099 лв., и сушилня SAMSUNG DV80T5220AX с цена 1469 лв., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в която е посочена сумата на закупуваните стоки – 2568 лв., общата сума, която следва да заплати кредитополучателя – ведно с лихви и разходи по кредита – 4820,72 лв., разходи по кредита – 20,75 % годишно за период от 48 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, годишен процент на разходите – 22,84 %; общи условия по договори за стоков кредит във връзка с процесното искане за предоставяне на кредит; декларация на кредитополучателя за предоставяне на преддоговорна информация; погасителен план – с посочен размер на всяка от вноските, в това число каква част представлява главница, и каква лихва, падеж на всяка от тях и лихвен процент, самият договор за стоков кредит № ****** от 01.11.2022 г., сключен с „Б. Д.“ АД, в който са описани горепосочените елементи; декларации на кредотополучателя и индивидуално заявление за застраховане по групов застрахователен договор за застраховка на кредитополучателите по стокови кредити

– без подпис на потребител/кредитополечател (л. 14 – 35).

Представена е още фактура за стоките, представляващи SAMSUNG HWQ800B*EN SOUNDBAR с цена 915,83 лв. без ДДС, и сушилня SAMSUNG DV80T5220AX на стойност 1224,17 лв. без ДДС или общо 2568 лв. с ДДС, с получател М. Д., и доставчик „Т. Б.“ ЕАД.

Усвояването на сумите по договора за кредит, а с това и наличието на договорно правоотношение въз основа на същия с така описаните параметри, сключен между М. Д. и „Б. Д.“ АД, се установява от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Е. В.. Съгласно същото и на база представено извлечение от банкова сметка с титуляр М. Д., е установено, че на 01.11.2022 г. е извършено автоматично усвояване на застрахователна премия, като сумата от 689,43 лв. е прехвърлена по сметка разчети ЗК Групама – стокови кредити, а на същата дата е извършен превод по сметка на „Т. Б.“ ЕАД на сумата от 2568,00 лв.

Вещото лице е установило, че след датата на усвояване на кредита няма постъпили плащания за погасителни вноски. Главницата за вноските с падеж от 01.12.2022 г. до 01.09.2023 г. възлиза на сумата от 476,99 лв., договорната лихва върху 2 същите, начислена за периода от 01.12.2022 г. до 01.09.2023 г. е на стойност 527,31 лв., а върху падежиралите главници се дължи лихва за забава за периода от 02.12.2022 г. до 01.10.2023 г. в размер на 66,04 лв.

По делото е представен като доказателство и рамков договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ от 21.03.2023 г., сключен между „Б. Д.“ АД, в качеството на цедент, и „Е. М.“ ЕООД, в качеството на цесионер, допълнително споразумение към него от 23.06.2023 г. и Приложение № 1 към допълнителното споразумение, също от 23.06.2023 г., в което като прехвърлено е посочено вземането на банката срещу М. Д.

Д..

По делото е представено и пълномощно от изпълнителните директори на „Б.

Д.“ АД, с което упълномощават „Е. М.“ ЕООД да уведомяват съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на „Б. Д.“ АД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на „Е. М.“ ЕООД.

По делото е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до М. Д. Д..

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит между „Б. Д.“ АД, в качеството на кредитодател, и ответника с твърдяното съдържание, по силата на което ответникът е получил претендираната сума и се е задължил да я върне в посочения срок, 2/ изискуемост на задълженията на ответника; 3/ наличието на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесните вземания; 4/ съобщаването на цесията на ответника от първоначалния кредитор или негов пълномощник.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.

При така разпредЕ. доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са основателни. Съображенията за това са следните:

Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства и изготвеното заключение по счетоводна експертиза, че между М. Д. Д. и „Б. Д.“ АД е сключен договор за стоков кредит № ****** с общ размер на искания кредит от 3257,43 лв., ведно със застрахователна премия към „Г. Ж.“ ЕАД и „Г. З.“ ЕАД в размер на 689,43 лв., за закупуване от „Т. Б.“ ЕАД на стоки – 1 бр. високоговорител SAMSUNG HW-Q800B*EN SOUNDBAR с цена 1099 лв., и сушилня SAMSUNG DV80T5220AX с цена 1469 лв., с обща сума, която следва да заплати 3 кредитополучателя – ведно с лихви и разходи по кредита – 4820,72 лв., разходи по кредита – 20,75 % годишно за период от 48 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, годишен процент на разходите – 22,84 %. Според договора падежа на всяка месечна вноска е първо число на месеца, с първи падеж на 01.12.2022 г. и падеж на последната погасителна вноска 01.11.2026 г.

Съдът намира, че процесният договор за кредит е действителен. В процесния договор се съдържат размерът на годишния лихвен процент, методиката за изчисляването му, общият размер на всички плащания, както и начинът на формиране на годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изготвен е погасителен план, с ясно посочване в него на месечните вноски, които включват главницата по кредита и договорната лихва, като са посочени по размери за всяка вноска.

В случая от събраните по делото и неоспорени от ответника доказателства се установява, че поради неплащане на поетите с договора задължения от кредитополучателя и настъпване на техния падеж, ответникът дължи непогасената главница за вноските с падеж от 01.12.2022 г. до 01.09.2023 г. от 476,99 лв., договорната лихва върху същите, начислена за периода от 01.12.2022 г. до 01.09.2023 г. е на стойност 527,31 лв., а върху падежиралите главници се дължи лихва за забава за периода от 02.12.2022 г. до 01.10.2023 г. в размер на 66,04 лв.

На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява, че на основание рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 21.03.2023 г., допълнително споразумение към него, сключени между „Б. Д.“ АД и „Е. М.“ ЕООД, и Приложение № 1 към него, вземането, произтичащо от процесния договор за кредит, е прехвърлено на ищеца. По делото е представено изрично потвърждение от цедента за извършената цесия на вземането, произтичащо от процесния договор.

Съгласно нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД съобщаването на длъжника на извършената цесия е предпоставка тя да породи действие спрямо него, като до този момент договорът поражда действие единствено между страните по него – цедент и цесионер – Решение № 172 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1917/2017 г., II т. о., ТК. Уведомлението може да изхожда както от предишния кредитор, така и от новия, стига той да е надлежно упълномощен от цедента за това – в този смисъл е актуалната съдебна практика, обективирана в Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК. В настоящия случай цесионерът е бил надлежно упълномощен за уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, което се установява от приложеното по делото пълномощно. Съобщението може както да предхожда подаване на исковата молба, така и да е представено като приложение към нея – Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. Поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато същата е съобщена на длъжника с исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, включително чрез изходящото от цедента или от упълномощения за това цесионер уведомление, приложено към нея.