Решение № 157 от 26.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Перник, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720101741 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл.

441, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл. 441, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от К. Д. Т., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.

**** *****, бл.**, вх.*,ап.** срещу С. В. Б. – частен съдебен изпълнител, с рег. № *** към КЧСИ, със служебен адрес: гр. Перник, ул. ***** **** №**,ет.* С определение № 3303/22.10.2025 г. като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирано Застрахователно дружество „Бул Инс“ ЕД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от Стоян Страшимиров Проданов и Крум Димитров Крумов.

Ищцата твърди, че по подадено от нея заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ЧГД № 969/2025 г. по описа на ПРС и е издадена ЗИПЗ, с която ответникът е задължен да и заплати сумата от 3379.52 лв. – незаконосъобразно удържани суми по ИД № 1506/2024 г., 408.98 лв. лихва за забава от 01.11.2024 г. до 17.02.2025 г., 400 лв. – разноски, направени по ИД № 1506/2024 г. и 83.77 лв.

– държавна такса в заповедното производство.

Излага, че сумата от 3379.52 лв. е удържана незаконосъобразно от ответника по висящо пред него изпълнително дело № 1506/2024 г. Твърди, че посочената сума е удържана въз 1 основа на наложен запор в периода месец юли, август, септември и октомври 2024 г. и след спиране на изпълнителното дело не му е върната. Счита, че невръщането на събраната сума представлява незаконосъобразно действие, от което за него произтичат имуществени вреди.

Поддържа, че ответникът до настоящия момент не е заплатил сумите, за които му е издадена ЗИПЗ, поради което му дължи и лихва за забава върху незаконно удържаната сума от 3379.52 лв. за периода от 17.02.2025 г. до 31.03.2025 г. в размер на 410.20 лв., както и обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност да използва незаконно удържаната сума от 3379.52 лв., които определя на 774.26 лв

Счита, че ответникът му дължи и направените от него разноски в размер на общо 357 лв. – заплатени такси в исковото производство, 1500 лв. – разходи за исковата молба, 800 лв. – разходи за предстоящо изпълнително производство за принудително събиране на сумите, присъдени по настоящото дело.

Исканията към съда са както следва:

Да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 3379.52 лв. – незаконосъобразно удържани суми по ИД № 1506/2024 г., 408.98 лв. лихва за забава от 01.11.2024 г. до 17.02.2025 г., 400 лв. – разноски, направени по ИД № 1506/2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 969/2025 г. по описа на Районен съд – Перник;

Да осъди ответника да заплати на ищцата сумите от 410.20 лв. – лихва за забава за периода от 17.02.2025 г. до 31.03.2025 г. върху сумата от 3379.52 лв. – незаконосъобразно събрана по ИД № 1506/2024 г. по описа на ЧСИ С. Б., 774.26 лв. – обезщетение за пропуснати ползи – невъзможност за ползване на сумата от 3379.52 лв.

Да му присъди разноски в размер на 83.77 лв. – заплатена държавна такса в заповедното производство, 357 лв. – заплатени държавни такси в исковото производство, 1500 лв. – разходи за предявяване на исковата молба и 800 лв. – разходи за водене на исково производство за принудително събиране на присъдените суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Ответникът счита исковете за процесуално недопустими, евентуално – за неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца за извършени незаконосъобразни действия в хода на изпълнителното производство. Сочи, че не разполага с правомощие да следи за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, въз основа, на който е издадена ЗИПЗ, както и че сквестируемият доход на длъжника по изпълнителното производство се определя от длъжника по запорираното вземане, а не от частния съдебен изпълнител. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли.

В съдебно заседание, ищцата, чрез пълномощника си и неин съпруг Н. Т., поддържа предявените искове. Искането към съда е да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

2

В съдебно заседание ответникът – частен съдебен изпълнител С. Б., редовно призован, не се е явил. С писмена молба, подадена от пълномощника му – адв. П. П. поддържа отговора, оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В съдебно заседание третото лице – помагач на страната на ответника, редовно призовано, не е изпратило представител. С писмена молба, подадена от пълномощника – адв. М. Г. е заявило, че поддържа отговора и оспорва предявените искове. Искането към съда е да ги отхвърли.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Предявените искове са подадени от надлежно легитимирано лице. Установителният иск е при наличие на правен интерес – издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 969/2025 г. по описа на ПРС за същите вземания, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и е подаден в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Затова исковите претенции са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

По искане на ищеца е представен заверен препис от изпълнително дело № 1506/2024 г. по описа на ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Перник.

Изпълнителното производство е образувано по молба от 13.05.2024 г. от „Моят Кредит“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист № 865/01.04.2024 г., издаден по ЗИПЗ, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 1408/2024 г. по описа на Районен съд – Перник срещу К. Д. Т..

С изпълнителния лист ищцата К. Д. Т. е осъдена да заплати на „Моят кредит“ ЕООД сумата от 1199.77 лв., представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 11.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.03.2024 г. до окончателното плащане, 25 лв. – държавна такса и 420 лв. – адвокатско възнаграждение.

На 18.06.2024 г. частният съдебен изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до ищцата/длъжник по изпълнителното дело/, с която я е уведомил за образуваното изпълнително дело и за възможността за доброволно изпълнение в двуседмичен срок от съобщаването. В поканата е посочено, че общата дължима сума по изпълнителното дело е в размер на 2584.94 лв., от които 445.00 лв. – неолихвяема сума, 1199.77 лв. – главница, 38.15 лв. – лихви, 241.90 лв. – разноски по изпълнителното дело, 227.12 лв. - такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, 433.00 лв. – държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

След извършено проучване на имущественото и финансовото състояние на длъжника и приложени справки за доходите му от пенсии за периода 01.07.2023 г. – 01.05.2024 г. и от 3 възнаграждения за труд за периода от 01.04.2024 г. до 31.07.2024 г., на 18.06.2024 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ, ТП – Перник за налагане на запор върху получаваната от ищцата пенсия. С писмо от 03.07.2024 г. НОИ, ТП – Перник е уведомил ЧСИ, че върху пенсията на длъжника, считано от 01.07.2024 г. е наложен запор, като удръжката е определена на 844.88 лв.

С писмо вх. № 53045/23.10.2024 г., изпратено от НОИ по изпълнителното дело са представени 2 броя писма на длъжника, изпратени до НОИ и разпореждане по ЧГД № 808/2024 г. по описа на ПРС, с което на основание чл. 420 от ГПК е спряно незабавното изпълнение на ЗИПЗ въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГД № 808/2024 г. по описа на ПРС и изпълнително дело № 1531/2024 г. по описа на ЧСИ С. Б..

С писмо изх. № 64469/25.10.2024 г. частният съдебен изпълнител е уведомил НОИ, ТП – Перник, че изпратеното разпореждане касае друго изпълнително дело и няма отношение към ИД № 1506/2024 г., по което удръжките следва да се правят съобразно чл. 446 от ГПК.

На 30.10.2024 г. на К. Т. е връчено съобщение при условията на отказ, с което е уведомена за образуваното изпълнително дело № 1506/2024 г. по описа на ЧСИ С. Б..

По изпълнителното дело е налично незаверено копие на определение № 206/16.01.2025 г. по ЧГД № 1408/2024 г. по описа на ПРС, с което на основание чл. 420 от ГПК е спряно незабавното изпълнение по издадената по същото ЗИПЗ въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнително дело № 1506/2024 г. по описа на ЧСИ С. Б..

С постановление от 21.01.2025 г. на основание чл. 420 от ГПК частният съдебен изпълнител е спрял образуваното пред него изпълнително дело № 1506/2024 г.

На 13.02.2025 г. ищцата – длъжник по изпълнителното дело е подала искане за възстановяване на удържаните и суми в размер на 2584.94 лв. и е представила незаверен препис от определение № 206/16.01.2025 г. по ЧГД № 1408/2024 г. по описа на ПРС.

С разпореждане от 13.02.2025 г. частния съдебен изпълнител е постановил възстановяване на удържаните суми.

На 17.02.2025 г. е постъпило ново искане от ищцата до ЧСИ С. Б. за възстановяване на сумата от 4268.50 лв., ведно с лихви и разноски.

От отразяванията върху обратната страна на изпълнителния лист е видно, че на 07.08.2024 г. на взискателя по изпълнителния лист е преведена сумата от 1568.26 лв. и на ЧСИ – 120.00 лв. На 05.11.2024 г. по сметка на длъжника е възстановена сумата 744.37 лв. и на 13.02.2025 г. – сумата 942.39 лв.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Я. А., неоспорена от страните. От нея се установява, че за периода месец април, месец май и месец юни 2024 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищцата е 762.06 лв., а трудовото и възнаграждение за периода месец януари, февруари, март и април 2024 г. е 933.00 лв., като осигурителният доход за същия период е 1022.60 лв.

През месец юни не са удържани суми от пенсията на ищцата. Към този момент 4 осигурителният доход на същата е 1022.60 лв., а чистата сума за получаване 793.52 лв.

Сквестируемият доход на ищцата, определен съгласно чл. 446, ал. 1 и ал. 2 от ГПК общо с размера на пенсията и трудовото възнаграждение след приспадане на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски е 518.53 лв. Вещото лице е установило, че от пенсията на ищцата по изпълнителното дело са направени удръжки в общ размер на 3379.52 лв., както следва: 844.88 лв. - на 22.07.2024 г., 844.88 лв. – на 06.08.2024 г., 844.88 лв. – на 05.09.2024 г., 844.88 лв. – на 04.10.2024 г.

От събраните въз основа на запора суми, на 07.08.2024 г. на взискателя е преведена сумата от 1568.26 лв. и 1.50 лв. – такса и 120 лв. – на ЧСИ.

На 05.11.2024 г. по сметка на длъжника К. Т. е възстановена сумата от 744.37 лв. и е преведена такса за превод 1.50 лв. На 13.02.2025 г. отново по сметка на длъжника е възстановена сума от 942.39 лв. и е преведена такса от 1.50 лв. Към датата на изготвяне на експертизата по изпълнителното дело няма налични суми.

Ищцата е представила 43 броя фискални бонове за направени покупки на различна стойност в периода месец януари – месец юли 2025 г. на харнителни добавки и лекарства, както и пет броя фактури, с получател ищцата също за закупени хранителни добавки.

При така установените факти, съдът от правна страна намира следното:

Чл. 441, ал. 1 от ГПК предвижда отговорност за частният съдебен изпълнител при условията на 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Чл. 45 от ЗЗД представлява общо основание за търсене на деликтна отговорност, като според него всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.