Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 08.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 14/2022
Вид
Решение № 65
Подписан
08.04.2022
Състав
Христо Иванов Крачолов, Иван Христов Ранчев, Велина Емануилова Антонова

Цитирани разпоредби

  • чл.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.123 · Наказателен кодекс
  • чл.123 , ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.13, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.282, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Пловдив, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Д.Махмудиев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600014 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Настоящото въззивно производство е трето по ред.

Първоначално с Присъда №4/16.01.2015г. по НОХД № 79/2014г. подс.

А.Й.Ц. е признат за виновен в извършването на същото инкриминирано деяние във връзка с допуснати нарушения в чл.166, ал.1, чл.191, ал.1, чл.194, ал.2, чл.200, ал.1, т.1, т.2, т.3 от Наредба №7 и чл.1789, чл.1790 и чл. 1796 от Наредба №3, като на основание чл.123, ал.1, вр. чл.54 от НК е осъден на 2 години „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване на основание чл.66 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години и оправдан по първоначалното обвинение за нарушаване на основни правила на трудовото законодателство по КТ, ЗЗБУТ и Наредба №РД 07-2/16.12.2009г.

По въззивни жалби на подсъдимия и неговите защитници, както и на гражданските ищци и частни обвинители, друг състав на ПАС с Присъда № 14/14.12.2015г. по ВНОХД №44/2015г. е отменил горепосочената присъда в 1 наказателно-осъдителната й част, като е признал подс. А.Й.Ц. за невинен и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.123 , ал.1 от НК, отменил я е и в гражданско-осъдителната й част, като е отхвърлил предявените срещу подсъдимия граждански искове, както и относно присъдената държавна такса и разноски.

Против новата присъда на ПАС пред ВКС – С. са подадени касационен протест от АП – Пловдив и касационни жалби от повереника на частните обвинители и граждански ищци. С Решение № 86/19.07.2016 г. по н.д. № 266/2016г. на І II н.о. на ВКС, на основание чл. 354, ал.3, т.2, вр. ал.1, т.4 от НПК е отменена присъдата на ПАС и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание и дадени задължителни указания относно вменените на подсъдимия нарушения на разпоредбите на чл. 200, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от наредба №7, както и на чл. 1789, чл.1790 и чл. 1796 от Наредба №3 от 2004г., тъй като въпроса за спазване на изискванията за устройството на електрическите уредби, е останал неизяснен и се явяват прибързани изводите в мотивите на съда.

С Решение № 250/24.10.2016г. по ВНОХД № 396/2016г., втори по ред състав на ПАС е счел, че е „блокиран да разреши поставените въпроси от касационната инстанция, поради констатацията, че на досъдебното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с изготвения обвинителен акт. Преценено е, че в него „не била описана релевантната фактология относно възлагането на злополучната трудова задача и механизма на произтичане на резултата, доколкото тя се явява гръбнакът на фактическата обстановка. Такова описание ще се яви база за констатациите за начина на токозахранването и за защитеността на машината Н. – за наличието или липсата на проектиране, проверка на изпълнението и контрол на изграждането на разпределителното и командното табло и за наличието или липсата на дефектотокова защита, респ. за нуждата от такава“. Затова и е отменил присъдата на Пазарджишкия окръжен съд и е върнал делото на ОП-Пазарджик за неговото отстраняване.

ОП – Пазарджик е внесла обвинителен акт в Окръжен съд – Пазарджик срещу подсъдимия А.Й.Ц. за престъпление по чл.123, ал.1 от НК и образувано НОХД № 422/2018г. като на проведеното разпоредително съдебно заседание с Определение от 07.09.2018г., на основание чл.248, ал.5, т.1, вр. ал.1, т.3 от НПК съдът е прекратил производството по делото и е върнал делото на ОП – 2

Пазарджик за изготвянето на нов обвинителен акт, с оглед на дадените указания от въззивната инстанция. Определението е протестирано пред ПАС, който с Определение № 630/25.10.2018г. по ВЧНД №558/2018г. го е потвърдил.

ОП – Пазарджик е внесла обвинителен акт в Окръжен съд – Пазарджик срещу подсъдимия А.Й.Ц. за престъпление по чл.123, ал.1 от НК и образувано НОХД № 257/2019г., като на проведеното разпоредително съдебно заседание с Определение от 16.05.2019г., на основание чл.248, ал.5, т.1, вр. ал.1, т.3 от НПК съдът е отказал да прекрати производството по делото и да върне делото на ОП – Пазарджик. Определението е обжалвано от защитниците на подсъдимия пред ПАС, който с Определение № 386/12.06.2019г. по ВЧНД № 306/2019г. е отменил атакуваното определение и за пореден път е върнал делото на ОП - Пазарджик за изготвянето на нов обвинителен акт, с оглед на дадените указания.

ОП – Пазарджик е внесла обвинителен акт в Окръжен съд – Пазарджик срещу подсъдимия А.Й.Ц. за престъпление по чл.123, ал.1 от НК и образувано НОХД № 788/2019г., като на проведеното разпоредително съдебно заседание с Определение от 17.02.2020г., на основание чл.248, ал.5, т.1, вр. ал.1, т.3 от НПК съдът е отказал да прекрати производството по делото и да върне делото на ОП – Пазарджик. Определението е обжалвано за прореден път от защитниците на подсъдимия пред ПАС, който с Определение № 271/15.06.2020г. по ВЧНД № 218/2020г. го потвърдил.

С Присъда № 260025/28.10.2021г., по НОХД № 788/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик подсъдимият А.Й.Ц. е признат за невиновен в това, че на 26 юли 2012г. в с.Ч., обл.П., да е причинил смъртта на Н.П. М. от с.с., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - да е допуснал нарушение на НАРЕДБА № 3 от 14.10.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводни линии, а именно: допуснал е машината Н., да е токозахранена с открити контакти и щепсели, със степен на защита I P 20 /първата цифра показва степен на защита от прах, а втората - степен на защита от влага/ и да не е спазил изискванията за устройството на електрическите уредби, в нарушение на чл.200, ал. 1, т. 1. т.2 и т.3 от НАРЕДБА № 7, и да е допуснал машината Н., да не е обезопасена, чрез 3 добавяне на дефектнотокова защита, в нарушение на чл.1789, чл.1790 и чл.1796 от НАРЕДБА №3, поради което е ОПРАВДАН по обвинението за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК.

Съдът е отхвърлил предявените от В. К. М. и П. Н. М. против подсъдимия А.Й.Ц. граждански искове в размер на по 250 000лв. за всеки един, ведно със законната лихва на 26.07.2012г.

Настоящото въззивно производство е образувано по подадени протест на ОП – Пазарджик и въззивна жалба от адв. В. С. като повереник на частните обвинители и граждански ищци В. К. М. и П. Н. М. против постановената оправдателна присъда.

В подадения първоначален протест и д опълнението към него от Окръжна прокуратура – Пазарджик се отправя оплакване за нейната неправилност и незаконосъобразност, като се иска да се отмени и постанови нова такава, с която подс. Ц. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

Прокуратурата счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства за това, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна инкриминираното деяние.

В жалбата и допълнението към нея на повереника на частните обвинители и граждански ищци – адв. С. се посочва, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, довела до ограничаване на правото им на защита. Съдът не се е съобразил с дадените задължителни указания от ВКС при връщането на делото за ново разглеждане във връзка с визираните нарушения на разпоредбите на процесните две наредби и т.7 от ППВС №2/1979г., като намира, че по делото има достатъчно доказателства за съпричастността на подсъдимия към повдигнатото му обвинение по чл.123, ал.1 от НК. Според него по делото безспорно е установено, че подс. Ц. е бил управител на процесното дружество през периода от 16.06.2008г. до 13.06.2014г. В тази връзка изразява несъгласието си с изводите на съда, че св. Ч. и още едно лице – Д.Г. са имали познания при правеното на ръчен компост за гъби, въпреки липсата на доказателства в тази насока. Също и по отношение на това, че въпреки избора на подс. Ц. за управител, съдружниците били възложили на св. Ч. да движи целия работен процес, вкл. и по отношение на изграждането на обекта към ел.

4 инсталацията да са били поставени и допълнително две ел. табла, извън проекта. Счита, че по делото няма доказателства кога са поставени тези допълнителни ел. табла преди или след закупуването на машината Х., както и при извършваните нейни изпитания да са съществували. Твърди се, че въпреки продължителния болничен период на подсъдимия, същият не е упълномощил друго лице да изпълнява дейностите по управлението, организацията и контрола на работата. Възлагането на извършването на фактическата изпълнителна дейност на св. Ч. не означава, че той е отговорен за дължимия контрол на безопасността, особено след като е прехвърлил дружествените си дялове преди процесния инцидент. По отношение на монтажа на проблемните ел. табла намира за неправилно кредитирането от страна на съда на показанията на св. Й. Д., че са били налице при откриването на предприятието като е игнорирал показанията на свидетелите Ч. и С. за покъсното им поставяне. Липсата на дефекто-токовата защита в таблата, не било задължение на св. С., но дори и да се приеме за такова, по делото не установено как е бил избран в качеството му на техническо лице да постави таблата. Посочва се и това, че според св. М. Т., проблеми с инциденти с ток от същата машина са били констатирани преди процесния инцидент, което означава че управлението и контрола в това предприятие на безопасността е бил занижен, за което следва да носи отговорност управителя. От доказателствата по делото намира за установено, че проследени хронологично неговите действия и бездействия, сочат на това, че подсъдимият не е осъществявал дължимия контрол по изпълнение на целия работен процес в предприятието. Знанието относно това дали е проблемна въпросната машина, дали са монтирани или не ДТЗ в таблата си е негово изначално задължение. В случай, че някой е монтирал или демонтирал без негово знание машината и това доведе до произшествие, то излиза че същият не е осъществил достатъчен контрол, който се явява една от функциите на управлението на фирмата. Боравенето на територията на предприятието със съоръжения – източник на повишена опасност, известни за него обстоятелства, знаейки че подлежат на завишен контрол, което изисква при неизпълнение на задълженията да се носи отговорност.

Затова отправя искане за отмяната на присъдата и постановяването на нова присъда, с която подс. Ц. бъде признат за виновен о повдигнатото му обвинение и осъден, както и да бъдат уважени в пълен размер предявените от 5 тях граждански искове, ведно със законната лихва.

Не са отправени искания събиране на нови доказателства.

Въпреки това, настоящият въззивен състав проведе въззивно съдебно следствие като преразпита свидетелите С.Л. и Р.Ч. във връзка с инкриминираните събития.

Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив изразява становище, че не поддържа подадения протест, а жалбите на повереника на частните обвинители - да се оставят без уважение. Намира произнесената оправдателна присъда, за правилна, законосъобразна и обоснована, като предлага да се потвърди. Указанията на ВКС в отменителното решение са били изпълнени за установяването на това, дали разпределителното, командно табло на машината е било включено в електрическата част на проекта на сградата, кой, кога и по чие нареждане го е монтирал, имало ли е дефектно-токова защита и проверка от контролен орган. Счита, че няма основание за оспорването на извода на съда, че разпределителното табло е било налично още към първата половина на 2010г., когато са правени изпитанията на машината, за което са дали показания, разпитаните свидетели.

Намира за безспорно установено от заключението на назначената арбитражна експертиза, че в ел. частта на обекта, такова табло не е било предвидено.