Решение № 21 от 15.01.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Б., 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К.В.Н. при участието на секретаря Т.В.Б. като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20241810100590 по описа за 2024 година

С исковата молба от „****“ ЕООД срещу В. М. Т. са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове: 1.) иск с правно основание чл. 422, ал.

1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 88, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на В. М. Т., че същата дължи на ищцовото дружество сумата от 425,00 лв. – неустойка по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от **** г.; 2.) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 585,00 лв. – главница, представляваща дължими месечни вноски по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от **** г.; както и 3.) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 245,03 лв. - мораторна лихва за забава за период от 15.08.2021 г. до 01.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2023 г.

(датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № **** г. по ч. гр. д. № **** г. по описа на РС – Б..

Ищецът сочи, че на **** г. е сключил с ответницата договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу. Ответницата следвало да заплати на насрещната страна сумата от 1020 лв. за участието си в шоуто и за обучението. Съгласно договора, ответницата следвало да посещава редовно курса на обучение, като присъства на минимум 80 % от занятията – нещо което същата не сторила. Ищцовото дружество приело, че е налице системно нарушаване на договорните клаузи от страна на ответницата, поради което на основание чл. 7, т. 3 от договора прекратило едностранно 1 правоотношението и в тази връзка претендира процесната неустойка. Въпреки изпратената покана за доброволно изпълнение, ответницата не заплатила претендираните суми.

Ответницата е получила препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирала отговор. Оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че между нея и ищеца липсва валидно сключен договор. В договора имало уговорка за „капаро“, каквото не се твърдяло и не се доказвало да е внесено. В момента на сключване на договора, непосредствено след като го била подписала, ответницата разбрала, че от нея се изискват редовни посещения на обученията, каквито тя не можела да си позволи. Затова своевременно заявила, че се отказва от договора. Служителите на ищцовото дружество не възразили и й предложили вместо това да внесе депозит от 10 лв., с който да си запази правото евентуално да се включи в обучение на по – късен етап, а в случай че изобщо не се включи – губи внесената като депозит сума от 10 лв.

Обстоятелството, че задатъкът в размер на 50 лв. не бил внесен от ответницата се приравнявало на незавършен фактически състав по сключване на договора, т.е. договор липсвал. Дори да се приемело, че договорът е сключен, то бил налице последващ отказ по смисъла на чл. 52, ал. 2 ЗЗП. Затова и ответницата не фигурирала в присъствените списъци за занятията. Ответницата нито участвала в обучение, нито в шоу, затова и не било налице основанието за възникване на процесните твърдени задължения. Ищецът, след като счел договора за развален, имал право само на неустойка, но не и на реално изпълнение, ведно с лихва за забава. Клаузата на чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора била неравноправна и в този смисъл нищожна. Ищецът не бил изправна страна по договора – не е осигурил участие на ответницата във формата, като липсвали доказателства форматът изобщо да е проведен, едностранно променил графика на обучението, без да уведоми ответницата за твърдените форсмажорни обстоятелства, а за част от обучителните занятия по график били в сила противоепидемични мерки, които изключвали провеждането на обучения. Клаузата за неустойка била в противоречие с добрите нрави и в този смисъл - също нищожна. Поради неоснователност на главните задължения, неоснователен се явявал и акцесорният иск за мораторна лихва.

В откритото съдебно заседание страните чрез своите процесуални представители заявяват поотделно, че поддържат доводите и исканията си от разменените по делото книжа. Ищецът доразвива подробни аргументи и в писмени бележки.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От Договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от **** г. се установява, че страните са постигнали уговорки ответницата да участва в риалити 2 формат „****“, за което ищцовото дружество предоставя на ответницата обучение в 5 модула, всеки от по 2 месеца, с по 4 посещение месечно, всяко с продължителност 6090 минути. В т. 1.3. е уговорено, че срокът на обучение от 10 месеца може да бъде променян при възникване на непредвидени обстоятелства, в т. ч. непреодолима сила. В такъв случай е посочено, че страната, поставена в невъзможност да изпълни задълженията си по договора поради форсмажор, следва в 10-дневен срок от възникване на форсмажорното обстоятелство писмено (в т. ч. по имейл) да уведоми насрещната страна. Съгл. чл. 2 от договора ищцовото дружество има задължение да организира и проведе обучение, като едностранно може да променя дата, част и място на занятията. За ищцата в чл. 4 са разписани задължения да участва във всички мероприятия и предварителната подготовка за тях по чл. 2, както и да заплати такса за участието си в „****“ и проведения курс на обучение в размер на 1020,00 лв., платими еднократно или на дванадесет равни месечни вноски от по 85,00 лв. В чл. 4.1.1. е уговорено, че при подписване на договора се дължи капаро в размер на 50 лв., което се приспада от първата вноска. В чл. 19 е разписано задължение за ответника да посещава редовно курса на обучение съгласно утвърдения график на обученията, като присъства на минимум 80 % от всички занятия, а в чл. 21 е уговорено, че ответникът следва да се подписва в присъствените списъци при посещение на всяко от заниманията от курса на обучение. Чл. 7 посочва основанията за прекратяване на договора, като сред тях са: по взаимно съгласие в писмена форма, едностранно от ищеца чрез уведомление по имейл при системно нарушаване на правилата от насрещната страна и едностранно от ответника чрез подаване на двумесечно писмено предизвестие. Съгл. чл. 8.1. е уговорена неустойка при виновно поведение от страна на ответника, довело до разваляне на договора, а именно едностранно прекратяване на участието в курса без да уведоми, отсъствие от повече от 20 % от занятията, неплащане в срок на дължимите вноски. Неустойката е в размер на неплатените вноски от стойността на обучението.

В Покана за доброволно изпълнение и уведомление за прекратяване на обучение и участие в риалити шоу от 05.08.2021 г. се сочи, че ответницата не е заплатила дължимите вноски за обучение и не е посещавала повече от 20 % от проведените занимания. Във връзка с изложеното, ищецът е вписал в поканата, че счита договора за прекратен от 05.08.2021 г. и претендира неустойка в размер на неизплатения остатък от всички дължими месечни вноски за обучение, а именно 1010,00 лв. Поканата е връчена на ответницата на 09.08.2021 г., видно от приложеното известие за доставяне.

Съдът не обсъжда представената разпечатка от уебсайт (л. 16-17 от делото) досежно обявен график на обучение, тъй като от нея не може да се установи на коя дата евентуално е бил публикуван графикът.

При съвкупното разглеждане на Договор за сътрудничество и съвместна дейност 3 от **** г., Граждански договори за хоноруване организатор от **** г. с Н.Б. и Ц.Ц., Граждански договор за хоноруване организатор от **** г. с Л.П., Граждански договори за хоноруване на преподавателски часове от 01.03.2021 г., 28.02.2021 г. (2 бр. – с М.П. и със С.И-. ), и от 05.03.2021 г. се установява, че от ищцовото дружество са ангажирани преподаватели за провеждане на обучение по актьорско майсторство.

Видно от договори за наем от 15.01.2021 г., 08.09.2021 г., 03.11.2021 г., ищецът е наел зала за танци на етаж 0, находяща се в гр. С., ул. „****“ ****, спортна зала ****, както и недвижим имот, находящ се в гр. С., ****, бил. „****“ № **** От присъствените листи за месеците от март до август (вкл.) 2021 г. се установява, че ответницата В. Т. не фигурира.

Свидетелите Б.Й. и Е.Р. заявяват, че са участвали във въпросните обучения през 2021 г., организирани от ищеца „****“ ЕООД. Заявяват, че занятията се провеждали по график, а когато имало промени в графика, организаторът ги уведомявал предварително по имейл или телефон. Занятията се провеждали в събота и неделя в гр.

С., като св. Й. има ясен спомен, че мястото на провеждане било в зала на адрес: „****“ ****, в зала **** на ****. Преподавателите били различни, но и двете свидетелки си спомнят Ц.Ц. и Н.Д., която св. Р. упоменава като **** По време на ограниченията във връзка с Ковид, част от занятията били пропуснати, но впоследствие наваксани при спазване на противоепидемичните мерки. Съдът се доверява на показанията на св. Й. и Р., тъй като същите се припокриват по съществените пунктове, детайлни са и кореспондират с писмените доказателства.

Св. Х.Х., бивш съпруг на ответницата, уточнява, че същата е имала комуникация с ищцовото дружество във връзка с обучение по актьорско майсторство през 2021 г., когато двамата все още били семейство. Два пъти ходила на кастинг в гр. С., като първият път присъствал и св. Х.. На втората среща ответницата отишла сама, а св. Х. останал да гледа децата им. Ответницата му се обадила, че е одобрена и е подписала договор. Непосредствено след това осъзнала, че графикът на обученията в С. е неудобен, предвид, че тогава семейството живеело в гр. Б. и децата им били малки.

Още на място при подписването ответницата водила разговори с ищцовото дружество да развали договора, но от дружеството я посъветвали да не прибързва, да го обмисли и в случай, че е категорична в решението си, да им се обади, за да скъсат договора.

Уговорили се да не плаща капарото в размер на 50 лв., а само 10 лв., които да и гарантират възможност по – нататък при желание да участва в други кастинги.

Ответницата обсъдила въпроса със съпруга си, обадила се на телефон на ищцовото дружество и заявила, че няма да участва в обучението, а от дружеството я уверили, че ще скъсат договора и няма да имат претенции към нея. Дълго време ответницата не била търсена по никакъв начин от ищцовото дружество, докато в един момент пристигнало уведомление, че не е присъствала. Съдът кредитира показанията на св. Х., 4 тъй като същите почиват на непосредствените му възприятия за фактите, а и кореспондират с писмените доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) по иска за главница – че е сключил валиден договор, че е изправна страна по договора, че задълженията на ответницата са станали изискуеми, както и размер на същите; 2.) по иска за мораторна лихва ищецът следва да докаже период и размер на вземането; 3.) по иска за неустойка – че е сключил валиден договор, че е изправна страна по договора, че е развалил едностранно договора и изискуемост на неустойката в съответния размер. Ответникът в условията на насрещно доказване следва да докаже всички свои възражения.

Между страните по делото не се доказва пълно и главно възникването на твърдяното договорно правоотношение по Договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от **** г. Действително въпросният договор е ангажиран и приет по делото като писмено доказателство и същият носи подписите и на двете страни. В него обаче се съдържа клауза (чл. 4.1.1.) за заплащане на капаро в размер на 50,00 лв. при подписване на договора. Капаро в такъв размер не се доказва, а и не се твърди да е плащано от ответницата. Платени от нея са само 10,00 лв., което е и причина ищцовото дружество да претендира задължение от 1010,00 лв., т. е. разликата над платените само 10,00 лв. до цялата уговорена цена на обучението в размер на 1020,00 лв. Задатъкът (капаро) освен обезпечителна и санкционираща функция, изпълнява и доказателствена такава относно сключването на договора (чл. 93, ал. 1 ЗЗД). Правната доктрина в лицето на проф. Ал. Кожухаров приема, че законът придава на задатъка преди всичко потвърдителна функция и представлява доказателство, че договорът е сключен. Ако е бил уговорен, но не е бил даден, договорът не е още сключен. В процесния случай е уговорено капаро в размер на 50,00 лв., но такова не е заплатено, поради което фактическият състав по сключване на договора не е завършен и не е възникнало валидно правоотношение между страните. Дори само на това основание исковете за главница и неустойка, както и акцесорният за мораторна лихва, са неоснователни и следва да се отхвърлят.