Решение № 240 от 27.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Бургас, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120200748 по описа за 2026 година

По реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН е постъпила жалба на В. Р. С. ЕГН **** с посочен адрес ***** чрез адв. И. Г. против Наказателно постановление № 22-0000056/06.02.2026 г. на Началник Областeн отдел "Автомобилна администрация"гр.Бургас, с което на жалбоподателя е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв.

/1533,88 евро/ на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП за извършено от него нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 във вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, ЗДвП.

В жалбата са изложени възражения, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и неизяснена фактическа обстановка. Очертани са подробно конкретните измерения на допуснатите процесуални нарушения- издаване на НП от некомпетентен орган и съставяне на АУАН от актосъставител без материална /нормативна/ компетентност. Оспорва се фактическата обоснованост и доказаност на нарушението,т.к. по никакъв начин не било установено, дали измервателното устройство, с което е извършено измерването на съчлененото ППС при товаренето е одобрено средство за измерване съгласно ЗИ.Настоява за цялостна отмяна на НП,а в евентуалност за квалифицирането му като маловажно.

Въззивникът, редовно призован в о. с. з., не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище, с което жалбата се поддържа жалбата и се настоява за присъждане на разноски.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Съдът след внимателен прочит и индивидуален и комплексен анализ на събраните доказателства, като съобрази становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.01.2026 г. свидетелят П. К. Р. инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Бургас, в 13:08 часа,на КПП 1 Бургас, изход от гр.Бургас извършил проверка на водача В. Р. С., който управлявал товарен автомобил „Ивеко АД 410 Т“ с рег.

№**** от категория N3G с четири оси с две управляеми в посока посока кв.Сарафово, като извършвал обществен превоз на товар на територията на РБ с товар „фракция“ по маршрут от гр.Бургас, кв. Горно езерово до Летище Бургас, видно от товарителница сер.Т с номер 1

015470/15.01.2026г.

При проверката и на база представена експедиционна бележка номер 1000126212/15.01.2026 г., съгласно която масата на ППС с товара е 46 120 кг. актосъставителят формирал извод,че пътното превозно средство е с маса, която надвишава допустимите максимални маси за движение по пътищата отворени за обществено ползване. Конкретизирано било в АУАН,че МПС с четири оси с две управляеми оси е над 32 тона, съгласно чл.6,ал.1, т.6, б. „в“ от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ съгласно процесната експедиционна бележка, като претоварването е с 14 120 кг.

Актът бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя С., който го подписал, без да оспори фактическите констатации, посочени в него, като в реквизит възражения и обяснения жалбоподателят не посочил такива.

Към акта била приложена експедиционна бележка номер номер 1000126212/15.01.2026 г., издадена от „Т, установяваща извършване на собствен превоз чрез шофьор В. Р. С. на фракция, с бруто тегло на ППС и товара 46 120 кг.

Нарушението в АУАН било квалифицирано по ЗДвП, чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 във вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

Въз основа на съставения акт на 06.02.2026 г. административнонаказващият орган, сезиран с преписката- Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация"-Бургас счел фактическите констатации в акта за несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документалнословесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и нарушението било квалифицирано по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 във вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, ЗДвП.

Предвид приетите за установени фактически изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1533, 88 евро /3000 лева/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично изследване, съдът прие същите за достоверна доказателствена основа, изграждаща еднопосочни изводи по фактите, относими към доказателствения предмет.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от легитимирана страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 12.02.2026 г., като в законоустановения 14-дневен срок на 23. 02.2026 г., е депозирана жалба срещу горепосоченото НП по реда на чл. 60, ал. 1 ЗАНН . /Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По аргумент от чл. 84 от З АНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът извършва цялостна проверка за материалноправна и процесуална законосъобразност на наказателното постановление, като съобразява императивното изискване относно провеждането обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

В контекста на дължимата проверка относно материалната компетентност на длъжностните лица, съставили АУАН и НП, съдът констатира следното:

Съгласно чл. 91, ал. 3, т. 5 от Закона за автомобилните превози в относимата редакция (Изм. и доп. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г./ , длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" имат право да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите. Тази разпоредба и в актуалната редакция доп., бр.

16 от 2026 г. е запазила нормативното си съдържание, с допълнително включено 2 правомощие на длъжностните лица от ИИ „АА“ за извършване на превози с атракционна цел.

АУАН е съставен от служител на агенцията –инспектор при ОО "АА" – Бургас, поради което и не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на процесуални правила.

Нормативната компетентност за контрол е уредена и в чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП , съгласно която разпоредба при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Следователно, в актуалната действаща редакция на тази разпоредба бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), относима към датата на деянието е регулирана компетентността на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да издава наказателни постановления по ЗДвП , съответно е предвидена компетентност за делегиране на правомощия от страна на министъра към определени от него длъжностни лица за издаването на НП. Въз основа на този текст от ЗДвП, със заповед № РД-08-107/29.02.2024 година министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е възложил правомощия на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ да издава наказателни постановления за установени нарушения по ЗДвП.

Доколкото въззивникът е санкциониран за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 предложение 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6 б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ, то процесното НП е било издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно длъжностно лице.

Съдът намира,че е налице дерогиране на изискванията на чл.42,ал.1,т.5 ЗАНН и чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН при съставяне на АУАН и НП, като не са коректно посочени нарушените законови разпоредби.

Действително и в двата документа АУАН и НП подробно са обсъдени фактическите признаци от обективната страна на деянието, като последователно са посочени дата и място на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Не се установява несъответствие между фактическото описание на деянието в АУАН, и в НП. Допуснато е обаче съществено процесуално нарушение при индивидуализиране на нарушената законова разпоредба на чл.42,ал.1,т.5 ЗАНН в АУАН, което вместо да бъде отстранено по реда на чл. 53,ал.2 ЗАНН, е резултирало при издаване НП в окончателно отклоняване на административно- наказателния процес от една основната му цели, наред с установяване на истината за нарушението, а именно довело е до липса на точно и правилно прилагане на закона. В АУАН е посочено,че описаното деяние представлява нарушение на несъществуваща разпоредба- Закон за движение по пътищата, чл. 139, ал. 1, т. 2 предложение 2 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6 б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ. В НП е създадена окончателна неяснота относно цифровата квалификация на деянието- чл. 139, ал. 1, т. 2 предложение 2 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6 б. "в" – дали посочените разпоредби са част от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ, ЗДвП. Касае се за липса на еднозначност на правния извод за субсумиращия деянието материален закон и принадлежността на посочените цифорово разпоредби към съответния нормативен акт.

Разпоредбата на чл.139,ал.1,т.2 ЗДвП е бланкетна и указателна относно общия мащаб на задължението за водачите, движещите се по пътя ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движение.

Следователно специфичните регулации на дължимо поведение по чл.139,ал.1,т.2 ЗДвП са инкорпорирани в Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ. Поради това точното формулиране на правната квалификация на нарушението чрез посочване бланкетното правило на чл.139,ал.1,т.2,пр.2 ЗДвП и включването на съотносимия състав, съответно нормата на чл. 6, ал. 1, т. 6 б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ отразява задължителните минимални стандарти за ясно и непротиворечиво описание на нарушението от правна страна.

Според съда правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е било нарушено още в най – ранния етап от развитието на административно-наказателното производство, което е пренесено и в НП и обуславя 3 отклонение от изискването по чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН. Липсва яснота относно законните разпоредби,които са нарушени, респ. конкретните бланкетни състави на нормативното правило, които жалбоподателят С. е нарушил. Именно чрез индивидуализиране на указателната норма на чл.139,ал.1,т.2 пр.2 ЗДвП и бланкетният състав на чл. 6, ал. 1, т. 6 б.

"в" от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ в тяхната корелация обвинението би очертало валидно правната квалификация на деянието.

Изграждането на множество версии, относно квалификацията на деянието е възможно на един далеч по-ранен етап от производството. Но на вниманието на съда,а и на санкционираното лице тези версии се представят в консолидиран вид при единство между фактическите констатации и цифрово изразен правен извод. Съответно, ограничен от волята на наказващия орган и обвързан в рамката на посочените за нарушени разпоредби, нарушителят осъществява правото си на защита,а съдът трябва да ориентира и да ограничи процесуалните си усилия до проверка на възможността деянието, описано в АУАН и НП да е материално-правно съотносимо с посочените в тези два документа нарушени разпоредби. За съда не съществува възможност, включително по реда на чл.63,ал.2,т.4 ЗАНН да прецизира нормативните актове, от които хаотично изброените разпоредби произтичат, защото би се стигнало едва в стадия на въззивното производство до недопустима промяна в юридическото обвинение.