Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3928 от 17.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5874/2022
Вид
Решение № 3928
Подписан
17.07.2023
В сила
17.07.2023
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Темислав Малинов Димитров

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3928 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Темислав М. Димитров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100505874 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Е. С. М. срещу решение № 4042/29.04.2022г., постановено по гр.дело № 34545/2021г. по описа на СРС, 29-и състав, в частта, в която е уважен предявеният от ищеца „Топлофикация София” ЕАД иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за признаване на установено че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 309.51 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот на адрес гр. София, ж.к. „******* кафене с идентификатор по КККР ***, код на платеца Ш5389008, за периода от 01.04.2012г. до 20.01.2014г., ведно със законната лихва от 30.05.2015г. до изплащане на вземането, за което на 31.07.2016г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 31149/2015г. по описа на СРС, 30-и състав.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС решение. От доказателствата по делото не се установявало, че ответникът била собственик на имота – нотариалният акт от 23.05.2001г. бил непълен и не съдържал никакви подписи, а постановлението от 09.01.2014г. за изнасяне на имота на публична продан не установявало вещно право в полза на ответника М.. Отделно, видно от представеното заявление за откриване на партида от 10.12.2002г., облигация за процесните вземания била налице между ищеца и В.М., предвид на което ответникът М. не отговаряла за задълженията към ищеца за доставена топлинна енергия. Позовава 1 се та ТР № 2/17.05.2018г. ОСГК на ВКС. СРС не съобразил и възражението на ответника, че ответникът не била търговец, нито законен представител на търговско дружество, предвид на което не била и потребител на топлинна енергия за стопански нужди. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Претендира разноски за въззивното производство.

Решението не е обжалвано в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 422, вр. чл.

59 ЗЗД за разликата над 309.51 лева до сумата 412.53 лева и за периода от 21.01.2014г. до 31.01.2014г., както и иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 80.03 лева – обезщетение за забава за периода от 31.05.2012г. до 22.05.2015г., както и в частта с характер на определение, в която предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове са оставени без разглеждане, а производството по същите прекратено, поради което в тези части решението е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че на извъндоговорно основание доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която ответникът се обогатил, тъй като неплащайки цената на доставената в имота му ТЕ си спестил разходи, които следвало да направи. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че погасил задължението си към ищеца.

От представения по делото и наличен на л. 24 от преписката на гр.дело № 34545/2021г. по описа на СРС, 29-и състав нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 90, том I, рег. № 2396, дело 85/2001г. от 23.05.2001г., издаден по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК (отм.) от М. Ш. – нотариус с район на действие – СРС, вписан под № 042 в регистъра на НК, съдът приема за установено, че ответникът Е. С.

М. и В.Г.М. били признати за носители на правото на собственост върху процесния недвижим имот – кафе, находящо се в гр. София, ж.к. „******* на партера, подробно описан в нотариалния акт. Обсъденият нотариален акт е представен в цялост, подписан е от издалия го нотариус, приет е като писмено доказателство в о.с.з. на 02.02.2022г. и 2 не е оспорен от страните, предвид на което настоящият състав на съда във връзка с нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС приема, че през процесния период ответникът Е. С. М. била носител на ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота. Този извод на съда се потвърждава и от представеното по делото постановление от 09.01.2014г. по и.д. № 20138510400448 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 по регистъра на КЧСИ, от съдържанието на което се установява, че върху същия собствен на ответника М. и В.М. имот било насочено принудително изпълнение.

Претенцията на ищеца се основава на твърденията му за липса на сключен писмен договор между страните, т.е. на валидно правоотношение, което да обуслови имущественото разместване - отдаване на ТЕ в имота на ответника.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ОУ от 2007г. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач при прилагане на същите ОУ. Съгласно чл. 3 ОУ купувач на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде както юридическо, така и физическо лице, което извършва стопанска дейност и използва топлинна енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване (т. 1) , използва топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване извън домакинството си (т. 3). Предвид нормата на чл. 61 ОУ страна по договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имота, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди.

Ето защо клиент на топлинна енергия може да бъде физическо лице, което няма търговско качество, но използва топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване извън домакинството си, предвид на което възраженията на ответника М., основани на липса на търговско качество са неоснователни.

Според чл. 62, ал. 1 ОУ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди купувачът подава заявление по образец и прилага документи удостоверяващи право на собственост, вещно право на ползване, съгласие на собственика и др., след което продавачът сключва договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди с купувача, открива и води партида с абонатен номер – ал.

2 на същия текст.

3

По делото е представено изходящо В.Г.М. заявление до ищеца за откриване на партида за заплащане на ползваната топлинна енергия за помещение с отопляема кубатура от 254 куб.м., находящо се в гр. София, ж.к. „*******, партер. Така направеното от М. изявление не сочи на отправено искане за сключване именно на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. По делото не се твърди и не се установява подписан нарочен писмен договор по смисъла на чл. 149, ал.

1, т. 3 ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния период, сключен между ищеца и В.Г.М., предвид на което неоснователни са поддържаните с въззивната жалба в противен смисъл доводи.

По делото не се твърди и не се установява сключен нарочен писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния период и с ответника М.. Същевременно от представените по писмени доказателства - извлечение от сметка за платец Ш538900 и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена. Ето защо ответникът М. няма качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като процесният имот по предназначение бил такъв за небитови нужди и за топлоснабдяването му не бил подписан нарочен писмен договор съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. За ½ част от доставената през процесния период в имота топлинна енергия, съответна на правото й в съсобствеността, ответникът М. си спестила разходи и се обогатила неоснователно за сметка на ищеца.

Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат никакви съображения по отношение на установеното от СРС количество отдадена топлинна енергия, респ. размер на задължението, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС и по този въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.

По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има въззиваемата страна – ищец. Същият претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в минимален размер от 100 лева. Същите следва да бъдат присъдени на въззиваемия ищец на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4042/29.04.2022г., постановено по гр.дело № 34545/2021г. по описа на СРС, 29-и състав, в частта, в която на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, е признато за установено че Е. С. М., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, сумата 309.51 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот на адрес гр. София, ж.к. „******* кафене с идентификатор по КККР ***, код на платеца Ш5389008, за периода от 01.04.2012г. до 20.01.2014г., ведно със законната лихва от 30.05.2015г. до изплащане на вземането, за което на 31.07.2016г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 31149/2015г. по описа на СРС, 30-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. С. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 100 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.

В останалата необжалвана част, в която СРС е отхвърлил установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, както и в частта с характер на определение, в която предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове са оставени без разглеждане, а производството по същите – прекратено, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5