Решение № 179 от 16.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. В., 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110105048 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с предявени обективно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от страна на ищеца С. Д. А. от гр. В., срещу П.Р.Б., с която молба се иска заплащане на следните суми: сумата от 7400 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие противоправно обвинение за извършено престъпление, за което е образувано ДП № ***/** по описа на сектор ПП при ОД на МВР-В. и пр.преписка № ****/**** г. по описа на РП-В., завършило с постановление за прекратяване на досъдебното производство, както и сумата от 856 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, от които 800 лева – разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по пр.преписка № ****/**** г. по описа на РП-В. и 56 лева – разход за изготвяне на скрийнинг на наркотични вещества съгласно фактура № *****/**.**.**** г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2023 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.10.2022 г. около 00:55 часа в гр. В. докато управлявал лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с рег. № ****** ищецът бил спрян за проверка от полицай към сектор ПП при ОД на МВР-В.. При проверката на ищеца бил извършен тест с техническо средство Друг тест 5000, който отчел наличие на амфетамин.

Ищецът бил отведен за вземане на кръвна проба и след това задържан в сградата на трето РУ, снети били регистрационните табели на автомобила, а СУМПС на ищеца било отнето със ЗППАМ. Впоследствие било образувано ДП № ***/** г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР-В. и пр.преписка № ****/**** г. по описа на РП-В.. На 13.10.2022 г. ищецът по 1 собствено желание направил ново изследване за употреба на наркотични вещества и тестът излязъл отрицателен. Въпреки представения фиш от теста П. не прекратила преписката.

Това било направено едва след като излязла кръвната проба на 28.03.3023г. поради обстоятелството, че не са открити наркотични вещества или техни метаболити. Твърди се още, че в продължение на половин година ищецът е бил лишен от възможността да управлява собствения си автомобил и да шофира, поради което му се наложило да премине от редовна в задочна форма на обучение в ТУ-В.. Също така ищецът бил притеснен, уплашен, психически разстроен и в състояние на стрес поради това, че било дискредитирано доброто му име в обществото. Чувствал се безперспективен, чувствал тревожност, депресия, нервност, страх и отчаяние, че може да бъде осъден без вина. Било унизено човешкото му достойнство вследствие несправедливото обвинение и множеството обвинения, които трябвало да дава. Всичко това отнело спокойствието и нормалния му сън.

Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати претендираните суми, представляващи обезщетения за претърпяни имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковата молба, както и да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди се, че ДП № ***/** г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР-В. е образувано с първото действие по разследването – разпит на свидетел за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което ВРП е била уведомена. С постановление на ВРП от 28.03.2023 г. досъдебното производство е било прекратено. Сочи се, че във воденото наказателно производство С. Д. А. е участвал единствено като свидетел. Твърди се, че резултатът от представения от ищеца фиш за токсохимичен анализ е ирелевантен, тъй като относима към случая е Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества. Оспорва се и наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца вреди и воденото наказателно производство. Оспорва се като прекомерна сумата от 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство, предвид че ищецът там е имал само качеството на свидетел. Оспорва се и претенцията в размер на 56 лева, предвид че ищецът сочи, че е направил този разход по собствено желание. На следващо място, ответникът възразява, че П. на РБ не е легитимирана да отговаря за претендираните от ищеца вреди, вследствие задържането на ищеца, тъй като заповедта за задържане за 24 часа, ЗППАМ и принудителните административни мерки са предприети от органите на МВР. Сочи се, че за същите прокурорът не е уведомяван и не е давал указания за извършването им. По тези съображения ответната страна моли исковата претенция да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност ответникът възразява срещу размера на претендираните обезщетения.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Ищецът С. Д. А. живее в с. Г.К., обл. В.. Вечерта на 11. срещу 12.10.2022 г. той се намирал в гр. В., като се движил с лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с рег. № ******. В 00,55 часа ищецът бил спрян за проверка, докато преминавал по бул. „С.Е.“ в ж.к. „Вл. В.“ по посока бул. „Т. м.т“, от служители на ОД на МВР В. – П. С. М. и И.Д.Н.. В хода на проверката ищецът бил изпробван с техническо средство за употреба за алкохол, което не отчело наличие на такъв. След това бил изпробван с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“, проба №082, за употреба на наркотични вещества и тестът отчел наличие на амфетамин. Ищецът бил видимо обезпокоен от резултата на проверката. При констатираните данни от проверката, на ищеца бил съставен акт за установяване на административно наказание №***** от 12.10.2022 г. за административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Била издадена също така Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №***** от 12.10.2022 г., с която на С. Д. А. временно било отнето свидетелството за правоуправление, както и контролния талон. С мотивирана резолюция №***** от същата дата административнонаказателното производство е прекратено с мотива, че деянието представлява престъпление. След извършената му проверка на ищеца бил издаден талон за медицинско изследване №**** от 12.10.2022 г. и същият бил придружен до ВМА - В., където му била взета кръв за химичен анализ. В същата вечер ищецът бил задържан на основание ЗМВР за срок от 24 часа, като било издадена Заповед за задържане на лице от 12.10.2023 г. в 01,10 ч. В 11, 50 ч. на 12.10.2022 г. ищецът бил освободен .

С писмо рег. №***** от 12.10.2022 г. на ст. разследващ полицай при ОДМВР - В. Р. П – В. била уведомена на основание чл.212, ал.3 от НПК, че е започнало досъдебно производство №***/**** г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – В. при ОДМВР – В., за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, с първо следствено действие разпит на свидетел – очевидец. В хода на досъдебното производство полицейските служители били разпитани в качеството им на свидетели. В това качество бил разпитан и ищецът. С постановление от 12.10.2022 г. разследващият полицай по производството възложил изготвянето на химическата експертиза на МБАЛ при ВА-В..

На следващия ден след задържането му, а именно на 13.10.2022 г. ищецът сам поискал изготвяне на токсикохимичен анализ, за което дал проба в 08.40 часа на същата дата в МБАЛ при ВМА - В.. След извършения анализ бил издаден фиш за токсикохимичен анализ от 13.03.2022 г., в който било отразено, че при анализа не е открито наличие на наркотични вещества. Също така в самия фиш бил отбелязано, че той няма доказателствена стойност.

Ищецът представил въпросния фиш по досъдебното производство с искане възложената по делото експертиза да бъде изготвена по спешност. За изготвянето на токсикохимичния анализ ищецът заплатил сумата от 56 лв., за което му била издадена фактура №*****/**.**.**** г.

Съдебно-химическата експертиза била изготвена на 14.03.2023 г. и изпратена по досъдебното производство, като в заключението на същата било отразено, че в предоставените за изследване биологични проби от ищеца не се открива наличие на наркотични вещества или техни аналози, в това число и резултат за амфетамин. Предвид 3 данните от експертизата, с постановление от 28.03.2023 г. на РП – В. досъдебно производство №***/**** г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – В. при ОДМВР В., е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а именно поради това, че деянието не съставлява престъпление, и е разпоредено препис от постановлението да се връчи на ищеца.

По досъдебното производство ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем, не е бил разпитван в това качество и спрямо него не е била вземана мярка за неотклонение.

Относно това производство той ползвал правна помощ, като упълномощил адвокат А. Д. от АК – В. за процесуално представителство по прокурорската преписка и досъдебното производство. За осъществената правна услуга заплатил адвокатски хонорар от 800 лв.

Към момента на образуване на досъдебното производство ищецът тъкмо бил започнал работа по трудов договор, сключен с дружеството „П.“ – гр. Д. и всъщност 12.10.2022 г. бил първият ден, в който той следвало да се яви на работа. Преди това ищецът също работил, но при друг работодател, като до работното си място се придвижвал с лекия си автомобил.

Наред с това ищецът бил студент редовна форма на обучение в Технически университет – В.. След като вече започнал работа при новия си работодател, а и поради обстоятелството, че временното лишаване от управление на МПС не му позволявало да ползва автомобила си, ищецът преминал в задочна форма на обучение, за което била издадена Заповед № ***/**.**.**** г. на Ректора на ТУ. След лишаването му от правоуправление ищецът пътувал до работното си място в гр. Д., като с превоз на познати се придвижвал от населеното място, в което живее до гр. В., и от там със служебен транспорт до гр. Д..

Установява се по делото също, че вследствие образуването на досъдебно производство ищецът чувствал притеснение и унижение. Споделял на близките си, че никога не бил употребявал наркотични вещества и обвинение в именно в такова деяние за него е унизително. Ищецът се ползвал с добро име сред живущите в с. Г.К., дори получил предложение да се кандидатира за кмет на населеното място, но поради извършената му проверка и образуваното производство, хората го считали за наркоман и по тази причина не желаели да му гласуват доверие. Независимо, че към момента на самите избори вече производството срещу него било прекратено, жителите на селото не вярвали в невиновността му. Ищецът станал затворен, изпитвал отчаяние, бил депресиран, не искал да излиза и да се среща с приятели. Страхувал се, че бъде осъден, без да е виновен.

Гореописаните факти съдът прие за установени с категоричност от представените по делото доказателства – материалите по приложеното досъдебно производство №***/**** г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – В. при ОДМВР - В., от което са част и горепосочените: уведомление за започнало наказателно производство, съдебно-химическа експертиза №****/**.**.**** г., акт за установяване на административно нарушение, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, Заповед за задържане на лице, фиш за токсикохимичен анализ, постановление за прекратяване на досъдебно производство. Изводите на съда се потвърждават също така и от представените по делото заверени копия на горепосочената Заповед на Ректора на ТУ – В. и удостоверение, издадено от ТУ - В.; фактурата за заплащане на извършения токсикохимичен анализ, договор за 4 правна защита и съдействие от 14.10.2022 г.; както и от свидетелските показания на свидетелите Д.П.К. и Г.С.А.. На свидетелските показания съдът счита, че следва да даде вяра. Независимо от това, че свидетелите са близки роднини на ищеца и като такива биха могли да се считат заинтересовани от изхода на делото, то е видно, че между изложените от тях обстоятелства няма противоречиви такива, както и данните от показанията им не противоречат и на данните от писмените доказателства. Предвид това съдът приема показанията им за правдиви и добросъвестно изложени.