Решение № 119 от 08.05.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Плевен, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Частно наказателно дело № 20244400200267 по описа за 2024 година

Производство по чл.32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал.1 – ал.8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Производството е образувано въз основа на писмо изпратено от Bezirkshauptmannschaft ***-Land, Република Австрия, придружено от удостоверение за изпълнение на решение за налагане на финансова санкция по отношение на българския гражданин С. Ю. Н., родена на **.**.**** г., с последен известен адрес: България, с. ***, общ. Плевен, ул. „***“ № **.

Прокурорът поддържа становище, че санкцията не следва да бъде призната за изпълнение, тъй кат е неясно какво точно административно нарушение е извършило засегнатото лице,както и поради това, че санкционираното деяние няма аналог в българското законодателство, нито попада в каталога от правонарушения, за които не се изисква двойна наказуемост по чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС

Засегнатото лице С. Ю. Н. се явява лично и твърди,че не е получила покана за предоставяне на информация от Австрия, т.к. не живее на посочения адрес.Изразява становище,че е несправедливо да бъде санкционирана.

Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на страните и разпоредбите на Закона, съобразно вътрешното си убеждение и доказателствата по делото, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение № BHLL/923100085915/23 за налагане на финансова санкция от 1

20.12.2023 г., в сила от 02.02.2024 г., постановено от Bezirkshauptmannschaft ***-Land, Република Австрия, по отношение на българския гражданин С. Ю. Н., родена на **.**.**** г., с последен известен адрес: България, с. ***, общ. Плевен, ул. „***“ №***., е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума от 475 /четири стотин седемдесет и пет/ евро, за извършено административно нарушение съгласно австрийското законодателство. В удостоверението извършеното от С.

Н. е описано, както следва: "В качеството си на собственик на моторното превозно средство/ремаркето сте пропуснали да съобщите в рамките на две седмици от връчването на поканата за предоставяне на информация за водача на превозното средство кой (име и точен адрес) е управлявал съотв. паркирал долупосоченото превозно средство в посочения час и на посоченото място: Дата, час: *** г., 00:00; Населено място: 4020 ***, *** 16“, наказуемо съгл. § 103 Abs. 2 Kraftfahrgesetz 1967 – KFG 1967, BGBI. № 267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 19/2019; § 134 Abs. 1 Kraftfahrgesetz 1967 – KFG 1967, BGBI. Nr. 267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 62/2022.

С оглед данните съдържащи се в посоченото удостоверение, заявеното от засегнатото лице пред съда обстоятелство, че не е управлявала тя процесното МПС, както и представените от нейна страна доказателства (пълномощно с рег. № *** от **.**.**** г. на И. И., Нотариус при РС-Плевен с рег. № *** на Нотариалната камара и лична карта на името на В. Е. М.), съдът е намерил, че следва да се консултира с компетентните органи на издаващата държава Австрия, като е отправено писмено запитване до издаващия орган, посочен в удостоверението за изясняване на горепосочените обстоятелства. С протоколно определение от 01.04.2024 г. по делото, съдът е разпоредил да се извърши консултация с издаващата държава Република Австрия за изясняване на следните обстоятелства, а именно:

-какво административно нарушение е било извършено с лекия автомобил „*** с рег. номер ** **** ** на **.**.****г. в **:** часа, в Ансфелден на А1 на пътен километър ***,***;

-На компетентния орган в издаващата държава-членка да бъде съобщено, че засегнатото лице С. Ю. Н. не е получавала поканата за доброволно изпълнение на постоянния си адрес в село ***, обл. Плевен, ул. „***“ №***, тъй като тя не живее на този адрес, а на настоящия си адрес в село ***, ул. „***“ №***, както и обстоятелството, че от представеното от засегнатото лице в днешното съдебно заседание пълномощно, лекият автомобил „***“ с рег. номер ****** е бил управляван въз основа на това пълномощно от българския гражданин В. Е. М., с ЕГН **********, притежаващ лична карта №***, издадена на **.**.****г. от МВР - ***, с постоянен адрес в село ***, обл. ***, ул. „***“ №***;

-Издаващата държава-членка следва да уведоми Плевенския окръжен съд дали е възможно с оглед на това, че засегнатото лице С. Ю. Н. не живее на адреса си в село *** и не е получавала поканата за доброволно изпълнение, да й бъде възстановен двуседмичния срок, в който да посочи трите имена на лицето, управлявало лекия автомобил, с който е извършено административно нарушение в Република Австрия.

На 03.04.2024 г. е получено съобщение на служебния имейл на ОС-Плевен от Република Австрия, че австрийският наказващия орган разполага с адреса на засегнатото лице от регистъра на разрешителните, като регистрацията на водача (писмо от 08.11.2023 г.) е връчена.

По-късно на същия ден е получено допълнение към посочения имейл, като е посочено, че заявлението за издаване на шофьорска книжка очевидно е доставено, но не е отговорено.

В резултат на това обвиняемият е наказан в съответствие с § 103/2 от Закона за моторните превозни средства (KFG).

При това положение, настоящата съдебна инстанция достига до извод, че следва да се откаже признаване и изпълнение на решението постановено от молещата държава Република Австрия срещу българския гражданин С. Ю. Н. с ЕГН **********, с което му е 2 наложена финансова санкция – поради неяснота какво точно административно нарушение е извършило засегнатото лице. Също така от приложените доказателства се установява, че деянието, във връзка с което е постановен акта по чл. 3 от ЗПИИРКОРНФС, не касае основанията по чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС, защото санкционираното деяние няма аналог в българското законодателство- чл. 30, ал. 1 от Закона, нито попада в каталога от правонарушения, за които не се изисква двойна наказуемост по чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС (видно и от самото удостоверение). Двойната наказуемост е абсолютно условие, въведено от националното законодателство, като изключение от този принцип е въведено в чл. 30 от ЗПИИАКОРНФС, където са посочени престъпленията или административните нарушения, за които не се изисква двойна наказуемост, каквото в случая няма.

Според чл. 30 от ЗПИИАКОРНФС, решенията за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административнонаказателни производства в държава членка на ЕС, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава. След като посоченото в удостоверението деяние не съставлява престъпление или административно нарушение, то е налице и основание за отказ на признаването и изпълнението на решението по смисъла на чл. 35, т. 7 от ЗПИИАКОРНФС.

Ето защо, съдът намира, че не са налице условията за признаване и изпълнение на Решение № BHLL/923100085915/23 за налагане на финансова санкция от 20.12.2023 г., в сила от 02.02.2024 г., постановено от Bezirkshauptmannschaft ***-Land, Република Австрия, по отношение на българския гражданин С. Ю. Н., родена на **.**.**** г., с последен известен адрес: България, с. ***, общ. ***, ул. „***“ №***., която се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума от 475 /четири стотин седемдесет и пет/ евро.

Водим от горното, и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 7, т. 2 от ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ОТКАЗВА да признае и допусне изпълнение на Решение № BHLL/923100085915/23 за налагане на финансова санкция от 20.12.2023 г., в сила от 02.02.2024 г., постановено от Bezirkshauptmannschaft ***-Land, Република Австрия, по отношение на българския гражданин С. Ю. Н., родена на **.**.**** г., с последен известен адрес: България, с. ***, общ. Плевен, ул. „***“ №***., която се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума от 475 /четири стотин седемдесет и пет/ евро.

ПРЕКРАТЯВА производството ЧНД № 267/2024 г. по описа на Окръжен съд-Плевен.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗПИИАКОРНФС да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за настоящето решение, а копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗПИИРКОРНФС да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България съгласно чл. 38, ал. 2.

Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр. Велико Търново.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4