Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16012 от 26.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8332/2025
Вид
Определение № 16012
Подписан
26.08.2025
В сила
26.08.2025
Състав
Мариана Христова, Цветелина Евгениева Георгиева, Мая Йорданова Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16012 гр. София, 26.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100508332 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.278 от ГПК във вр чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 205337/12.06.2025г, подадена от „КРЕДИСИМО“ ЕАД – гр.София, ЕИК 175330437 против определение № 22316/21.05.2025г по гр.д. № 51929/2024г по описа на СРС, 151 състав, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на постановеното по делото решение № 6408/10.04.2025г в частта за разноските – адвокатско възнаграждение от 400лв, присъдено по реда на чл.38 от ЗА в полза на адв. К.И.Б. за оказаната от нея защита на ищцата Н.К.Я..

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно, тъй като е представил доказателства, че не са налице предпоставките по чл.38 от ЗА и определеният от съда размер от 400лв не съответствал на действително извършената работа, предвид множеството подадени от адв.Б. идентични искови молби.

Ответникът по частната жалба моли съда да я остави без уважение като неоснователна и счита за правилен присъденият размер за адвокатско възнаграждение в минималния определен размер от Наредба №1/09.07.2004 г. и е санкция за предлаганите от дружеството договори с неравноправни клаузи и отговаря на положения от нея труд.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице с правен 1 интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следното:

Районният съд е бил сезиран с предявена от Н.К.Я., чрез адв. К.И.Б., АК – Русе искова молба да бъде прогласена недействителността/нищожността на сключения между нея и „КРЕДИСИМО“ ЕАД – гр.София, ЕИК 175330437 договор за потребителски кредит № 2047858 от 21.06.2019 г. за сумата от 2600лв, поради противоречия с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме за действителен сключения договор то да прогласи за нищожни двете клаузите – тази, регламентираща лихвен процент в размер на 41, 24 % и тази на чл.4, възлагащ в тежест на ищцата да предостави обезпечение на кредита като условие за отпускане на заема, срещу което тя дължи допълнително възнаграждение, надвишаващо размера на отпуснатия заем.

В исковата молба липсват каквито и да било обстоятелства за развилите се отношения между страните, принудили ищцата да търси съдебна защита за свои права, които този ответник е нарушил и които нейни права ще бъдат защитени именно чрез така предявените искове, т.е. липсва обоснован правен интерес от предявяване на установителните искове, наличието на който правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск, за него съдът следи служебно, а обратното сочи на предявен недопустим иск и недопустимо ще е и образуваното по него съдебно производство.

В този смисъл са налице и изрични възражения от ответника в подадения пред районния съд отговор, но по тях липсва произнасяне в изготвения проект за доклад, в постановеното съдебно решение и в хода на разглеждане на делото.

При това положение въззивната инстанция не установява каквато и да било причина за предявяване на установителните искове, защото след като липсват въведени от ищцата обстоятелства за конкретен и съществуващ спор между нея и ответника, не се установява необходимост от образуването на дело. Разбира се, ищецът е този, който преценя дали и какво съдебно производство да инициира, но в конкретния случай, без дори да има твърдения за спор между страните, съдът намира, че съдебните разноски не следва да се 2 възлагат на ответника, въпреки постановяването на позитивно за ищеца решение.

Правилно в мотивите си при определяне на съдебни разноски, районният съд е констатирал, че се касае за т.нар. масови дела за нищожност на клаузи в потребителски договори, но това, че има множество подобни искове не представлява обосноваване на правен интерес, който винаги е конкретен, с конкретни факти за отделния спор, които се оспорват от ответника и всичко това също конкретно се преценя от съда.

Всичко констатирано мотивира въззивната инстанция да приеме, че районният съд е бил сезиран от ищцата с бланкетна искова молба, идентична с множество подадени такива, вкл. от адв.Б., служебно известно и на въззивната инстанция и без твърдения за съществуващ между страните спор, поради което с подаването й съдът приеме, че не се преследва легитимна цел, а генериране на съдебни разноски, още повече, че ответникът е представил доказателства, че ответницата по частната жалба не е материално затруднено лице.

Този избор на ищцата на процесуално поведение, мотивира въззивната инстанция да приеме, че ответникът не дължи претендираните от нея разноски за адвокатско възнаграждение, а те следва да останат в тежест на ищцата – в този смисъл са и Определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021г., III г. о., ГК, Определение № 466 от 1.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на III ГО на ВКС, Определение № 72 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 2980/2020 г., Определение № 5356 от 28.04.2023 г. по ч.гр.д.

№4277/2023г по описа на СГС, ЧЖ-1-Д състав, Определение № 13986/21.07.2025г по ч.гр.д. № 5061/2025г на СГС, ЧЖ-I-Б състав.

Като е приел обратното районният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 22316/21.05.2025г по гр.д. № 51929/2024г по описа на СРС, 151 състав, с което е оставено без уважение искането на 3

„КРЕДИСИМО“ ЕАД – гр.София, ЕИК 175330437 за изменение на постановеното по делото решение № 6408/10.04.2025г в частта за разноските – адвокатско възнаграждение от 400лв, присъдено по реда на чл.38 от ЗА в полза на адв. К.И.Б. за оказаната от нея защита на ищцата Н.К.Я. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 6408/10.04.2025г, постановено по гр.д. № 51929/2024г по описа на СРС, 151 състав, в частта за разноските, в която „КРЕДИСИМО“ ЕАД – гр.София, ЕИК 175330437 е осъдено да заплати на адв. К.И.Б., ЕГН **********, от Адвокатска колегия - гр. Русе, с адрес: гр.

София, ул. ********, офис-партер, сумата от 400лв, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаната безплатна правна помощ по същото дело на ищцата Н.К.Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ********, офис-партер.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4