Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 29.03.2022, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно административно наказателно дело 8/2022
Вид
Решение № 14
Подписан
29.03.2022
В сила
29.03.2022
Състав
БОНКА ВАСИЛЕВА ЯНКОВА, БОРИС ДИМИТРОВ ЦАРЧИНСКИ, МИРОСЛАВ НИКОЛОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Т., 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Т. в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОНКА В. ЯНКОВА

Членове:

МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА в присъствието на прокурора Др. П. С. като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Въззивно административно наказателно дело № 20223500600008 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 313 и следващите във връзка с чл.378, ал.5 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адвокат Д.П. от АК Т., упълномощен защитник на обвиняемата по АНД № 8/2022 г. по описа на РС Т., АЙШ. Х. В., против постановеното по делото решение, с което съдът е признал същата за виновна в това, че на 18.03.2021г., в с.П., община Т., по хулигански подбуди, причинила лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, на В.Г.С. от гр.Т., в качеството и на длъжностно лице, по време на изпълнение на службата, като на основание чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление по чл.131,ал.1,т.1 и т.12 във връзка с чл.130,ал.2 от НК, налагайки и административно наказание глоба в размер на 1000лв. С обжалваното решение съдът оправдал частично обвиняемата само досежно квалификацията деянието да е извършено по повод изпълнение на службата на В.С.

Считайки първоинстанционното решение за необосновано и незаконосъобразно, с въззивната жалба се прави искане от настоящият съд да постанови съдебен акт, с който да признае обвиняемата за невинна и я оправдае по повдигнатото и обвинение. Допълнителни съображения, в предвиденият по чл.320,ал.4 от НПК срок не са постъпили.

В съдебно заседание, възз.В., редовно призована, с лично получени преписи от книжата, включително и разпореждането за насрочване на въззивното дело, не се явява.

Упълномощеният и защитник адв.Д.П. поддържа подадената въззивна жалба изцяло, като 1 устно и подробно аргументира заявеното в жалбата недоволство от атакувания съдебен акт.

С доводи за наличие на личен мотив изключващ, според защитата, квалифициращият признак „по хулигански мотиви“, се отстоява застъпената и пред първата инстанция теза за отсъствие на престъпление от общ характер (чл.161 от НК). В аргументирането на изтъкнатия личен мотив е наведено и обстоятелството за провокиращата действията на обвиняемата реплика, казана от пострадалата С. „какво толкова се е случило“, след която, “нервите“ на обвиняемата “не издържали и тя я нападнала, образно казано“( вж. стр.19 от ВАНД).

Представителят на Окръжната прокуратура взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Като правилно и законосъобразно счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и прецени доводите, изложени във възивната жалба, намира следното:

Независимо, че предмет на заявеното оплакване-доколкото се оспорва наличието на квалифициращия признак „по хулигански подбуди, е главно правилността на направените от първата инстанция правни изводи, в контекста и на задължението си по чл.314 от НПК, въззивната инстанция дължи проверка и становище първо по правилността на фактическата основа, от която те са изведени. С необходимото уточнение, че фактическата обстановка като цяло не е спорна, следва да се посочи, че извършеният от въззивната инстанция анализ на показанията, депозирани от свидетелите Д., А. Х. и С., писмените доказателства и заключението на СМЕ, не дава основание за различни от направените от първата инстанция и обективирани в изготвените мотиви изводи. Казано другояче, въззивният съд приема за законосъобразно установени и съответно обосновани - подкрепени от събраните по делото доказателства, приетите за установени фактически положения, състоящи се в следното:

Детето на обв. В. – петгодишния към 18.03.2021г. А.С., посещавал детско учебно заведение – детска градина №9 „П.“ в с.П. от две годишен. В същото заведение, от 2003 година работела, съвместявайки длъжностите помощник възпитател и домакин св. В. С., 49 годишна към 18.03.2021г. По силата на допълнително споразумение към трудов договор № 274/24.08.2016г. между Община Т., Детска градина №9“П.“ и св.С., последната изпълнявала длъжността „помощник възпитател“ на пълно работно време и с вменени, съгласно длъжностната и характеристика задължения, включващи освен работата с децата, съдържателно разписана в 33 пункта (л.31, Д.П№ 189/21г..) но и опазване на повереното и имущество – техника, инвентар и материали, както и задължение да съхранява и отговаря за имуществото на детското заведание.

На 17.03.2021г, св.С. застъпила на смяна в 07.30ч, която следвало да приключи в 15.30ч.

Около 8 часа, синът на обвиняемата - петгодишния А. разпилял конструктор и св. С. го помолила да го събере, но детето отказало. С оглед безопасността на другите деца, св.С. сама предприела действията по събиране на разпилените части. Намирайки се по този начин на неговата височина, детето А. я наплюло и я ударило по главата. Св.С. продължила да събира конструктора, но А. побягнал из стаята, като ритал леглата, блъскал масите и обръщал столчетата, поради което и св.С. побягнала след него с намерение да го укроти.

2

Успяла да го настигне, но в опита си да го успокои св. С. неумишлено го одрала по лицето - по долния клепач на дясното око и по десния устен ъгъл. Междувременно, привлечена от чутите детски викове, в стаята влязла старши учителя св.П.Х., която била на смяна. Видяла св.С. да разговаря с А. и я чула да му обяснява, че не бива „да прави така“- св.Х. (л.19, Д.П.

№ 189/21г.) Св.С. обяснила на колежката си какво е станало, включително и че е одраскала детето и причината, поради която това се е случило. Св.Х. също видяла по лицето на А. двете драскотини на бузата му, едната от които малко под окото, както и че „ мястото се беше зачервило, но нямаше кръв“ - св.Х. (л.19,Д.П. № 189/21г.) С общи усилия – първо св.

Х., а след това и св. С. успокоили детето и тъй като то не искала да закусва св.С. го взела в своята стая и му дала близалка, която св.Х. по-късно видяла А. да държи. В 9 часа започнали занятията и до края на работната смяна на св. С. и на св.Х. петгодишния А. бил спокоен и не възникнали повече проблеми. По тази причина и като сметнали, че ситуацията е овладяна, двете служителки от градината – пом. възпитателя С. и старши учителя Х. преценили, че не е наложително да уведомяват за случилото се близките на детето.

При застъпването на смяна след колежката си св.А. - също старши учител, била информирана, че сутринта е имало инцидент с А., като св.Х. и обяснила същите фактическите положения свързани с инцидента, посочени по-горе. Св. А. отишла при А. и видяла двете драскотини - едната под дясното око, а другата по-надолу, както и външните им характеристики - „нямаше кръв, а беше леко зачервено “ - св.А.( л.17, Д.П. № 189/21г.).

Св.А. от своя страна говорила с детето и получената от него информацията за случилото се била идентична, с тази, която и разказала колежката и св.Х.. След като А. казал, че ударил „кака В.“, както я наричал, св.А. му обяснила, че не е редно да прави така, при което „очичките му се насълзиха“(вж.л.17,Д.П.№189/21г). Св.А. решила да информира родителите му и попитала А. къде е баща му, но детето обяснило, че баща му е на работа. Св. А. почистила драскотините със спирт и ги намазала с крем и тъй като къщата на А. била в непосредствена близост до детското заведение, а св.А. познавала добре бабата на детето – Ф., отишла у тях и я извикала. Пред двете А. отново обяснил какво е станало и баба му Ф. му се скарала, като изразила притеснение как ще реагира баща му, който му се бил карал предишната вечер, тъй като не слушал. А. си тръгнал за в къщи с баба си Ф., но малко покъсно в детското заведение дошъл бащата на детето – Е.А.. Поискал от св.А. телефона на св.С. и в нейно присъствие се обадил на последната, като попитал „ как ги гледате тези деца, с едно пет годишно ли не можете да се справите “ - св. А.( л.17, Д.П. № 189/21г.) Св.

С. се опитала да се извини по телефона, но бащата на детето затворил(вж. л. 14, Д.П.№ 189/21г). Св. А. отишла с бащата на детето в тях, където А. отново разказал какво е станало - св.А.(л.18,Д.П № 189/21г.). Е.А. заявил на св.А. че ще заведе детето на психолог и ще направи всичко възможно за да „махнат В. от работа“ и уточнил, че „ го е подразнил факта,че В. не му се обадила и не му е казала за случилото се сама“ - св. А. ( л.18,Д.П.№ 189/21г.).Последната го посъветвала да премисли и се успокои, още повече, че самото дете вече било успокоено „с усмивка разказваше за случилото се“ - св. А.( л.18,Д.П.№189/21г).

Същата вечер директорката на детското заведение - св.Д., на която около 18.30 ч. обвиняемата се обадила по телефона и поискала обяснение за това, че детето и било одрано, 3 потърсила информация от св.А. която и разказала както узнатото от двете си колежки, така и собствените си възприятия - включително и извършеното от нея, а именно, че е разговаряла с близките на А..

На следващият ден, малко преди 9 часа, св.Д., повикала пом.възпитателката В.С.за се запознае с всички подробности и последната обяснила случилото се, описано по-горе. В разговора предходната вечер св.Д. поканила обвиняемата да дойде сутринта в детската градина за да изяснят случилото се и тъй като все още я нямало позвънила по телефона на обвиняемата, но никой не отговорил. Св.А. също позвънила, но обв. В. отказала разговора.

Звъннали на бабата на детето и помолили да дойде някой от родителите и около десет минути по-късно в градината дошла майката на детето – обв.В. заедно със сина си А.. Пред св.Д. обвиняемата изразила неудовлетворението си, че бабата и бащата на А. били информирани, но не и тя. В последвалия разговор, в присъствието на св.А. св.Д. обяснила на обвиняемата описаните по-горе подробности от случая и се извинила, като последната се успокоила „малко“ – св.Д.( л.12, Д.П№ 189/21г.). Детето А. останало при тях, а по молба на директорката св.А. се върнала при другите деца, като предала на св.С. да отиде при обвиняемата и св.Д.. С влизането си, св. С. се извинила на обвиняемата, но последната не била удовлетворена, като я обвинила, че в телефонен разговор предходната вечер била казала репликата „какво толкова е станало“. Св. С. категорично отрекла подобно нещо и отново и се извинила, но обвиняемата отказала да я слуша, като заявила „сега ще видиш какво е да те одерат“- св. Д. (л.12, Д.П. № 189/21г). Насочила се към св.С. и започнала да ръкомаха, опитвайки се през св.Д., която застанала между тях, да я достигне. Св. Д. я приканила да спре и я уведомила, че ще сигнализира в полицията, на което обвиняемата без да преустанови действията си, заявила „обаждай се на когото искаш“ –св.Д.( л.12, Д.П № 189/21г.) и нанесла няколко ритника в горната част на крака на св.Д.. От своя страна св.С. се опитала да предпази колежката си, като минала пред нея, при което обвиняемата я ударила по гърдите, хванала я за косата и я оскубала, като я избутала и пострадалата паднала на земята. Междувременно притичала св.А. и с общи усилия успели да изведат обвиняемата В. в коридора, от където последната продължила да отправя нецензурни изрази спрямо тях. Тъй като А., в един момент от скандала бил излязъл от стаята и се „ скрил в приемната“ – св.С.,(л.14, Д.П. № 189/21г) обвиняемата след като го повикала и той се показал от там, го взела и двамата напуснали детската градина.

Същият ден детето А. било освидетелствано от съдебен лекар, който отразил в издаденото съдебно мед. удостоверение (л.14,АНД) констатираните драскотини – в областта под долния клепач на дясното око и до десния устен ъгъл, както и кръвонасядане по предната повърхност на лявата подколеница. Св.С. също била освидетелствана, като в издаденото съд мед удостоверение съдебният лекар отразил констатираните „ палпаторни и спонтанни болки по окосмената теменна област на главата и по предната гръдна стена“- л.15,Д.П№ 189/21г. Извършената СМЕ изяснила и възможния механизъм на констатираните увреждания – чрез удари с ръце и скубане на коса - л.25,Д.П № 189/21г.