Решение № 491 от 17.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Пловдив, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000311 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *********, **** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 1176/ 2021 г. по описа на С.О.С., решение № 32 от 16.02.2022 г., в частта, с която „Б.В.И.Г.“ **** е осъдено да заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, **** в качеството й на наследник на първоначалния ищец Г.П.Г., ЕГН ********** сумата от 20 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП на 25.10. 2019 г., ведно със законната лихва от 06.12.2019 г. /датата на уведомяването на застрахователя/ до окончателното изплащане и равняваща се на разликата между присъдените с решението 40 000 лв. и дължимите според жалбоподателя 20 000 лв.

Решението се обжалва и в частта осъждаща ЗАД „Б.В.И.Г.“ **** да заплати на адв. П. К. САК адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА, а по по сметка на С.О.С. сумите от 1600 лв. ДТ и 329, 60 лв. разноски по делото по съразмерност.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в тези му части, поискана е отмяната му и 1 постановяване на друго отхвърляща иска за обжалвания размер респективно намаляване на присъдените разноски. и

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 27.05.2020 г. в К. районен съд е постъпила изходяща от Г.П.Г., ЕГН **********, гр. К. искова молба против ЗАД „Б.В.И.Г.“ гр.С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 25.10.2019 г., около 19, 54 ч. в гр. К. на ****, Н.Р.Н. при управлението на лек автомобил „Ш.О.“, peг. № ** **** ** нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пресичащият пътното платно пешеходец Г.П.Г..

След инцидента пострадалият бил настанен в ортопедично отделение на МБАЛ „Д-р Х.С.“, гр. К. в увредено общо състояние с травми на главата, десен лакът и ходило. След направени изследвания и консултативни прегледи се установили фрактура на метатарзална кост на дясно ходило, придружена с оток, палпаторна болка и подкожно кръвонасядане. Установено било, че на горния клепач на дясно око и на десния лакът има разкъсно - контузни рани, а на дясна буза има охлузване. Вследствие на констатираните увреждания на пострадалия била направена оперативна интервенция за репозиция на счупванията и третиране раните на клепача и лакътя, след което му била поставена гипсова имобилизация на дясно ходило и подбедрица. На 28.10.2019 г. бил изписан с окончателната диагноза множествена травма - V.v. лацероконт. палпебре супериор ок.декстра ет рег.кубити декстра, фрактура осис метатарзи ІІ п. декстра. Било му указано да носи имобилизацията 4 седмици, да свали конците на лицето на 5-тия ден, а тези на ръката - на 12-ти ден.

От ищеца се споменава за извършен контролен преглед от ортопед на 11.11.2019 г., на който се потвърдила поставената в болницата диагноза.

Втори контролен преглед от ортопед бил извършен на 02. 12. 2019 г. При него се установило, че след сваляне на имобилизацията в областта на фрактурата се наблюдавала оточност, има хематом, пострадалият все още се придвижва с помощта на патерици.

Наличието на оток и хематом в областта на счупването били потвърдени и при преглед от общо практикуващия лекар на 12.12.2019 г.

2

Така описаните травми получени при

ПТП ищецът свързва с претърпяване на силни болки и много страдания. Твърди, че не се чувствал добре физически и емоционално. Уврежданията наложили дълго време след инцидента да спазва режим на покой и да не се натоварва физически. През този период той разчитал единствено на помощта на своите близки за задоволяване на елементарните нужди от ежедневието. Прекарвал поголямата част от денонощието на легло, а всеки един опит за придвижване бил свързан с много усилия, болка и задължително с използване помощни средства или чужда помощ. Твърди и че към момента на предявяване на иска все още не бил възстановен и изпитва болка в травмираната област. Изложени са и доводи, че получените травми се отразили негативно и на психологическото му състояние, като го карали да се чувства депресиран. В тази връзка се споменава, че преди инцидента имал добро здравословно състояние, бил много енергичен и жизнен за възрастта си, но след това за дълъг период от време бил лишен от обичайния си начин на живот. Наред с това е споменава за изживян силен стрес и по време на пътния инцидент.

Всичко изложено се свързва с необходимост претърпените от ищеца неимуществени вреди да бъдат обезщетени от лицето виновно причинило същите- водачът на автомобил „Ш.О.“, peг. № ** **** ** - Н.Р. .

В тази връзка се споменава, че за лекия автомобил „Ш.О.“, peг. № ** **** ** имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, което обуславяло възможност същото да обезщети ищеца за претъпените от произшествието вреди.

По тази причина пострадалият предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Б.В.И.Г.“. Тя била получена от дружеството на 06.12.2019 г. То образувало претенция с № 5795 от 09.12.2019 г., по която не се е произнесло в законоустановения за това срок.

Н тази база е направен извод, че в патримониума на ищеца е възникнало правото да претендира заплащане на обезщетение по съдебен ред и е отправено искане за осъждането на ЗАД „Б.В.И.Г.“ да заплати на Г.П.Г. обезщетение в размер на 20 000 лв., като част от дължимите му се 90 000 лв. за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП.

3

Ответникът с отговора изразява становище за неоснователност на иска за неимуществени вреди, но не оспорва факта, че е застраховател на МПС-то, с който е осъществено ПТП - то по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Изразено е становище за неяснота относно механизма за настъпване на произшествието. В тази връзка се твърди, че представения с ИМ Констативен протокол за ПТП без номер от 25.10.2019 г. е съставен по заявителски материал от частно лице, вероятно участник в ПТП, имащ интерес от заявеното. Твърди също, че от него не се установявало къде точно се е намирал Г.П.Г. непосредствено преди ПТП. Излага се становище, че е възможно пешеходецът да не е проявил нужното внимание и да е изскочил на пътя изненадващо и неочаквано за водача, т.е. неговото поведение да е причина за настъпилото ПТП. На тази база се прави извод, че с исковата молба не са представени доказателства удостоверяващи безспорно виновно поведение или нарушение на правилата за движение на водачът на МПС „Ш.О.“, което пък да е основание за ангажиране и на отговорността на застрахователя.

Наред с това е оспорен вида и характера на уврежданията и причинно следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди.

Твърди се, че с оглед липсата на медицински документи не става ясно какви са реалните увреждания на пешеходеца.

Изразено е и становище, че ако все пак се установи наличието на противоправно поведение, вина и причинна връзка между поведението на застрахования водач и уврежданията на ищеца то претендираното обезщетение е силно завишено по размер. Прави се и възражение за съпричиняване от страна на пешеходеца с оглед на това, че в тъмната част на денонощието и при ограничена видимост за водача той неочаквано се е появил на пътното платно в непосредствена близост до автомобила и така е създал предпоставки за настъпване на инцидента. Направено е позоваване за нарушение на изискванията на чл. 113, ал. 1 от ЗДП.

След постъпване на отговора Кз РС е насрочил с разпореждане от 04.09.2020 г. делото в открито съдебно заседание.

До момента на провеждането му от страна на ищеца е подадена молба, в която е изразено становище по направените в отговора защитни възражения.

С нея е представен протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към 4 него, копие от протокол по АНД № 89-/20 г. на Кз РС.

В периода до датата на провеждане на откритото заседание починал ищецът по делото Г.П.Г.. Това дало основание на Кз РС на основание чл. 229, ал.1, т.2 от ГПК да спре същото. В последствие то било възобновено с определение от 22.01.2021 г., като на местото на починалия ищец е конституирана единствената му наследница - Н. Г. Г..

На 11.02.2021 г. от страна на Кз РС е постановено определение, в което е материализиран изготвения от съда проекто доклад и е направено произнасяне по доказателствените искания на страните.

Във връзка със същото по делото на 22.03.2021 г. е депозирана и изготвена СМЕ.

Съответно в проведеното открито съдебно заседание на 05.04.2021 г. по искане на ответника ИМ е била оставена без движение до съобразяване на същата с факта на смъртта на първоначалния ищец и конституирането на негово место на дъщеря му Н..

По този повод с две поредни молби е уточнено, че Н. Г. Г. в качеството си на наследник на Г.П.Г. претендира сумата от 50 000 лв. като част от общо дължимите 90 000 лв. В тази връзка е уточнено, че новоконституираната ищца увеличава първоначалната искова претенция до споменатия размер.

По повод на това изявление Кз РС е допуснал изменението на иска, прекратил е производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Сз ОС.

Там е било образувано т. дело № 1176/2021 г. по описа на съда.

По него съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.

Със същото след анализ на събрания по делото докателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

Направен е извод, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба болки и страдания вследствие на посочените в същата увреждания. След анализ на медицинската експертиза, представените писмени доказателства и гласните такива е направен извод, че Г.Г. е търпял силни болки и много 5 страдания. Той поради причинените му наранявания дълго време е следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва физически. Разчитал е на помощта на своите близки за задоволяване на елементарните нужди от ежедневието и е прекарвал по-голямата част от денонощието на легло, а всеки един опит за придвижване бил свързан с много усилия, болка и задължително с използване помощни средства или чужда помощ. Това се е отразило негативно и на психологическото му състояние, като го е карало да се чувства депресиран. Прието е и че самото ПТП е станало причина пострадалият да изживее силен стрес. На тази база е направен извод, че неимуществените вреди следва да се обезщетят със сумата от 40 000 лв.

Прието е че не не е налице съпричиняване от негова страна. Това е аргументирано с констатацията в заключението на АТЕ, че водачът е могъл да избегне удара. Посочено е, че дори пострадалият да е пресичал на пешеходната пътека ударът би настъпил и така е направен извод, че той не е допринесъл за инцидента.

Ответникът е бил осъден да заплати горната сума ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя на 06.12.2019 г. За разликата до пълния предявен размер искът е бил отхвърлен.

Недоволен от постановеното решение в осъдителната му част е останал застрахователят и е подал жалбата станала причина за образуване на настоящето дело.

Той обжалва решението за разликата между присъдените от съда 40 000 лв. и дължимите според него 20 000 лв. В жалбата доводите за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт са свързани с неправилно определяне на справедливия размер на обезщетението с оглед вида, характера на травмите и периода на възстановяване от същите. Оспорени са и изводите на Сз ОС за липса на съпричиняване.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.