Решение № 404 от 04.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3318/2023
- Вид
- Решение № 404
- Подписан
- 04.04.2025
- В сила
- 12.01.2026
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.88 · Закон за задълженията и договорите
- чл.6, ал.1 · Закон за лечебните заведения
РЕШЕНИЕ
№ 404 гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000503318 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Алдентал-АПМПИПМПП-Д“ ЕООД срещу решение № 261176/27.09.2023г. на СГС, ГО, 16 състав, постановено по гр.д. № 452/20г., с което са уважени искове му по чл.265, ал.2, вр. с чл.87, ал.1 и чл.88 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.
В противоречие със закона съдът е приел, че искът е предявен в шестмесечния преклузивен срок по чл.265, ал.3 от ЗЗД без да е посочена точната дата, от която той тече. Това прави решението необосновано. Датата на предаване на работа е 06.07.2018г, по което не се спори. Ищецът е одобрила вида на конструкциите и дала своето изрично съгласие за фиксирането им на 07.07.2018г. естетичният им вид е един и същи от момента на поставянето им. Т.е. няма скрит дефект. Жалбоподателят поддържа, че от 06.07.2018г. тече шестмесечният срок за разваляне и е изтекъл преди нотариалната покана от месец юни 2019г. В исковата молба се твърди, че ищецът е възразила срещу работата преди първия контролен преглед, който е бил на 07.08.2018г. Към тази датата тя е открила твърдените от нея недостатъци.
Въззивникът оспорва компетентността на вещото лице,
1 изготвило денталната експертиза, както и безпристрастността й. А на него се е позовал съдът. В тази връзка е поискано назначаване на нова медицинска експертиза. Първоинстанционното решение е неправилно, тъй като не са обсъдени всички важни изводи, направени в заключението на образната и орална експертиза. Според нея имплантите на долната челюст не нарушават мандибуларния канал и в основата на носната кухина не се позитивират рентгенологично възпалителни промени. Съдът не е взел предвид, че дори и два от имплантите да са били източник на по- засилени субективни усещания за болка, това не е било основание и медицинска причина да се извадят всичките 19 импланта. Ищецът не е представила доказателства за това, че е имало такава причина. Изваждането им е направено от различни лекари в продължителен период, което прави невъзможна причинно- следствената връзка между действията на въззивника и настоящото обективно положение на ищеца. Съдът не е взел предвид нито едно от доказателствата, представени от жалбоподателя. Доверил се е на такива, представени от ищеца и които той е оспорил по реда на чл.193 от ГПК още с отговора на исковата молба.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли исковете. Претендира разноски.
М. С. в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл. 265, ал.2 във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД. В исковата молба и молбата уточнение от 11.08.2020, ищецът М. С. твърди, че на 24.04. 2018г. се е свързала с д-р Л., за да получи дентално лечение. На 27.04. 2018г. й е бил изпратен Медицински въпросник от д-р Л.. По електронна поща от дъщерята на ищеца е получила Медицински въпросник, Договор за лечение, План за лечение и Декларация за информирано съгласие. На 02.07.2018г. е била в кабинета му за операцията.
Не са й били дадени подробни разяснения за лечението и запознаване със здравословното й състояние. За поставяне на имплантите й е била поставена местна упойка, а не пълна и в продължение на три часа е изтърпяла болки.
2
На 04.07.2018г. й е била взета проба за зъбни конструкции. На 05.07.2018г. е отишла на проба. Зъбите са били много грозни. Конструкциите не са били хоризонтални- -зъбите от лявата страна са били по- нагоре, а от дясната- понадолу. Границата между венеца й и мостовете е била рязка и вълнообразна.
Личало си е къде е конструкцията и от къде започва венецът. Зъбите са били изпъкнали и неестествено издадени навън като бобчета. Реагирала е отрицателно и д-р Л. е върнал мостовете на зъботехника за преработване. На 06.07.2018г. отново е била в кабинета на ответника. Д-р Л. е поставил мостовете върху имплантите. Установила е, че конструкциите не са били съществено променени в сравнение с предишния ден. Тя е изразила разочарование, но д-р Л. й е отговорил, че няма време за повече корекции, защото имплантите ще се разклатят. Циментирал е мостовете. По сметка на ответника е превела 16 000лв. цената на операцията. Първият контролен преглед е бил определен за 18.07.2018г,. но не се е състоял, тъй като д-р Л. не я е изчакал до края на работния ден. Така, че първият преглед е бил на 07.08.2018г. Заявила му е, че има болки в челюстите. Той е отговорил, че това не е нормално. Имало е пет зъба на горната челюст, които са се отчупили.
Казал е, че има бруксизъм й е препоръчал да се направи силиконова шина за горната челюст при спане. Въпреки шината зъбите са продължили да се изтъркват и болките в челюстите не са отминали. Между мостовете и венеца е имало разстояние и дупки. През тях е излизал въздух и слюнка. Това е било особено неприятно при горната челюст. Имала е дефект в говора. Горните й устни са се деформирали от налягането на въздуха, който е излизал през дупките. Това е продължило три месеца и половина до следващия преглед.
Той е бил на 17.10.2018г. При него д-р Л. е натиснал с пръст венците от външната страна и е казал, че са спокойни и контактите били много добри.
Отново му е казала, че контактите са само вляво при последните зъби. Той пак й е дал огледало, за да види къде са отпечатъците. Казала му е, че болките не са изчезнали. Посочила е мястото, където ги усеща. Заради дупките между конструкциите и венеца д-р Л. е направил кръпки с материал от различен цвят, което е решило въпроса с дефекта, но е било много грозно. Отново е настоявала за подмяна на зъбните конструкциите, тъй като са неприемливи от естетична гледна точка. Изпилил е фасетите, но в резултата от това на един зъб се е появил металът на конструкцията и изпилените участъци са станали кафяви впоследствие. По съвет на д-р Л. се е обърнала към зъболекари в 3
Германия за направата на нова силиконова шина. На 14.10.2018г. е посетила др К. – зъболекар- имплантолог, който след описание на състоянието й, е отказал да й направи шина, защото тя не е решение. Казал е, че зъбните конструкции са изработени неправилно и зъбите били неправилно подредени. Лекарят е казал, че зъбните импланти са прекалено дълги като при долната челюст навлизали в меките тъкани, а при горната челюст прониквали в областта на носа и синусите. На 03.11.2018г. е изпратила имейл на д-р Л., затова че немският лекар е отказал да й изработи шина, защото това няма да й помогне, тъй като зъбните конструкции са неправилни. Не е получила отговор. На 06.11.2018г. е посетила д-р Х. в Германтия с искане да й направи силиконова шина. Мнението му за зъбните конструкции е било същото, както и на д- К.. На 29.11.2018г. д-р К.- лицево- челюстен хирург й е направил панорамна снимка. И той е казал, че не може да й помогне за болките. Те са се засилвали както във фронта на горната челюст, разпростирайки се в областта на носа, така и в долната челюст и ставите. Небцето при горните импланти е било постоянно зачервено, подуто и чувствително. Поради разстоянието между горната и долна челюст е държала постоянно езика си между тях.
Усещала е напрежение в челюстните стави и по- силни болки, което е налагало да раздалечи зъбите. Не е можела да се храни нормално, тъй като дъвкателните повърхности са се изтрили и са станали плоски, липсвала е нормалните грапавини на естествените зъби. Храненото й е било съпроводено с болка. Между зъбните конструкции и венеца е оставало голямо количество храна. На 08.02.2019г. е бил третият контролен преглед. На него д-р Л. отново е натиснал с пръст венците и е казал, че имплантите са добре.
Проверил е контакта между зъбите с индиго. Когато е заявила, че усеща контакти между зъбите само в ляво в задните зъби, той отново й е дал огледало, за да види отпечатъците от индигото. По зъбите е имало черни отлагания, за които лекарят й е казал да поддържа по- добре зъбите си. Това е обидило ищецът. На този преглед също не й е била поискана рентгенова снимка. В края на месец февруари 2019г. болките в челюстите са станали още по- силни и постоянни. Това е наложило да пие болкоуспокояващи. На 10.03.2019г. е написала имейл на д-р Л. за среща. Такава е била възможна на 20.04.2019г. На 01.04.2019г. си е направила 3D изображение. На 10.05.2019г. е имала среща при базалния имплантолог д-р С., а на 08.05.2019г. е посетила проф. д-р У.. Констатираното от тях е записано в медицинско заключение.
4
След тези прегледи е била отново при д-р К., който е заявил, че може да й помогне като извади импланти. На19.08.2019г. е имала преглед при проф. д-р И. в Швейцария. След преглед е предприел сваляне на зъбните конструкции, извадил е един имплант точно по средата на горната челюст, както и съседните му два импланта. На тяхно място е поставил нови, по- къси.
Извадените импланти са били тези, които са пробождали дъното на носа.
Професорът е променил позициите на дистални импланти 48, 47, 37, 38 на долната челюст, като ги е изкарал по- нагоре, за да не са в меките тъкани, да са само в костта. Променил е също и импланти 13, 12, 11, 21, 22, 17 и други на горната челюст, защото са били много дълбоко поставени. От 20.08.2019г. до 07.09.2019г е била с временни зъбни конструкции. Лечението й при професора е продължило в гр. Белград, Сърбия. Извадил е още 14 импланта, тъй като е считал, че поставени много. От имплантите на д-р Л. са останали само четири. На 09.12.2019г. е била отново на преглед в клиниката в гр.
Белград. На него е казала, че изпитва тъпа болка. Тогава проф. И. я е попитал дали не страда от Остеопороза. Отговорила е утвърдително. Попитал я е какви медикаменти взема и тя му е посочила. За това обстоятелство тя е информирала д-р Л. още на 24.04.2018г. при попълването на медицинския въпросник. Според професор И. е било недопустимо да се прави операция на костите при това заболяване. След обсъждане той е предприел изваждане на имплантите от долната челюст. С оглед на изложеното ищецът счита, че има пълно неизпълнение от страна на ответника, поради което с нотариална покана от 03.06.2019г., връчена му на 19.06.2019г., е развалила договора, сключен между тях. В Кодекса за професионална етика на лекарите по дентална медицина от 2006г. е посочено, че стоматологът упражнява професията си и носи отговорност за хода и резултатите от извършеното лечение. Противоправно е това поведение на лекаря, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии и медицинските стандарти. Поради разваляне на договора ищецът претендира връщане на 16 000лв,. цената на медицинската услуга, която е заплатила. Във връзка с пълното неизпълнение е извършила допълнителни разходи, представляващи за нея претърпяна загуба в размер на 11 966лв., подробно описани в приложена таблица. От неизпълнението на договора М. С. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи в болки и страдания в горната челюст, разпростирайки се в областта на носа, така и в 5 долните челюсти и ставите. За периода от 02.07.2018г. до 09.12.2019г. небцето й е било постоянно зачервено, подуто и чувствително. Поради болките се е налагало да приема болкоуспокояващи медикаменти. Продължително време не е могла да носи долна протеза поради раните и отоците на долния венец след изваждане на имплантите. Това й е пречело да работи, да се явява на обществени места.
Затова моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 16 000лв., представляваща цената на услугата по развален договор, в едно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, 11 966 лв. – имуществени вреди, както и 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски.