Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 940 от 03.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 909/2025
Вид
Решение № 940
Подписан
03.12.2025
Състав
Диляна Николова Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.145 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 73 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143-147 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-147 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-147 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-147 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-147 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.32 ал.2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. Бургас, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДилЯ. Н. Йорданова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от ДилЯ. Н. Йорданова Гражданско дело № 20252100100909 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба от С. Д.

С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***** и А. Т. С., ЕГН **********, и двамата чрез адв. Х. Додов, личен № 4800233110 и адв. Е. Делчев, личен № 1000729810, с която са предявили против ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ул.

Околовръстен път № 260, обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено, че договор за потребителски кредит H L 43742 от 25.09.2008 г. и Договор за банков кредит HL 77261 от 22.06.2016 г., сключени между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, от една страна, и С. Д. С., ЕГН **********, и А. Т. С., ЕГН **********, от друга страна, са нищожни като неравноправни, както и за осъждането на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, да заплати на С. Д. С., ЕГН **********, и А. Т. С., ЕГН **********, поравно на основание чл. 55, ал.1, предл. 1, във връзка с чл. 34 от ЗЗД, сумата от BGN 73 286.23 /седемдесет и три хиляди двеста осемдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/, заплатена без основание през периода от 07.11.2008 г. до 10.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-28.05.2025г. до окончателното плащане.

Ищците твърдят, че са сключили с ответника Договор за потребителски кредит H L 43742 от 25.09.2008 г. по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Посочват, че с договора банката им предоставя „финансови услуги" и, че имат качеството „потребител”. Считат за неравноправни клаузите, свързани с деноминирането на заемната сума в чуждестранна валута (швейцарски франкове) и валутния риск; и клаузите, свързани с начина на формиране на вземането на банката за възнаградителна 1 лихва. Тъй като клаузите, свързани с деноминирането на заемната сума в чуждестранна валута (швейцарски франкове) и валутния риск, определят основния предмет на договора, то нищожността на тези клаузи водела до нищожност на целия договор и на всички допълнителни споразумения, сключени във връзка с него, включително договора за превалутиране. Излагат, че в резултат на нищожността на договора, банката дължи да им върне сумата от 73 286,23 лева, която е получила без основание.

Поддържа се в исковата молба, че банката и ищците са сключили договор за потребителски кредит HL 43742 от 25.09.2008 г., по силата на който ответникът като кредитодател, предоставил на ищците като кредитополучатели, потребителски кредит в швейцарски франкове (CHF), в размер на равностойността в швейцарски франкове на EUR 40 000,00 по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Посочва се, че ищците се задължили да погасят кредита с 250 месечни вноски в швейцарски франкове, включващи главница и лихва.

Съгласно чл. 3, ал.1 от договора годишната лихва била определена в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1,5 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП бил в размер на 5% и съответно дължимата годишна лихва 6,5 %. На 09.10.2008 г. ищците подавали искане за усвояване на суми по кредит и на същата дата кредитът бил усвоен по „блокирана“ сметка в швейцарски франкове на ищците с IBAN *******************. Усвоена била сума в размер на C H F 63 027,00, представляваща равностойността швейцарски франкове на EUR 40 000,00 по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, а именно 1,5756674. След приспадане на такса за управление съгласно чл. 4, т. 1 от договора в размер на 1.5 % от стойността на отпуснатата сума (или CHF 945,41), останалата част от отпуснатата сума била превалутирана по курс „продава" за швейцарския франк към евро на банката и преведена по разплащателна сметка в евро на ищците, като в резултат на това действително получената от ищците сума била EUR 39 400,01. За погасяване на кредита всеки месец ищците закупували швейцарски франкове по курс „продава" на банката и заверявали „блокираната“ сметка в швейцарски франкове с необходимата сума за погасяване на дължимите през съответния период главница, лихви, такси и други разноски по кредита.

На 22.06.2016 г. страните сключили договор за банков кредит HL 77261, по силата на който първоначално предоставяният заем се превалутирал от швейцарски франкове в левове.

Съгласно сключения договор за превалутиране непогасената част от задължението по първоначалния договор в швейцарски франкове се превалутирала в левове по курс „безкасов продава“ на банката. Твърдят, че към момента на превалутиране дължимата главница е в размер B G N 108 636.33, която трябва да бъде погасена на 160 месечни вноски, включващи главница и лихва. Съгласно чл. 3, ал.1 от договора годишната лихва била определена както следва: за първите 36 месеца: фиксирана лихва в размер на 0 %; от 37-ия месец до окончателното погасяване на кредита: променлива годишна лихва в размер на променливия лихвен индекс „6-месечен Sofibor“, плюс фиксирана договорна надбавка от 4.66 процентни пункта. Месечните вноски следвало да се погасяват по „блокирана“ разплащателна сметка в лева.

Ищците считат за неравноправни клаузите, свързани с валутния риск: чл. 1, ал.1 :„Банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 40 000 евро (четиридесет хиляди евро), по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на настоящия договор"', чл.2, ал.1: „Разрешеният кредит се усвоява по блокирана банкова сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя в Юробанк и Еф Джи България АД, и се ползва от кредитополучателя при условията на ал. 3 и 4."; чл. 2, ал.3:„Усвоения кредит в швейцарски франкове 2 по сметката по ал. 1 по сметката на кредитополучателя по ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува” на банката за съответната валута в деня на усвояването. С подписване на настоящия договор кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебното извършване на горните действия. чл. 2, ал.5 „Курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката се формира от официалния курс „продава" на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува" на швейцарския франк към лева на банката."', чл.

6, ал.2: „Погасяването на кредита се извършва във валутата, с която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.

1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава" на Юробанк и Еф Джи България АД за швейцарския франк към лева/евро, за което кредотополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката."; чл. 6, ал.4:

„Курс „продава” на швейцарския франк към евро на банката се формира от официален курс "купува’’ за евро към лева на банката, разделен на официален курс "продава" за швейцарския франк към лева на банката за съответния ден.", чл. 21, ал.1 :„Кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисиона, съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката"', чл. 21, ал.2:

„С подписване на настоящия договор кредотополучателят се съгласява, в случаите по ал.1, банката да превалутира кредита в евро/лева по обявения курс „купува" на банката в швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита, чл. 22:

„По смисъла на настоящия договор превалутиране се определя като промЯ. на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия/'; чл. 23(1):

„Кредитополучателят декларира, че е запознат и е съгласен с обстоятелството, че промЯ.та на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промЯ.та на валутните курсове и новите лихвите, приложими по превалутирания кредит.“', чл. 23, ал. 2:

„Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. чл. 21- 23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.“, чл.

23, ал.3:

„Кредотополучателят декларира, че е съгласен учредената за обезпечаване на вземанията на банката по настоящия договор за кредит ипотека да продължава да обезпечава всички вземания на банката след евентуално, последващо превалутиране на кредита.“

Считат, че договорът има характер на потребителски договор, за който се прилагат разпоредбите на чл. 143-147 от ЗЗП. Посочените клаузи не били индивидуално уговорени и не били формулирани по ясен и разбираем за потребителя начин. Към момента на сключване на договора за ищците не бил известен размера на дълга, който те ще трябва да погасяват. В текста на чл. 1, ал.1 било посочено, че банката предоставя на ищците кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 40 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. На ищците била предоставена информация за размера на дълга едва при съставянето на Приложение № 1 към договора в деня на усвояването на кредита - т.е. 14 дни след сключването на договора и след като ищците вече предоставили уговореното обезпечение. Намират, че по този начин банката съществено нарушила задължението си да определи основния 3 предмет на договора по ясен и разбираем начин до степен, че за ищците не е било обективно невъзможно предварително да разберат най-съществения елемент на договора за кредит, а именно размера на заетата сума. Освен това ответникът не им предоставил цялата относима информация, която да им позволи да преценят икономическите последици от клаузата за валутния риск, не била предоставена каквато и да е информация относно възможното изменение на финансовите им задължения, като например възможните икономически трудности при значимо обезценяване на валутата, в която получават доходите си. Декларациите, съдържащи се в чл. 23 от договора, съгласно които потвърждават, че разбират икономическите и правни последици на поемането на валутния риск, по никакъв начин не представлявали изпълнение от страна на банката на задължението да предостави цялата относима информация, която да им позволи да преценят икономическите последици от прехвърлянето на валутния риск. Посочват, че с включването на тази клауза банката недобросъвестно цели да санира неизпълнението на задължението си да информира потребителите за поетите рискове от промЯ.та на обменните курсове. В процесния случай клаузите относно валутния риск и превалутирането водели до значително неравновесие между банката и ищците-потребители, тъй като банката възлагала недобросъвестно редица задължения и рискове в тежест на ищците, а именно ищците напълно приемали да носят за своя сметка риска от повишаване на валутните курсове, както и да поемат всички вреди, включително и пропуснати ползи, произтичащи от промЯ.та на валутни курсове и новите лихви, приложими при превалутирания кредит. В същото време банката си гарантирала приходи от възнаградителната лихва, включваща два компонента - фиксиран и променлив компонент, чийто размер се определя единствено по волята на банката. Освен с променливия компонент банката гарантирала интереса си и с едно скрито възнаграждение, доколкото разчитала и на разликата между сумата, която е отпуснала, и тази, която ще получи при връщане на кредита в швейцарски франкове съгласно покачения курс.