Решение № 40 от 13.03.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Б., 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20221810200648 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Предметът на делото:

Наказателно постановление (НП) №*** от ***г, издадено от Началник на Отдел „***“ – София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл.31, ал.4 от Наредба №***г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на „ ***“ ЕООД, с ЕИК*** със седалище и адрес на управление – с.В., обл.С., ул.***, чрез управителя си Е. П. Т. , на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева от Закона за данък добавена стойност/ЗДДС/.

Становищата на страните:

Недоволна от това Наказателно постановление е останала Е. П. Т.

/управител на ***“ ЕООД/, която подава жалба, в срок. В подадената жалба е описано искане за отмяна на така издаденото НП като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява и не изпраща представител.

1

Въззиваемата страна (Началник отдел „***”- София в Централно управление на НАП) – редовно призована, не изпраща представител. В писмена защита до въззивния съд гл. юрисконсулт Ерска изразява становище по жалбата, по хода на делото и доказателствата. Според нея жалбата е неоснователна и незаконосъобразна. Иска се РС-Б. да постанови решение, с което да потвърди обжалваното Наказателно постановление. Твърди че в хода на наказателното производство не са допуснати нарушения и е налице съответствие във фактическата обстановка от АУАН и Наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 05.01.2021г. около 11.32ч. свидетелите А. Г. Д. на длъжност “ инспектор по приходите” в ЦУ на НАП и неговия колега П. И. Т. извършили проверка в търговски обект - хранителен магазин, находящ се в с.В., обл.С., стопанисван от „***“ ЕООД, с ЕИК*** със седалище и адрес на управление с.В., обл.С., ул.***, с управител Е. П. Т.. Тогава свидетелите Д. и Т. извършили проверка в търговския обект, при което установили, че в същия има монтирано и въведено в експлоатация, работен режим ЕКАФП. При преглед на регистъра за ДФО за 2020г. било установено, че на дата 06.07.2020г. има сторно операция - операторска грешка, като при връщането или рекламацията на стока или при намалена данъчна основа не е документирано в момента на възстановяване изцяло или частично в брой заплатената от клиента сума и не е било налице документ от ФУ. На 05.02.2021г. св.Д., в присъствието на св.Т. съставил срещу „***“ ЕООД АУАН № ***г . Актът бил съставен и в присъствието на Е. Т. - управител на дружеството. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение на чл.31, ал.4 от Наредба №***г. Актът бил предявен на Т. за запознаване със съдържанието и същата го подписала.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №*** от ***г. от Началник на Отдел „***“ - София в Централно управление на Национална агенция за приходите.

Наказателното постановление е

2 получено от управителя на дружеството-жалбоподател на 12.10.2021г. и е обжалвано с жалба, входирана в ТД на НАП на 19.10.2021г., видно от отбелязването върху разписка на куриерска фирма СПИДИ.

По доказателствата:

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в съдебното следствие свидетели А. Г. Д. – актосъставител и П. И. Т., както и в писмените доказателства по делото: фискална касова бележка; АУАН № ***г.; протокол от извършена проверка от 05.01.2021г.; съкратен отчет на фискалната памет; заповед № ЗЦУ- ***г.; пощенски плик и др., приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК, вр. чл.

84 ЗАНН.

Показанията на разпитаните свидетели Д. и Т. настоящият съдебен състав намира за последователни и логични, доколкото двамата са осъществили проверката на място и непосредствено са възприели обстоятелствата по случая (вкл. и относно процесното нарушение), като техните показания се явяват източник на пряка доказателствена информация за разглежданата хипотеза. Показанията на двамата свидетели взаимно се допълват, като намират опора и в останалите доказателствени материали, и затова съдът ги кредитира изцяло основа своите фактически изводи въз основа на тях. Писмените доказателства, надлежно приобщени по реда на НПК, допълнително спомагат за правилното изясняване на делото в пълнота, като са в синхрон с депозираните показания на свидетелите, и затова съдът изгради своите изводи по фактическите обстоятелства въз основа на тях.

Показанията на тези свидетели са подкрепени от писмените доказателства по отношение на инкриминираното нарушение от обжалваното НП и не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал. Въз основа на същите, ведно с писмените доказателства, се установяват по несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на доказване – чл. 102 от НПК. Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал подробното му обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.

3

От правна страна:

По приложението на процесуалния закон:

Жалбата е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Поради това РС-Б. приема, че жалбата е процесуално допустима.

При служебната проверка съдът прецени, че не са налице процесуални нарушения, които съществено да са засегнали правото на защита на дружеството-жалбоподател, доколкото в хода административнонаказателното производство са спазени законовите правила относно компетентността на съответните длъжностни лица, съставили АУАН, съотв. издали НП – Актът е съставен от компетентно лице съгл. чл.193, ал.2, предл.1 от ЗДДС (орган по приходите по чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП), а НП е издадено от „оправомощено длъжностно лице”.

Двата документа съдържат всички законови реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. описанието на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, като е конкретизирана и нарушената законова разпоредба – чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Няма допуснати нарушения при съставянето и връчването на АУАН, доколкото той е съставен при спазването на правилата на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на свидетел на установяване на нарушението, както и на законния представител на дружеството-жалбоподател, като АУАН е бил подписан от актосъставителя и свидетеля по него, и е бил връчен лично на управителя на дружеството, от което следва и извода за спазването на съответните императивни законови правила, гарантиращи правото на защита на санкционирания правен субект. Няма нарушение и на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, доколкото Актът е съставен в кратък срок след установяването на нарушението, но в рамките на 3-месечния срок от установяване на нарушителя и две години от датата на нарушението, а НП е издадено в рамките на шестмесечния срок от съставянето на АУАН.

По делото безспорно е установено, че в резултат на операторска грешка е издаден ФКБ с № **** г. Датата на издаване на ФКБ е **** ., а месеца следващ месец юли, е месец август 2020 г. до 7-мо число, т. е. до 07. 08.2020 г.

4 наказаното лице е следвало да извърши сторно операцията, с което да отстрани допусната грешка, което не е изпълнено. В този смисъл датата на нарушението е определяема от посочените данни в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, поради което не може да се приеме, че липсва дата на нарушението във фактическата обстановка.

Поради горните съображения настоящата съдебна инстанция приема, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват предпоставка за отмяна на акта на формално основание. Ето защо спорът следва да се реши по същество:

По приложението на материалния закон:

Съгласно чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18 на МФ сторно операцията при операторска грешка се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. Сторно операция при връщане или рекламация на стока или при намаление на данъчната основа се документира в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума. Когато възстановяването на сумата се извършва чрез предоставяне на ваучер или други заместващи парите платежни средства, се извършва сторно операция, след което се отразява продажбата на ваучер или заместващите парите платежни средства. В ал. 1 също така е посочено, че сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД.

В конкретния случай сгрешеният, поради операторска грешка фискален бон от 06.07.2020 г. е следвало да бъде сторниран, чрез фискалното устройство в срок до 07.08.2020 г., и след като не е било сторено има осъществен състав на нарушение на 08.08.2020 г.

По размера на наложената имуществена санкция:

Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на чл. 185 ЗДДС на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до 5 неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Същевременно, алинея "първа" на чл. 185 ЗДДС разписва имуществена санкция за юридическите лица от 500 лв. до 2000 лв.

В конкретния случай, с обжалваното наказателно постановление, на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер от 500 лв., като това се явява минималният размер, предвиден в чл. 185, ал. 2, вр. ал.

1 ЗДДС. Наказващият орган правилно е отмерил тежестта на административното наказание, което следва да се наложи на дружествотожалбоподател, предвид което не следва да бъде ревизирано НП в тази му част.

По приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен.

Преценката на административнонаказващият орган за "маловажност" се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл.

11 ЗАНН.

Съдът счита, че конкретният случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Действително, в АУАН и НП е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, тоест не се накърняват обществените отношения по законосъобразно събиране от държавата на дължимите й данъчни постъпления. Това обстоятелство обаче, не може да бъде основание за приемане на случая за маловажен, доколкото е изрично отчетено от законодателя при определяне наказуемостта на деянието. Съгласно чл. 56 НК, който следва да намери субсидиарно приложение, едно и също обстоятелство не може да бъде съобразено два пъти-веднъж при определяне на приложимия състав на нарушение- основен, привилегирован или квалифициран и при 6 индивидуализацията на отговорността, като смекчаващо или отегчаващо обстоятелство. Така, в чл. 185 ЗДДС е направено изрично законодателно разграничение между нарушенията, които водят до неотразяване на приходи и тези, които не водят до неотразяване на приходи, като за последните се предвиждат значително по- леки санкции. Тоест, фактът на неотразяване на приходи се явява съставомерен и не следва да бъде отчитан допълнително.