Решение № 92 от 12.06.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. К., 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20265100500105 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С Решение № 15/29.01.2026 г., постановено по гр. д. № 283/2025 г., Районен съд - К. е осъдил „К.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.

К., ул.“С.“ №**, да заплати на Б. В. К. сумата в размер на 11 002.30 лева, от която: 10 025.16 лева представляваща обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ и 977.14 лева - обезщетение за забавено изпълнение на дължимото обезщетение за времето от 01.11.2024 г. до 28.07.2025 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска - 29.07.2025 г. до окончателното им изплащане, както и за направените по делото разноски от 1 860 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

С решението ответника „К.“ АД е осъден да заплати по сметка на Районен съд - К. държавна такса върху присъдените суми в размер на 451 лева, както и направените бюджетни разноски за вещо лице в размер на 200 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство - „К.“ АД, гр. К., който го обжалва като 1 неправилно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения, с искане за отмяната му и постановяване на друго от въззивния съд, с което да отхвърли предявената искова претенция.

В жалбата се сочи, че първоинстанционния съд не е обсъдил доводите в писмената защита относно кумулативните изисквания за наличие на предпоставки относно присъждането на обезщетение в размер на шест брутни месечни възнаграждения – направеното възражение, включително и липсата на доказателства, че работникът е престирал трудова функция при последния работодател повече от десет години, както че лицето е навършило пенсионна възраст. Претендира се присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил чрез процесуален представител отговор на въззивната жалба от въззиваемия Б. В. К., в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание, жалбоподателят „К.“ АД, гр. К., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемият Б. В. К., чрез депозирано от процесуалния му представител писмено становище, оспорва въззивната жалба, като поддържа представения писмен отговор по съображенията, изложени в него. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 2

1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, а за да съобрази неговата правилност, взе предвид следното:

Производството пред Районен съд – К. е образувано по искова молба, подадена Б. В. К., с която против „К.“ АД, гр. К. са предявени искове по чл.

222, ал.3 от КТ за сумата в размер на 10 532.47 лв., от които: 9 600 лева, представляващо полагащото му се обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни месечни възнаграждения и 932.47 лева, обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение, за времето от 01.11.2024 г. до 28.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Първоинстанционният съд, на основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на предявените от Б. В. К. против ответното дружество искове, както следва: от 9 600 лева на 10 025.16 лева за претендираното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни месечни възнаграждения и от 932.47 лева на 977.14 лева за претендираното обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за посочения период.

Безспорно е установено в производството, съгласно приобщените по делото писмени доказателства, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 26.07.2021 г./писмо на ТП на НОИ К. с изх.№ 1029-08-1508 # 1/05.08.2025 г. и Разпореждане №**********/26.07.2021 г. на ТП на НОИ- К./, както и че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях на 18.03.2010 г. трудов договор, и което трудово правоотношение е прекратено със Заповед №15/04.09.2024 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 04.09.2024 г. по взаимно съгласие на страните.

Също така по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че до прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с цитираната процесна Заповед №15/04.09.2024 г., издадена от „К.” АД – К., същият е работил при ответника. В същият аспект са представените по делото заверени копия на фишове за заплати за м. август и м. септември 2024 г.,

3

От приетото от решаващия съд и неоспорено от страните заключение, изготвено по назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че брутното трудово възнаграждение на Б. В. К. за м. август 2024 г. (месеца предхождащ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение) е в размер на 1 670.86 лв. Според вещото лице обезщетението за отработен от ищеца над 10 години трудов стаж през последните 20 години при работодателя- ответник „К.” АД, би било в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца и възлиза на 10 025.16 лв. /6 х 1 670.86 лв./, като обезщетението за забавеното изпълнение на дължимото обезщетение за исковия период от 01.11.2024 г. до 28.07.2025 г., би било в размер на 977.14 лв.

Или, първоинстанционният съд, като е стигнал до тези фактически констатации, е формирал въз основа на тях правилно правно становище, че в производството са налице кумулативните предпоставки за уважаване на предявената искова претенция. Тези правни изводи се споделят напълно от настоящия въззивен състав, който с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Въззивният съд обаче, намира за необходимо изрично да посочи с оглед изложените във въззивната жалба доводи, и следното:

Спорът в настоящото производство се свежда до наличието на активната материалноправна легитимация на ищеца, въззиваем в производството, да получи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ при кумулативно наличие на законовите предпоставки.

Предпоставите за присъждане на търсеното в производството обезщетението по цитираната разпоредба на чл. 222, ал. 3 от КТ са три и са поставени в условията на кумулативност, а именно - прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за прекратяване; - към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и да е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години стаж през последните 20 години.

В случая и трите предпоставки по отношение на ищеца са налице – със Заповед №15/04.09.2024 г. е прекратено трудовото правоотношение на Б. В. К. на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие на страните. Видно 4 от приложеното по делото Разпореждане №**********/26.07.2021 г. на ТП на НОИ -К., към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, на същия вече е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да се удовлетвори претенцията на работника/служителя за получаване на по-високия размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ , а именно шест брутни работни заплати, следва да е налице и третата изискуема предпоставка, а именно работникът/служителят да е полагал труд при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години. В тази връзка се установява, че между Б. В. К. и „К.“ АД са възникнали трудови правоотношения въз основа на приобщения по делото безсрочен Трудов договор № 2/ 18.03.2010 г. за изпълнение на длъжността „технолог“.

Или, казано в обобщение - със Заповед №15/04.09.2024 г. на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 04.09.2024 г. е прекратено трудовото правоотношение, съществуващо между ответното дружество и ищеца, след като последният е придобил пенсия за осигурителен стаж и възраст при работа в предприятието на ответника за периода от 18.03.2010 г. до 04.09.2024 г., или Б. В. К. е придобил над 10 години трудов стаж през последните 20 години при работодателя „К.“ АД.

Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ , обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В тази връзка, видно от Заповед №15/04.09.2024 г., с която трудовият договор на Б. В. К. в „К.“ АД е прекратен, на лицето не е изплащано обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ . Тъй като такова обезщетение до момента не е изплащано на ищеца, основателно същият претендира заплащането му от „К.“ АД, гр. К.. А размерът на брутното трудово възнаграждение, на дължимото се обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ , респ. на обезщетението за забавеното изпълнение на дължимото обезщетение за периода от 01.11.2024 г. до 28.07.2025 г., са дадени в неоспореното и обсъдено вече в настоящия акт заключение, изготвено по назначената в първоинстанционното производство Съдебно-счетоводна експертиза, и тези размери на търсеното обезщетение са присъдени от решаващия съд, вкл. е присъдена и основателно търсената акцесорна законна лихва върху признатата главница.

Предвид изложеното, следва да бъде потвърдено обжалваното Решение 5

№ 15/29.01.2026 г., постановено по гр. д. № 283/2025 г. по описа на Районен съд - К., като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, въззивникът „К." АД, гр. К. следва да заплати на въззиваемия Б. В. К. направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1 080 евро с ДДС /с равностойност 2 112.30 лв./, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие от 01.04.2026 г. и удостоверение за регистрация по ЗДДС.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, въззивният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15/29.01.2026 г., постановено по гр. д. № 283/2025 г. по описа на Районен съд - К..

ОСЪЖДА К." АД, със седалище и адрес на управление в гр. К., област К., ул."С." №**, с ЕИК *********, да заплати на Б. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ж.к. „З.“ №*, вх. *, ет.*, ап.**, направените във въззивното производство разноски в размер на 1 080 евро с ДДС / с равностойност 2 112.30 лв./.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р. България, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6