Решение № 429 от 31.03.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1024/2025
- Вид
- Решение № 429
- Подписан
- 31.03.2026
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- Екатерина Мандалиева, Недялка Свиркова Петкова, Радослав Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 429 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Екатерина Мандалиева
Членове:
Радослав Радев
Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300501024 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 294 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от А. К. Д., ЕГН ********** (поч. в хода на въззивното производство, оставил за свой единствен наследник К. А. Д., ЕГН ********** – конституиран като жалбоподател с определение № 3214/10,10,2025) против решение № 21/13,01,2025 г., постановено по гр. д. № 1702/2023 г. на РС Асеновград. С оплакване за незаконосъобразност на посоченото решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон жалбоподателят иска същото да бъде отменено и вместо това – да бъде уважен предявения иск.
Ответникът по жалбата – П. А. Д., ЕГН **********, заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, въззивният съд приема следното:
Производството е образувано по предявени от А. К. Д. (чийто наследник е жалбоподателят К. А. Д.); против П. А. Д. и И. Б. Д. (починала в хода на въззивното производство, чийто правоприемник е ответникът П. А. Д.) искове да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик въз основа на давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. Орешец, Община Асеновград, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 53761,100,327 по КК от 2005 г., 1 който след поправка на кадастралната карта е заснет като ПИ с идентификатор 53761,100,363. С уточняваща молба вх. № 4143/20,08,2021 г. (л. 24 по посоченото дело) се сочи, че претендирания от ищеца имот с предишен идентификатор 327 е „частично идентичен“ с настоящия имот с 363, като последният е с по-голяма площ, получена при изправяне на източната граница „вероятно чрез изменение на кадастралната карта“.
Ответниците оспорват исковете като неоснователни, считат, че описаният по-горе имот е тяхна собственост.
По така предявения спор е постановено първоначално решение № 401/28,11,2022 г. по гр. д. 1481/2021 г. на РС Асеновград, с което е признато по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ 53761,100,363 по КККР на с. Орешец.
С решение № 1038/11,07,2023 г. по в. гр. д. № 658/2023 г. на ПОС посоченото решение на РС е обезсилено като недопустимо и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, тъй като е прието, че искът е предявен не за ПИ 53761,100,363, а само за реална част от него с площ от 1400 кв. м., съответстваща на имот с предишен идентификатор 53761,100,327.
При новото разглеждане е постановено обжалваното сега решение № 21/13,01,2025 г. по гр. д. № 1702/2023 г. на РС Асеновград, с което е са отхвърлени субективно съединените искове да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е „собственик на 1400 кв. м. от ПИ с идентификатор 53761,100,363, заключени в границите на имот с предишен идентификатор 53761,100,327 по кадастралната карта на
Орешец, Община Асеновград, с административен адрес на имота: с. ***, трайно предназначение на урбанизирана територия ниско застрояване, стар идентификатор 21 парцел -21“, с описани в решението съседи на имот 100,327 преди изменението на КК от 2020 г.
В хода на настоящото въззивно производство окръжният съд е приел, че исковата молба страда от нередовности – липса на ясна конкретизация на пространствения обхват на претендираното право на собственост (дали се иска установяване на права върху имот, заснет като самостоятелен такъв в действащата кадастрална карта или се иска установяване на права върху реална част от такъв имот), както и несъответствие между обстоятелствената част от исковата молба (съдържаща твърдения за наличие на грешка в кадастралната карта) и петитума (в който липсва искане за отстраняването й). С определение № 2615/04,08,2025 г. на ищеца са дадени указания за отстраняване констатираните нередовности, което е сторено с уточняваща молба вх. № 37776/30,10,2025 г. Със същата ищецът е конкретизирал, че претендира установяване правото му на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. Орешец, Община Асеновград, 2 представляващ ПИ с идентификатор 53761,100,363 по действащата кадастрална карта, както и че не претендира да е налице грешка или непълнота в кадастралната карта по отношение на същия.
С посочените уточнения предявеният за разрешаване спор се очертава както следва:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124 ал. 1 от ГПК. От съда се иска да признае за установено по отношение на ответника П. А. Д., ЕГН **********, че ищецът К. А. Д., ЕГН **********; е собственик на недвижим имот, находящ се в с.
Орешец, Община Асеновград, представляващ ПИ с идентификатор 53761,100,363 по действащата кадастрална карта, въз основа на наследство от А. К. Д. (първоначалния ищец) и давностно владение.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, както и по неговата допустимост – в обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната проверка се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна правна норма.
При извършената служебна проверка не се констатира наличие на пороци, обуславящи извод за нищожност на обжалвания съдебен акт.
По допустимостта на обжалваното решение:
Видно от съдържанието на обжалваното решение, със същото е разгледан спор за собственост върху недвижим имот, представляващ „1400 кв. м. от ПИ с идентификатор 53761,100,363, заключени в границите на имот с предишен идентификатор 53761,100,327 по кадастралната карта на Орешец, Община Асеновград“ ... с описани в решението съседи на имот 100,327 преди изменението на КК от 2020 г. Както се посочи, с уточняващата молба пред настоящата инстанция се очертава различен пространственият обхват на претендираното право на собственост ПИ с идентификатор 53761,100,363 по действащата кадастрална карта, находящ се в с. Орешец, Община Асеновград.
Следователно решението на РС е постановено не по предявения иск, поради което следва да се приеме за недопустимо и да се обезсили. Делото следва да се върне на РС за постановяване на решение по предявения иск.
Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, доколкото същите са обусловени от изхода на спора по същество.
По изложените съображения съдът
3
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 21/13,01,2025 г., постановено по гр. д. № 1702/2023 г. на РС Асеновград.
ВРЪЩА делото на РС – гр. Пловдив за постановяване на решение по предявения иск.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4