Решение № 177 от 26.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Перник, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. И.а като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20231720105009 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 22037/25.10.2023 г. от А. П. П., с ЕГН: ********** лично в качеството й на пострадало лице с адрес: гр. *****, чрез процесуалния й представител – адв. Н. Ц., против Б. И. П., с ЕГН: ********** /посочен като лице, което е в брак с молителката като страните имат две деца/.

В молбата се изтъкват доводи за упражнено физическо, психическо и емоционално насилие от страна на Б. И. П. върху пострадалото лице - А. П. П. – на 23.10.2023 г.

В тази връзка се твърди, че на посочената дата молителката излизала заедно с дъщеря си от дома си, когато била пресрещната от ответника на улицата. Тогава последният я заплашил, че ще я залее с киселина и ще я убие като за целта ще наеме подходящите хора, а междувременно ще избяга извън страната, за да избегне наказание. Молителката се качила в автомобила си и потеглила в посока дом на своя приятелка, но ответникът продължил да я следва със своята кола. Около Профилакториума на ул. Протожерица в гр. Перник страните се засекли, като ответникът продължил да се държи нападателно спрямо молителката, след което си тръгнал.

Вечерта на същия ден обаче около 23.00 часа молителката отишла с колата си до автобусна спирка /т.нар. начална спирка/ да чака сина си, за да го прибере у дома. Там обаче отново била пресрещната от ответника, който искал да поговорят, а когато тя отказала съпругът й ударил с ръка през лицето, за кратко й взел телефона, портмонето и ключовете от колата, отново я заплашил, а после си тръгнал. Всичко случило се предизвикало у молителката страх от поведението на ответника. По тези съображения се моли страните да бъдат призовани на съд и след като съдът се убеди в основателността на молбата да се издаде заповед за защита на пострадалото лице.

Ответникът не е депозирал отговор на молбата в предоставения в срок. В открито 1 съдебно заседание изразява становище, че твърденията са преувеличени.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Към подадената молба е представена като доказателство декларация по чл. 9 от ЗЗДН.

По делото е безспорно, а и от изготвената справка е видно, че молителката и ответника са съпрузи и имат две деца, Б.Б.И. – пълнолетна и А. Б.в И. - непълнолетен.

Видно е от писмо с вх.рег. № 25033/06.11.2023 г. от МБАЛ „Р. Ангелова“ АД-гр.

Перник, че Б. И. П. не се води на отчет към Психиатрично отделение с диспансерни функции към МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД-гр. Перник.

От приетата по делото справка за съдимост се установява, че Б. И. П. е осъждан за престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК за деяния, извършени на 08.12.1995г. и 09.05.1997 г., като е реабилитиран по право.

По делото е прието писмо от ОД на МВР-Перник с вх.№ 22563/31.10.2023г., в което е отразено, че на посочената дата – 23.10.2023г. в деловодната система на ОДМВР – Перник няма постъпил сигнал.

От извършена справка в специалния регистър по ЗЗДН на РС Перник се установява, че срещу Б. И. П. има три заведени дела по ЗЗДН за периода от 2012г. до 2022г., различни от настоящето и всяко едно от тях е прекратено, с влязло в сила определение, поради неизпълнение на указания, поради оттегляне и поради направен отказ.

От приложено по делото Уведомително писмо с вх.№ 991/15.01.2024г. от д-р Д.А. се установява, че лицето А. П. П. за периода от 01.09.2022г. до датата на уведомителното писмо е консултирана еднократно на 19.06.2023г. м Психиатричен кабинет към ИПСМП – Перник, като е извършен преглед по повод оплаквания от обща лабилност, тревожност, безсъние и алкохолни употреби и е назначена терапия.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед доказателствата по делото,съдът намира молбата за недоказана.

Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт (актове) на домашно насилие и за да получат те адекватна защита, следва да установят това с всички допустими от ГПК доказателствени средства. На първо място закона задължава молителя да посочи точно датата, мястото, начина и други факти, и обстоятелства за извършеното домашно насилие, съобразно изискването на чл.9 ал.1 т.4, и да подаде молбата в съда в срока по чл. 10 ал.1 ЗЗДН. Именно тези обстоятелства – дата, начин, място и други факти и обстоятелства, относими към твърдяния акт на насилие следва да установи молителят, за да получи исканата защита, от която се нуждае.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН /редакция до 01.01.2024/ "домашно насилие" е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, като текстът очертава и кръга на лицата, които могат да се позовават на извършено насилие спрямо тях и съответно да търсят закрила по реда на този закон. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. За да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за осъществен спрямо 2 молителката акт на домашно насилие: наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата. За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.

Предвид събраните по делото доказателства настоящият състав приема, че не е доказано ответникът да е извършил акт на домашно насилие спрямо молителката на посочената дата.

Тук съдът дължи да обсъди доказателственото значение на декларацията по чл. 9, ал. 1, предвидена в ЗЗДН, тъй като един от основните аргументи на молителката е представената такава декларация.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН действително е предвидена като доказателствено средство в процеса за защита срещу домашно насилие.

Предвид специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предвиден улеснен за молителя ред - чрез представяне на декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и при липса на други доказателства, съдът може да издаде търсената заповед за защита само въз основа на приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Посочената норма обаче не създава презумпция за виновност на ответника и не дерогира общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, т. е. молителят следва да установи акта на домашно насилие по време, място и начин на извършване. Макар производството по ЗЗДН да има за основна цел защита на пострадалите лица, установяването на извършено насилие има и съответните санкционни последици. Особената доказателствена сила на декларацията ще е налице само когато по делото няма други доказателства. При колизия на такива е редно да се обърне внимание на всяко от тях, да се съпоставят и едва тогава да се извърши преценка за наличието или липсата на осъществен акт на домашно насилие.

Невъзможността да се установят по описания начин безпротиворечиво релевантните за спора факти, обосновава и отказ за издаване на исканата заповед за защита.

В конкретния случай фактическите твърдения, заявени в молбата за защита, досежно проявено от ответника насилие, не се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства. При това не всяко нарушение на лично благо или агресивно поведение, в случай, че имало такова следва да се квалифицира като насилие по смисъла на закона, а само онова, с което се нанасят вреди на пострадалия, надхвърлящи тези, свързани с влошени отношения между близки.

По отношение на молителката не се установява твърдяното от нея поведение на ответника за отправени заплати и физическо насилие на посочената дата на 23.10.2023г. Макар същата да е декларира такива обстоятелства, след като ответникът оспорва тези нейни твърдения, то молителката е следвало да ги докаже в настоящото производство.

3

Ангажираните в хода на производството доказателства обуславят извод за недоказаност на твърденията, изложени в исковата молба. С оглед изложените съображения, изхождайки от предмета на делото, молбата за защита от домашно насилие, подадена от молителката в настоящото производство, се явява изцяло неоснователна, поради което съдът намира, че следва да откаже издаване на заповед за защита, като съгласно чл. 19 от Закона за защита срещу домашното насилие, издадената заповед за незабавна защита има действие до отказа на съда.

Предвид оставяне на молбата без уважение и съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.

3 от ЗЗДН във връзка с чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди молителката да заплати по сметка на Районен съд Перник държавна такса в размер на 30 лева.

Ответника не е заявил своевременно до приключване на устните състезания претенция за разноски, каквито с оглед изхода на спора не следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 22037/25.10.2023г., подадена от А. П. П. с ЕГН: ********** лично в качеството й на пострадало лице, с адрес: гр. *****, чрез адв. Н. Ц., против Б. И. П. с ЕГН: ********** за издаване на заповед за защита с прилагане на мерките по чл.5 от ЗЗДН за извършен акт на домашно насилие на 23.10.2023 г., като неоснователна и недокадзана.

ОСЪЖДА А. П. П. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд Перник държавна такса в размер на 30,00 (тридесет) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Перник в 1седмичен срок от датата на обявяването му – 26.02.2024г., съгл.чл.15, ал.7 ЗЗДН.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4