Определение № 485 от 16.11.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 485 гр. Разград, 16.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20233300500311 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца Х. Б., чрез пълномощника му адвокат Д. В. Й. от АК – Разград, срещу Определение 1025 от 30.10.2023 г., постановено по гражданско дело № 20233330101273 по описа за 2023 година на Районен съд – Разград, с което е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото, на осн. чл. 129, ал.3 ГПК.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата. Твърди, че първоинстанционния съд неправилно не е взел в предвид приложената към исковата молба Декларация с нотариално удостоверяване на подпис с рег. № 11560 от 11.11.2019г. на Р.И., нотариус в район РС Разград, с рег. № 378 на НК. С тази декларация ищецът декларирал, че баща му И.И.С., притежаващ и имената И.И.Х.С., е починал на 01.02.1980г. в Р. Турция. Баща му е изселен от Република България на 30.06.1977г., както и е починал в Р. Турция, поради което датата на смъртта не фигурира в издаденото и предоставено удостоверение за наследници на И.Х.С.А. с изх.№ 973/10.10.2023г. издадено от община Лозница. От представеното удостоверение за наследници е видно, че И.И. е син на И.Х.С.А., който е дядо на ищеца по бащина линия. Счита, че всички нередовности в исковата молба са отстранени, поради което неправилно съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството. Ето защо, моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Представя препис от Изселнически паспорт № 6030 от 30.06.1977г. на И.И.С..

Разградският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

1

Частната жалба е депозирана в рамките на едноседмичен срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е изпълнил в срок дадените му указания по реда на чл.

129, ал.2 ГПК.

Определението е правилно, като на основание чл. 278, ал. 4 вр. с чл.

272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите в частната жалба е необходимо да се добави и следното:

С разпореждане № 2322 от 26.09.2023 г. /л.41 РС/, съдът на осн. чл.

129, ал.2 ГПК, дал указания на ищеца за отстраняване на нередовност на исковата молба с указания: да посочи надлежни ответници /насл. на И.Х.С./, да заяви надлежен петитум, в който индивидуализира точно имотите, за които претендира да е собственик, както и да представи доказателства за довнесена държ. такса в размер на 257.86 лв. по сметка на РС-Разград. На ищеца са указани неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда в срок.

Разпореждането е връчено лично на ищеца, чрез пълномощника му адвокат Д. Й., на 05.10.2023г. /л.43 РС/.

На осн. чл. 63, ал.1 ГПК, въз основа на молба на ищеца, съдът продължил срока с две седмици /л.44/.

С молба вх.№ 9272 от 26.10.2023г. /л. 45-46 РС/ ищецът е заявил следния петитум: Да приемете за установено по отношение на Х. Б. с персонален № в РТ*******, че същия е собственик на следните наследствени имоти: Поземлен имот с идентификатор № ********** с площ от 3903 кв.м. в местност Караач; Поземлен имот с идентификатор № *********** с площ от 6500 кв.м. в местност Доламач; Поземлен имот с идентификатор № ******* с площ от 26201 кв.м. в местност Чифлика; Поземлен имот с идентификатор № ********* с площ от 46148 кв.м. в местност Омаркьой;

Поземлен имот с идентификатор № ******* с площ от 40000 кв.м. в местност Куза; Поземлен имот с идентификатор № ******* с площ от 18146 кв.м. в местност Омаркьой; Поземлен имот с идентификатор № ******* с площ от 38651 кв.м. в местност Куза; Поземлен имот с идентификатор № ******* с площ от 14102 кв.м. в местност Караач;

Поземлен имот с идентификатор № ******* с площ от 23750 кв.м. в местност Караач.

С молбата представя удостоверение за наследници на И.Х.С.А., от което счита че е видно, че е ищецът е единствен наследник.

Представя и документ за довнесена държавна такса в размер на 257.86 лв.

2

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд приел, че част от нередовностите в исковата молба не са отстранени, поради което върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

Съдът от правна страна намира следното:

Неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба е основание за нейното връщане по чл. 129, ал. 3 ГПК само при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ако указанията на съда са били ясни, пълни и съответстващи на закона /включително да са посочени и последиците при процесуално бездействие/; 2/ ако на страната е било изпратено съобщение, в което точно са били посочени указанията на съда, включително и срокът за изпълнението им или ако на страната е бил връчен препис от самия съдебен акт, с който са дадени указанията и 3/ ако страната е бездействала в срока, даден от съда по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.

В разглеждания случай тези предпоставки са налице.

В контекста на изложеното следва да се приема, че първоинстанционният съд е дал пълни и точни указания и за последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК, които са надлежно съобщени на жалбоподателя. След като в дадения срок ищецът не е изпълнил дадените му указания, законосъобразно първоинстанционния съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

По възражението на частния жалбоподател, че видно от декларация на ищеца, е че баща му И.И.С., е починал на 01.02.1980г. в Р. Турция. Баща му е изселен от Република България на 30.06.1977г., както и е починал в Р.

Турция, поради което датата на смъртта не фигурира в издаденото и предоставено удостоверение за наследниците на И.Х.С.А. с изх.№ 973/10.10.2023г. издадено от община Лозница.

По делото има само твърдения, че бащата на ищеца е починал, но няма надлежни доказателства, които да го установяват, като представената от ищеца декларация, с която декларира, че баща му е починал не представлява доказателство за декларирания факт /арг. от чл. 548 ГПК и чл. 69-72 ЗГР/. Вж. и Решение № 60 от 27.06.2017 г. на ОС - Разград по в. гр. д. № 124/2017 г. недопуснато до касационно обжалване с Определение № 165 от 28.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3074/2017 г., II г. о., ГК. Не случайно законодател По отношение на лицата срещу които е предявен иска.

На следващо място, в молбата за отстраняване на нередовностите ищецът не е посочил надлежни ответници, съгласно дадените му указания с разпореждане № 2322 от 26.09.2023 г. Посочил, е че моли: „ Да приемете за установено по отношение на Х. Б. с персонален № в РТ*******, че същия е собственик на следните наследствени имоти…..“. Т.е. моли да се приеме по отношение на него самия, че е собственик на процесните имоти. Изложил е и твърдение, че видно от представеното удостоверение за наследници на И.Х.С.А. с изх. № 973/10.10.2023г. издадено от община Лозница, е че единствен наследник е ищеца Х. Б.. Твърдението на ищеца, че е единствен 3 наследник на общия наследодател води до недопустимост на иска, поради липса на насрещни страни и правен спор, в който случай съдът прекратява производството по делото. Вж. и Определение № 580 от 9.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 965/2019 г., IV г. о., ГК, Решение № 309 от 11.12.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7665/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 545 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 825/2009 г., IV г. о., ГК.

Ето защо, развитите от частния жалбоподател оплаквания са неоснователни, а частната жалба следва да се остави без уважение.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 9647 от

07.11.2023г. по описа на Районен съд – Разград, подадена от Х. Б., гражданин на Р. Турция, с персонален № в РТ******* срещу Определение 1025 от 30.10.2023 г., постановено по гражданско дело № 20233330101273 по описа за 2023 година на Районен съд.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, на осн. чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4