Решение № 261324 от 26.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№261324 гр. Пловдив, 26.04.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА

ДЪБОВА при секретаря Петя

Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 15757 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Ж.Ф.Г. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата за неустойка, уговорена в чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № ***** г., е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави и с цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 115, 04 лв., представляваща недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за паричен заем № ******, поради нищожност на клаузата за заплащане на неустойка, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.11.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ****** г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сумата в размер от 300 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 40%, срещу насрещното задължение на длъжника да върне сумата от 320 лв. на 16 седмични погасителни вноски, всяка в размер от 20 лв. В клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора било установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя, или чрез банкова гаранция с бенефициер заемодателя. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение, с разпоредбата на чл., 4, ал. 2 от Договора кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 115, 04 лв., платима на вноски съгласно погасителния план, като към месечната вноска се добавя вноска за неустойка за сумата от 7, 19 лв. Счита, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е нищожна, поради което заплатената в изпълнение на задълженията по посочената клауза сума в размер от 115, 04 лв. е недължимо заплатена без наличие на правно основание за това. Твърди, че начина, по който е установено задължението за неустойка чрез предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство, обосновава извод за наличие на значителни затруднения за изпълнение на посоченото задължение.

Твърди, че информация за изискванията, на които следва да отговаря поръчителя, би могла да бъде получена по-лесно от страна на кредитната институция, като прехвърлянето на тези задължения на кредитополучателя и установения кратък срок за тяхното изпълнението, води до извод, че клаузата е установена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. Кумулативно установените изисквания, на които следвало да отговарят поръчителите, правили невъзможно изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Счита, че учредяване на банкова гаранция, също води до значително затруднение за потребителя, доколкото това е обезпечение, което се използва в отношенията, възникнали между търговци, както и при участието в процедури по обществени поръчки. По така изложените съображения счита, че начина, по който е установено задължението за предоставяне на обезпечение, създава предпоставки за начисляване на неустойката, което от своя страна води до отклонение на последната извън присъщите й функции и установяването й в противоречие с добрите нрави. Счита, че с определяне на посочената неустойка се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, съгласно което при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава дължимата законна лихва. В този случай следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Сочи, че сумата заплатена в размер, надвишаващ задължението по кредита от 320 лв., или в размер от 115, 04 лв. е заплатена без наличие на валидно правно основание за това. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените в производството по делото съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Счита предявените искове за допустими, като излага подробни съображения за тяхната неоснователност. Твърди, че неустойката по своята същност представлява форма на договорна отговорност, като последната е установена за обезщетяване на вредите, които изправната страна би претърпяла от неизпълнението или лошото изпълнение. Предназначението й било да се обезщетят евентуалните вреди от неизпълнението, като при наличие на добросъвестно изпълнение на поетите договорни задължения, не би се достигнало до нейното начисляване. Счита за невярно соченото от ищеца, че неустойката е загубила присъщите си обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Твърди, че прекомерността на неустойката не води до нейната нищожност. Оспорва твърденията на ищеца за невъзможност за изпълнение на поставените условия за предоставяне на обезпечение, с които последният в качеството си на длъжник е запознат при сключване на договора. Сочи, че не е налице поддържаното нарушение на чл. 21 ЗПК, тъй като в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 19, ал.

3, т. 1 ЗПК, в която е установено, че при изчисляване на годишния процент на разходите не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Поддържа, че в случая разпоредбата на чл. 33 ЗПК не намира приложение, тъй като периодът, за който е начислена неустойката не съвпада с периода на законната лихва. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в производството по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ****** г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 300 лв., при фиксиран лихвен процент по заема от 40%, срещу насрещното задължение на длъжника да върне сумата от 320 лв. на 16 седмични погасителни вноски, всяка в размер от 20 лв. В договора за кредит е обективиран погасителен план. Установява се, че падежът на първата погасителна вноска е на 05.09.2017 г. и падеж на последната – на 19.12.2017 г. Установен е годишен процент на разходите от 48, 14 %.

В клаузата на чл. 4 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 115, 04 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към които се добавя сумата от 7, 19 лв.

Договорът между страните не е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.

С доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че в изпълнение на задълженията си по договора кредитополучателят е погасил сумата от общо 435, 04 лв., от която сумата от 115, 04 лв. за погасяване на задължението за заплащане на неустойка.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Страните са уговорили, че месечната погасителна вноска е в размер от 20 лв., като е установен месечен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 48, 14 %. В договора е включен погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

В клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 115, 04 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към които се добавя сумата от 7, 19 лв.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последдващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да се придаде и санкционна функция. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, близък до този на главницата, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите.