Решение № 1201 от 21.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1201 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000501717 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 1771/24.03.2025 г., по гр.д.№ 740/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-29 състав е отхвърлен предявения от А. Х. П. срещу С. Д. П. и Х. А. П. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, за отмяна на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за учредяване на право на ползване и дарение на недвижим имот от 30.08.2016 г., №123, том ІІІ, рег.№10040, н.д. №288/2016 г. по описа на нотариус с рег.№*** на РНК, с който А. Х. П. е дарил на своя син Х. А. П., правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 83, находящ се в ***, със застроена площ от 111.09 кв.м., заедно с МАЗЕ №83 с площ от 3.29 кв.м., ведно с принадлежащите му 1.09 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, и е учредил на С. Д. П.пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху горепосочения недвижим имот, като неоснователен.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от А. Х. П., който моли въззивния съд да го отмени и да уважи предявения от него иск. Въззивникът счита, че обжалваният съдебен акт е очевидно необоснован, който негов порок е отражение на останалите такива особено съществени негови пороци. Съдът базирал своето решение преди всичко на свидетелските показания единствено на свидетелите на ответниците и на техните писмени доказателства, без да обсъди относимостта на отразените от тях обстоятелства към приложимите правни норми и предмета на спора. Съдът неправилно приел, че не са налице основанията за отмяна на процесните сделки, защото според него ответниците оправдано не се дали на ищеца издръжката от която последният действително се е нуждаел според приетите по делото доказателства.

1

Въззиваемите Х. А. П. и С. Д. П. оспорват въззивната жалба и молят обжалваното с нея решение да бъде потвърдено. Считат, че съдът се е произнесъл законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от А. Х. П. срещу С. Д. П. и Х. А. П. иск с правно основание чл. 227, б. „в“ ЗЗД за разваляне на дарение на безвъзмездно учредено вещно право на ползване на С. Д. П. и за разваляне на дарение на недвижими имот в полза на Х. А. П., по отношение на следния недвижим имот: Апартамент № 83, находящ се в *** с площ от 110 кв.м., които разпоредителни сделки са обективирани в нотариален акт за учредяване право на ползване и дарение на недвижим имот № 123, том II, рег. № 10040, дело № 288 от 30.08.2016 г. на нотариус Ц. С., рег. № *** в НК. В исковата молба е посочено, че по силата на горепосочения нотариален акт А. П. е дарил на своята съпруга С. Д. П. вещното право на ползване и на сина си Х. А. П. правото на собственост върху своя наследствен апартамент. Ищецът от дълги години страдал от хипертония и исхемична болест на сърцето, които не му позволявали трайно да работи и да реализира доходи, като се нуждаел от значителни по размер суми за закупуването на лекарства. През последните години не успял да изкарва достатъчно средства, за да удовлетворява очакванията на съпругата си, като през м. ноември 2019 г. тя инсценирала „домашно насилие“, в резултат на което бил отстранен по съдебен ред от семейното жилище, поради което от около две години живеел в недовършена вилна постройка в ***, като най-близко находящите се и жизненоважни за него лекар и аптека се намирали на 10 км. При една от честите му хипертонични кризи, шофирайки към болницата, пострадал при ПТП, в резултат на което допълнително се влошило здравословното му състояние. Поради затрудненото си финансово състояние и влошено здраве поискал от ответниците месечна издръжка от 500 лв., за което им е изпратил нотариална покана, но те нито признали нуждата му от издръжка, нито пожелали да му изплатят такава. Ето защо, счита, че за него се е породило правото да развали договора за дарение на основание чл. 227, б. „в“ от ЗЗД.

Ответниците С. Д. П. и Х. А. П. са оспорвали иска, като са посочили, че за времето на фактическото им съжителство в периода от 2009 г. до окончателната раздяла на съпрузите, трудово ангажираният в семейството е била единствено и само съпругата С. П..

В периода включително след извършване на дарението до окончателната им раздяла, С. П. заплащала с лични средства здравните осигуровки на ищеца и обслужвала негови кредити.

На 26.11.2019 г., около 23.00 часа, А. П., видимо употребил алкохол, нанесъл побой на съпругата си пред очите на непълнолетната им тогава дъщеря Д. А. П. и на сина им Х. А.

П., което било причината ищецът да бъде отстранен по реда на ЗЗДН от съвместно обитаваното им жилище. На 07.02.2022 г. с протоколно определение по гр. дело № 40059/2021 г. на СРС било утвърдено споразумение по чл. 50 от СК, с което е прекратен сключения между съпрузите граждански брак, като ползването на семейното жилище процесния дарен апартамент, е предоставен за ползване на ответницата - С. Д. П., със съгласието и без претенция за ползване от страна на ищеца А. П.. По време на сключения между страните граждански брак, а именно на 28.12.2007 г. те придобили в режим на СИО недвижим имот, находящ се в ***, от който ищецът ежемесечно получавал наем. Ищецът използвал и придобитата по време на брака вила в ***, която била в много добро състояние.

Дарственото разпореждане било извършено единствено поради множеството задължения на ищеца по кредити и към „Топлофикация София“ ЕАД, с цел да не бъде наложена възбрана и върху този имот. Ответниците оспорват ищецът да е в тежко здравословно състояние, което да не му позволява да полага труд. Същият ежедневно злоупотребявал с алкохол и в това състояние шофирал личния си автомобил, за което имал влязла в сила осъдителна присъда.

Оспорват изцяло изложеното в исковата молба, че е пострадал при неконкретизирано като 2 време и място пътно-транспортно произшествие по здравословни причини. С. П. понастоящем работела, но живеела в едно домакинство с двете родени от брака с ищеца деца. Разходите за ежедневни потребности и консумативи за жилището, се заплащали само от нея. Тя осигурявала ежедневните разходи и средствата за издръжка на дъщерята на страните, както и таксите за университетското й обучение, а през 2021 г., е поела разходите за нейния абитуриентски бал. Вторият ответник нямал постоянни доходи, не работел на трудов договор и не реализирал средства. Не бил семеен, живеел в едно домакинство със сестра си и майка си. Често кандидатствал за работа на различни места, но безуспешно. Към настоящия момент не разполагал със собствени средства, от които да отделя за издръжка на дарителя си, тъй като той самият не разполагал с такива. Ответниците оспорват ищецът да е в невъзможност да се издържа сам, това състояние да е трайно, като същевременно сочат, че нямат финансови средства и имущество, от което да му предоставят средства за издръжка.

Претендират разноски.

По силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за учредяване на право на ползване и дарение на недвижим имот от 30.08.2016 г., № 123, том ІІІ, рег.№ 10040, н.д. № 288/2016 г. по описа на нотариус с рег.№ *** на РНК, А. Х. П. е дарил на своя син Х. А. П., правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: апартамент № 83, находящ се в ***, със застроена площ от 111.09 кв.м., заедно с МАЗЕ № 83 с площ от 3.29 кв.м., ведно с принадлежащите му 1.09 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, и е учредил на С. Д. П. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху горепосочения недвижим имот.

С нотариални покани, връчени на С. П. и Х. П. на 11.06.2021 г., А. П. ги е поканил да му заплащат месечна издръжка в размер на 500 лв., която му е необходима за поддържане на „базисен жизнен стандарт” и за да се грижи адекватно за силно влошеното си здравословно състояние.

Представена е справка – данни за осигурителния доход на С. П., издадена от ТД НАП София за периода от м.10 2022 г. до м.10 2023 г. като за същият период Х. П. няма деклариран осигурителен доход.

Представено е Уверение № 811/13.11.2023 г., издадено от Медицински университет София за това, че Д. А. П. е записана за учебната 2023 – 2024 г. в 3-ти курс, редовно обучение по специалност „медицинска сестра“

По делото е разпитан като свидетел Н. Я. С., от чиито показания се установява, че познава А. П. от около две години и били в приятелски отношения. Свидетелят имал къща в *** и преди две години често посещавал ищеца А. П., който живеел в къща в ***.

Свидетелства, че тъй като ищецът бил с влошено здравословно състояние – не можел да ходи и не можел да се обслужва сам, му носил храна, цепил му дърва, давал му пари на заем и му плащал сметките за дълъг период за повече от месец. Къщата на А. П. била с нормално обзавеждане.

По делото е разпитана като свидетел Е. Т. Б., от чиито показания се установява, че познава страните от около 28 години и е приятелка на С. П.. Докато живеели заедно като семейство ищецът А. П. и ответницата С. П., давали под наем жилище, което притежават, като С. й споделяла, че наемът получавал А.. С. полагала всички необходими грижи за двете им деца, като се затруднявала при плащане на сметките за жилището, в което живеели, особено през зимните месеци.

Представен е Договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 28.11.2007 г., по силата на който А. П. и С. П. през време на сключения между тях граждански брак придобили правото на собственост върху следния недвижим имот – апартамент № 52, находящ се в ***, със застроена площ от 110.48 кв.м., заедно със съответното зимнично помещение №52 със застроена площ от 3.56 кв.м., заедно с припадащите се 0.685% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Страните не спорят, че по време на сключения между тях граждански брак са 3 отдавали под наем описания техен собствен недвижим имот.

Въззивният състав приема, че първостепенният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД с изложени както в исковата молба, така и в молба уточнение от 19.07.2019 г. твърдения.

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема /чл. 225, ал. 1 ЗЗД/. Договорът за дарение е едностранен, безвъзмезден и не създава за дарения никакви задължения за издръжка или помощ на дарителя, освен моралното задължение да бъде признателен към последния за стореното дарение. Съгласно трайната практика на ВКС, моралното задължение за даване на издръжка се трансформира в правно задължение при настъпване на следните, определени в закона обстоятелства: 1./ изпадане на дарителя в нужда, която трябва да е трайна, постоянна съобразно нормалния социален и жизнен статус на дарителя /доходи, здравословно състояние, невъзможност с получаваните от него доходи да покрива ежемесечните разходи – за жилище, храна, ток, отопление, медицинско обслужване, лекарства и пр./; 2./ покана от дарителя към надарения за даване на издръжка в парично изражение /с оглед на конкретните нужди на дарения обаче издръжката би могла да се предоставя и в натура/, като и исковата молба може да представлява покана за заплащане на необходимата издръжка и 3./ отказ от дарения да дава издръжка на дарителя /изричен или мълчалив/, макар и дареният да има възможност сам да осигури своята и тази на своето семейство издръжка, освен в случаите, при които поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. В случай, че е налице такова искане и дареният откаже да изпълни преобразуваното задължение, се приема, че той проявява непризнателност в обществено укорима форма, която дава основание дарителят да упражни потестативното си право за отмяна на дарението, като предяви иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД. До отмяна на дарението обаче се достига само при драстични форми на непризнателност – тези, които са силно обществено укорими /наред с убийство, опит за убийство, набедяване в тежко престъпление/ – това са случаите, при които дареният отказва да даде поисканата от него издръжка, за която има материална възможност да предоставя. С ТР № 1/2013 на ОСГК на ВКС разяснява, че такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде, като признателността изисква дареният да намали собствения си стандарт на живот в случаите, при които дарителят му трайно се нуждае от издръжка, но до нивото на минималните лични и обичайни нужди на дарения и лицата, на които той дължи издръжка по закон