Решение № 5525 от 30.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5525 гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря А. М. М. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110148075 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ.

Ищецът *** твърди, че е изплатил обезщетение за щети, причинени от реализирано на 05.07.2016 г., на бул. „Рожен“, в гр. София пътнотранспортно произшествие по вина на ответника К. К. Т., както и че към датата на настъпването му управляваният от ответника автомобил не е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Поддържа, че е обезщетил пострадалия Е. В. Е. за вредите на собствения му лек автомобил марка БМВ, рег. № ***, като му е заплатил 815,24 лева. Счита, че с плащане на обезщетението в негова полза възниква регресно вземане срещу ответника в размер на платеното обезщетение, поради което претендира същото, заедно със законната лихва от 19.08.2021 г. до погасяване на задължението. Претендира разноски.

Ответникът К. К. Т. не е подал отговор на исковата молба. В първото открито съдебно заседание оспорва иска, като поддържа, че не е участвал в ПТП на бул. „Рожен“. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и 1 неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. По силата на чл.

558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

За уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника и при управление на МПС са причинени вреди, както и че на увреденото от деликта лице ищецът е изплатил обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че към датата на ПТП за управлявания от него автомобил е бил налице сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” или погасяване на задължението.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.

За установяване на обстоятелството, че процесното събитие е настъпило поради виновното и противоправно поведение на ответника ищецът е представил писмени доказателства – констативен протокол за ПТП и удостоверение, издадено от МВР. В констативния протокол за ПТП е удостоверено, че на 05.7.2016 г. лек автомобил марка ССАБ, рег. № *** се движи в гр. София, по бул. „Рожен“, с посока от кв. „Требич“ към кв.

„Илиянци“; в района на северна скоростна тангента, при неизяснени обстоятелства, водачът реализира ПТП с лек автомобил марка БМВ, рег. № ***; след настъпване на събитието водачът на лек автомобил марка ССАБ, рег. № *** напуска мястото на ПТП. Съобразно чл.

179, ал. 1 ГПК материалната доказателствен сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, които в случая са единствено, че лек автомобил марка БМВ е имал увреждания на посочените в протокола дата и място. Механизмът на събитието, другият участник в ПТП – и автомобилът, и водачът му, фактът че водачът е напуснал мястото на ПТП са обстоятелства констатирани единствено по сведения на другия участник в събитието. От удостоверението от СДВР, отдел „Пътна полиция“ се установява, че въз основан на описания констативен протокол на ответника е съставен АУАН от 19.9.2016 г. за нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗДвП /съгласно който при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства/ и на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП / според който водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието/. Установява се и че въз основа на този акт е издадено наказателно постановление, което е влязло в сила. Фактът, че ответникът не е обжалвал издаденото наказателно постановление и последното е влязло в сила създава само индиция, че последният действително е участвал в процесното събитие, което е настъпило при 2 описания в протокола механизъм – т.е., че се дължи на неговото виновно и противоправно поведение. В удостоверението няма данни НП да е връчено лично на ответника, поради което дори не може да се приеме, че той се е съгласил /мълчаливо/ с така посочените в него обстоятелства /възможно е НП да не е му е било предадено, да е пропуснал срока за обжалване/. Като съгласие с механизма не може да се тълкува и фактът, че ответникът не представи писмените доказателства, за които съдът му даде срок, тъй като те бяха допуснати за насрещно доказване.

В заключение следва да се посочи, че, след като ответникът се яви и оспори иска, съдът даде съответните указания на ищеца, вкл. и му връчи препис от протокола от откритото заседание от 15.12.2021 г. Въпреки това обаче той не предприе действия по събиране на допълнителни доказателства /например, да поиска разпит на другия водач, да представи или изиска документи от МВР за евентуално извършени допълнителни проверки и пр./. Ето защо и при прилага последиците на чл. 154 ГПК съдът намира за недоказан фактът, че процесното събитие е настъпило поради виновното и противоправно поведение на ответника. Предвид извода на съда за липса на горепосоченото обстоятелство, излишно е да излага мотиви относно наличието на останалите предпоставки от фактическия състав на вземането.

Предвид изложеното дотук съдът намира иска за неоснователен, поради което същият следва да бъде изцяло отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора ищецът няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, срещу К.

К. Т., ЕГН ********** осъдителен иск по чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ за сумата 815,24 лева, представляващи изплатеното от *** по щета № 110779/18.10.2017 г. обезщетение за вреди на лек автомобил марка БМВ, рег. № ***, настъпили на 05.7.2016 г. ., на бул. „Рожен“, в гр. София.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3