Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 43 от 30.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 645/2023
Вид
Определение № 43
Подписан
30.01.2024
В сила
30.01.2024
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Пловдив, 30.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20235000500645 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.

Обжалвано е определение № 1873/31.07.2023г. ,постановено по в.гр.д.1983/2023г. г. по описа на ОС – Пловдив , с което е оставено без разглеждане възражение от „К. Е.“ ЕООД ,представляван от адв.Г. Д. по чл.423 от ГПК против заповед за изпълнение н апарично задължение по чл.410 от ГПК ,издадена по ч.гр.д.1362/2022 г. по описа на РС- Пловдив и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят „К. Е. „ ЕООД поддържа ,че определението е неправилно и незаконосъобразно ,поради което заявява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което делото бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.Претендира присъждане на разноски.Заявил е искане частната жалба да бъде разгледана в открито заседание.

Ответникът по частната жалба Н. С. М. е депозирал отговор , с който оспорва жалбата и по съображенията ,изложени в него заявява искане същата да бъде оставена без уважение .Претендира присъждане на разноски.

Пловдивски апелативен съд след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за установено следното :

Частната жалба е допустима ,постъпила е в срок ,изхожда от легитимирана страна и е против подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което следва да бъде разгледана по същество.

Неоснователно е искането да бъде проведено открито съдебно заседание за разглеждане на частната жалба , тъй като такава необходимост съдът намира да не е налице .

Производството по в.гр.д.1983 / 2023 г. по описа на ОС – Пловдив, по 1 което е постановено обжалваното тук определение,е образувано по възражение вх.№ 23.05.2023г. по чл.423 от ГПК ,изходящо от „К. Е. „ЕООД ,представляван от адв.Г. Д. против заповед № 658/31.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ,издадена по ч.гр.д.1362/2022 г. по описа на РС- Пловдив против длъжник „К. Е. „ЕООД. С възражението последният е твърдял ,че е узнал за заповедта в началото на м.май 2023 г. ,когато направил справка в РС – Пловдив по повод изготвяне на жалба до РП - Пловдив ,входирана на 02.05.023г.

С определението ,предмет на обжалване ,съдът е приел ,че от представеното удостоверение изх.№ 14729/19.06.2023 г., издадено от ЧСИ П.

Н., на 24.11.2022 г.,е видно ,че в кантората на частния съдебен изпълнител, адв. Г. П. Д., като представител на длъжника „К. Е.“ ЕООД, се е запознал с изпълнително дело № 523/2022 г. по описа на кантората, образувано въз основа на изпълнителен лист ,издаден въз основа на заповедта по чл.410 от ГПК ,против която се възразява в настоящето производство, от което обстоятелство се установява, че длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение и за образуваното срещу него изпълнително дело на 24.11.2022 г., т.е. преди твърдяната във възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ГПК дата - началото на месец май 2023 г. Поради това ,приемайки че длъжникът е узнал за заповедта чрез пълномощника си адв. Д. на посочената дата ,съдът е намерил,че към датата на подаване на възражението по чл. 423 ГПК 23.05.2023 г. е бил изтекъл преклузивния едномесечен срок от узнаването ,поради което възражението по чл.423 от ГПК е недопустимо и като такова го е оставил без разглеждане като е прекратил производството по делото.

Определението е правилно.

Със заповед № 658 / 31.01.2022г. ,издадена по ч.гр.д.1362/22 г. по описа на РС- Пловдив ,по реда на чл.410 от ГПК е разпоредено длъжникът „К. Е.

„ЕООД да заплати на Н. С. М. главница в размер на 18 600 лв. ,ведно със законна лихва и разноски в заповедното производство ,която заповед съдът е приел да е редовно връчена на длъжника на адреса му на управление по реда на чл.50 от ГПК и на 06.07.2022 г. е постановил да се издаде изпълнителен лист въз основа на нея.От представеното по делото удостоверение от ЧСИ П.

Н. е видно,че по изпълнителния лист ,издаден по посоченото дело и въз основа на процесната заповед по чл.410 от ГПК е образувано изп.д. № 523 /22 г. по описа на ЧСИ П. Н. като на 24.11.2022 г. в кантората на съдебния изпълнител се е явил адв.Г. Д. ,пълномощник на длъжника , който е заявил писмено ,че желае да се запознае с делото като на същата дата делото му е било предоставено за запознаване. Удостоверено е също така ,че към настоящия момент изпълнителното дело е със статус архивно.Представено е и пълномощно за адв.Г. Д. , изготвено на 17.10.2022г. ,с което е бил упълномощен да представлява дружеството „К. Е. „ЕООД пред всички държавни и частни съдебни изпълнители ,което пълномощно е безсрочно.

С оглед на горното приема се ,че адв.Д. на дата 24.11.2022г. се е 2 запознал с изпълнителното дело ,образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта по чл.410 от ГПК ,против която се възразява, поради което и при надлежно учредена представителна власт в полза на първия, именно на тази дата длъжникът чрез пълномощника си е узнал за издадената против него заповед,възражението против която е постъпило на 23.05.2023г. ,изпратено чрез куриер дата на 22.05.2023г.,т.е. далеч след изтичане на преклузивния едномесечен срок от узнаването .

Неоснователно е възражението ,че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е провел нито едно открито с.з. ,а се е произнесъл в условията на закрито такова доколкото извънинстанционната проверка по чл. 423 от ГПК на заповедта за изпълнение , както и цялото заповедно производство,се осъществява именно в условията на з.з. като законът не е предвидил, дори и по изключение, провеждането на открито съдебно заседание.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя ,че меродавно за момента на узнаването на заповедта е достигането до знанието на физическото лице ,представляващо дружество ,а не до трето лице ,както и че не било налице упълномощаване по чл.32 от ГПК. Адв.Д. ,видно от представеното с удостоверението от ЧСИ Н. пълномощно ,е упълномощен да представлява дружество пред всички държавни ,общински, съдебни органи, частни и държавни съдебни изпълнители и пр. като непосочването на конкретен номер на дело е без всякакво значение за възникване на надлежна представително власт ,а що се отнася до момента на узнаването ,то при правно валидно учредена представителна власт по отношение на адв.Д. момента , в който същият се е запознал с изпълнителното дело,респ. изпълнителния лит ,въз основа на който същото е образувано, следва да бъде възприет като начален момент за длъжника на срока по чл.423 от ГПК ,който в случая безрезултатно е изтекъл като в тази връзка е без всякакво значение дали и кога адв.Д. е уведомил представляващото дружеството длъжник лице.А съображенията ,развити в жалбата досежно злоупотреба с права от страна на иницииралия заповедното производство кредитор са напълно неотносими към настоящия спор.

С оглед на изложеното съдът намира ,че възражението по чл.423 от ГПК е просрочено ,постъпило е извън преклузивния едномесечен срок от узнаването ,поради което определението на въззивния съд ,с който същото е оставено без разглеждане и е прекратено производството по делото ,е правилно и като такова следва да се потвърди.

На ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв.,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Мотивиран от горното ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1873/31.07.2023г. ,постановено по в.гр.д.1983/2023г. г. по описа на ОС – Пловдив .

ОСЪЖДА „К. Е.“ ЕООД, ЕИК: ********, представлявано от управителя Б. З. А. А. Д. Б., чрез адв.Г. Д. да заплати на Н. С. М., ЕГН:**********, с адрес гр.П., ул. Б. Т. ******** разноските по делото пред настоящата инстанция от 500 лв за адв. хонорар.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4