Решение № 291 от 23.09.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. София, 23.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Дацов

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Ива Андр. И. в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София) като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600601 по описа за 2021 година образувано по жалба на адвокат Н. П., служебен защитник на подсъдимата В.В. срещу присъда № 2258/22.04.2021 г., по нохд № 2258/20 г., на Софийски градски съд, 22-ри състав, Наказателно отделение.

С обжалваната присъда Софийският градски съд е признал подсъдимата В. В. В., от гр.София, с ЕГН – **********, ЗА ВИНОВНА в това, че за периода от 14.03.2016 г. до 15.03.2016 г., в гр.София, при условията на продължавано престъпление - с пет деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, за да получи кредит, представила неверни сведения относно самоличността си в подадени заявления за отпускане на кредит по електронен път пред служители на „Кредисимо“ АД, ,,4финанс"‘ ЕООД, “Фератум България“ ЕООД, “ВИВА Кредит“ ООД и „Кредит Инс“ ООД – като представила личните данни на Т. Б. И., вместо своите, както следва :

1. Ha 14.03.2016 г., в гр.София, за да получи кредит от „Кредисимо“ АД в размер на 850 /осемстотин и петдесет/лв, представила пред служителя на „Кредисимо“ - А. А. П., неверни 1 сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на кредит № 633651/14.03.2016 г., подадено по електронен път на сайт : www.credissimo.bg и в проведен телефонен разговор, като представила личните данни на Т. Б. И. - три имена, ЕГН **********, номер на лична карта ********* и постоянен адрес - ***, ул.“***“ № **, вместо своите ЕГН, номер на лична карта и постоянен адрес;

2. Ha 14.03.2016 г., в гр.София, за да получи кредит от „4финанс“ ЕООД в размер на 300,00/триста/лева, представила пред служителя на „4финанс“ ЕООД - Г. Ц. Н. неверни сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на кредит № **********/14.03.2016 г., подадено по електронен път на сайт: www.vivus.bg и в проведен телефонен разговор, като представила личните данни на Т. Б. И. - три имена, ЕГН **********, номер на лична карта ********* и постоянен адрес - гр.***, ул.“***" № **, вместо своите;

3. На 14.03.2016 г, в гр.София, за да получи кредит от „Фератум Бълга рия" ЕООД, в размер на 150/сто и петдесет/ лева, представила пред служителя на „Фератум България“ ЕООД - Г.

Г. П. неверни сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на кредит № 358784/14.03.2016 г., подадено по електронен път на сайт: www.ferratum.bg, като представила личните данни на Т. Б. И. - три имена, ЕГН **********, номер на лична карта ********* и постоянен адрес - гр.***, ул.“***“ № **, вместо своите;

4. На 15.03.2016 г., в гр.София, за да получи кредит от „Вива Кредит" ООД, в размер на 300/триста/лева, представила пред служителя на „Вива Кредит“ ООД - Ц. П. И. неверни сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на кредит, подадено по електронен път на сайт: www.mmonev.bg и в проведен телефонен разговор, като представила личните данни на Т. Б. И. - три имена, ЕГН **********, номер на лична карта ********* и постоянен адрес - гр.София, ул."Чепинско шосе“ № 54 , вместо своите и 5. На 15.03.2016 г., в гр.София, за да получи кредит от „Кредит Ине" ООД в размер на 300/триста/лева, представила пред служителя на „Кредит инс“ ООД - В. Н. Н. неверни сведения относно самоличността си в заявление за отпускане на кредит № 55594/15.03.2016 г., подадено по електронен път на сайт: www.creditins.bg и в проведен телефонен разговор, като представила личните данни на Т. Б. И. - три имена, ЕГН **********, номер на лична карта ********* и постоянен адрес - гр.***, ул. “***“ № **, вместо своите.

Съдът е приел, че с горното подсъдимата В. е осъществила състава на престъплението по чл.

248А, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл.78А, ал. 1 НК е ОСВОБОДИЛ ПОДСЪДИМАТА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и е наложил на същата административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000лв.

Съдът се е разпоредил и с разноските по делото.

В подадената жалба се изтъкват доводи, че не е доказано авторството на деянието, като 2 присъдата в тази насока почивала на предположения. Прави се възражението, че частните аудиозаписи не са допустими доказателствени средства по НПК. Присъдата била и явно несправедлива, тъй като съдът не приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, въпреки наличните предпоставки за това. Излагат се и съображения, че необосноваността на присъдата представлява процесуално нарушение, което може да бъде отстранено от настоящия съд, като се прави искане същата да бъде отменена и вместо нея постановена оправдателна такава. Алтернативно се прави и искане да бъде намален размера на наложената глоба. В жалбата не се съдържа искане за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание жалбата се поддържа на същите основания. Счита се, че при индивидуализацията на наказанието може да се приложи разпоредбата на чл. 55 НК и че частните аудиозаписи, каквито са представените от кредитните институции не са допустими доказателствени средства по НПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и като прецени изложените в жалбата доводи и съображения, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно закона за кредитните институции /чл.ЗА,ал.1 от ЗКИ/ небанкови институции, като визираните в обвинителния акт търговски дружества, отпускали така наречените „бързи кредити“ без личен контакт с кредитоискателите, въз основа на онлайн контакт и телефонни разговори. Така се подавали и заявленията, съдържащи искане за отпускане на кредит от конкретни физически лица.

Подсъдимата В. В. В. била братовчедка със свидетелките Т. Б. И. и М. Б. И., които били сестри. Свидетелките живеели в гр. ***, ул.“***“ № **, в къща на този адрес заедно с родителите си. До м. март 2016 г. подсъдимата поддържала връзки с братовчедките си, като ги посещавала на горния адрес. Самата тя живеела на друг адрес в гр .***, жк. ***“.

На 27.02.2016 г. Т. И. претърпяла тежко ПТП като пътник в лек автомобил. Наложило се да се лекува в дома си, като там била посещавана често от подсъдимата В. като нейна близка братовчедка. Поради трудната си подвижност в резултат на травматичните увреждания И. се придвижвала с чужда помощ, включително и от братовчедка си В., която понякога я извеждала навън на разходка. През това време И. държала личната си карта в портмонето и макар да не я е предоставяла на подсъдимата, поради трудната си подвижност нямала постоянен контрол върху нея. Това създало предпоставки подсъдимата да я вземе и да я преснима, без знанието на братовчедка си Т..

В началото на м. март 2016 г. подсъдимата потърсила по спешност по телефона братовчедка си Т. и поискала лична среща с нея. Двете се срещнали на следващия ден, като при срещата им подсъдимата заявила на Т., че я потърсила нейна приятелка „***“/позната и на св. Т. И./, за да й потърси отговорност защо е теглила кредити от нейно име. Подсъдимата опитала да 3 успокои „***", но не успяла и двете се скарали. В. попитала Т. какво да прави и последната й казала, че се е забъркала в лоши неща и не иска повече да комуникира с нея.

На 14.03.2016 г. подсъдимата В. попълнила онлайн заявление за кредит в размер на 850 лв. от АД „Кредисимо“ чрез интернет страницата на дружеството, за което имало изготвена форма-образец. Заявлението било подадено от IP адрес *********** и било регистрирано под № 633651/14.03.2016 г. Подсъдимата обаче вместо да се представи с истинската си самоличност, посочила личните данни на братовчедка си Т. И., с които към онзи момент имала достъп, а именно - ЕГН-**********, лична карта № *********, както и постоянен и настоящ адрес по лична карта - ***, ул.”***“ № **, месторабота в магазин за хранителни стоки „Буров и син“. Всички тези данни знаела поради роднинската си връзка със свидетелката И. и достъпа до дома й непосредствено след ПТП, от което била пострадала горепосочената свидетелка и нейна братовчедка. Посочила данни за контакт - и-мейл [email protected], както и тел. № **********, които били ползвани от нея към онзи момент.

Подсъдимата посочила себе си и сестрата на Т. – М., като „лица за контакт“ с телефони ********** и **********. Свидетелката А. П., кредитен специалист в „Кредисимо“ АД приела заявката и автоматичната система потвърдила данните. След горното П. се свързала по телефона, за да говори с кредитоискателя Т. И., без да знае, че от другата страна на връзката е подсъдимата В., която се представя за братовчедка си Т. И.. След като провели разговора, се уточнили кредитоискателя да получи сумата от одобрения кредит на каса в „Изипей“ /отново без физически контакт на дружеството и кредитоискателя/. Така на същата дата, на каса на „Изипей“ в гр.София, подсъдимата представила личната карта на свидетелката И. пред касиерката свидетелката Е. С. и получила сумата от 850 лв.. По този начин свидетелката Т. И. станала длъжник спрямо „Кредисимо" АД за сумата от 850 лв..

На същата дата, 14.03.2016 г., подсъдимата В. попълнила заявление за отпускане на кредит в размер на 300 лв. до „4финанс‘' ЕООД от същия IP адрес, като системата на интернет сайта на това дружество го регистрирала под № **********/14.03.2016 г. Аналогично, като в горния абзац, подсъдимата подала и тук данните на своята братовчедка /описани при първото искане на кредит/.Искането било разпределено на свидетелката Г. Н., оператор в контактен център на „4финанс“ ЕООД, която извършила справка в тяхната система за достоверност на съобщените данни на лицето, посочено за кредитоискател. След като системата потвърдила данните, свидетелката се свързала по телефона, смятайки, че провежда разговор с кредитоискателя Т. И. и без да знае, че провежда разговор с подсъдимата В.В.. В хода на този разговор подсъдимата потвърдила данните за Т. И., за която се представяла, като поискала изплащане на парите на каса на „Изипей“. Така, следобед на същата дата, на същата каса на „Изипей“ и от същата касиерка – свидетелката Е. С. на подсъдимата била изплатена сумата от 300 лв, с която се задължила свидетелката Т.

И. към тази небанкова кредитна институция.

Отново на същата дата, 14.03.2016 г., подсъдимата В. от същия IР адрес/посочен в двата горни абзаца/ подала заявление за кредит в размер на 150 лв. чрез сайта на „Фератум 4

България“ ЕООД, като пак посочила данните на братовчедка си Т. И. като „кредитоискател“.

Заявлението за кредит било регистрирано в системата на сайта под № 358784/14.03.2016 г.

Отново съобщила данните на братовчедка си и посочила същите контактни лица, както в предходните два абзаца, без самата свидетелка да знае или да е съгласна с това. Искането било обработено от свидетелката Г. П., оператор във „Фератум България“ ЕООД.

Последната извършила нужните справки в тяхната система и след като се потвърдила автентичността на подадените данни, провела телефонен разговор с „кредитоискателката“, без да знае, че на другата страна на телефонната линия е подсъдимата В., а не свидетелката И.. Подсъдимата, представяйки се за „кредитоискателката“, заявила желание да получи сумата чрез каса на „Изипей“. Така в късния следобед на 14.03.2016 г. подсъдимата В. отишла за трети път на една и съща каса на „Изипей“ и получила от същата свидетелка Е. С. сумата от 150 лв.

На следващия ден, 15.03.2016 г., подсъдимата попълнила заявление за кредит до „Вива Кредит“ ООД с искане за отпускане на сумата от 300 лв. от името на братовчедка си. За целта предоставила в онлайн-формуляра на това дружество данните на братовчедка си Т. по подобие на описаното в горните три абзаца. Заявлението било обработено от свидетеля Ц.

И., кредитен експерт във „Вива Кредит“ ООД, който извършил нужните проверки за достоверност на данните и когато последните се потвърдили от системата, той провел телефонен разговор с „кандидата за кредит“. В хода на разговора свидетелят И. не знаел, че не разговаря с „кредитоискателката" И.. В хода на разговора подсъдимата изразила желание да получи сумата на каса на „Изипей“. По-късно същия ден подсъдимата отишла на каса на „Изипей“, бул. “Сливница“ № 65 при свидетелката Т. П./касиер/. Последната сверила данните от личната карта на свидетелката Т. И./която подсъдимата представила на касиерката/ и изплатила с описаните в обвинителния акт документи сумата от 300 лв. на подсъдимата.