Определение № 309 от 13.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 309 гр. Пловдив, 13.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети С. през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20235001000497 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.274 от ГПК, във вр. с чл.121 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от „В.” ЕООД, ЕИК *********, срещу определение №261/03.07.2023г., постановено по т.д.

№131/2023г. по описа на окръжен съд П.. С обжалваното определение е прекратено производството по делото и делото е изпратено по подсъдност на районен съд П..

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно.

Позовава се на разпоредбата на чл.365, т.2, пр.2 от ГПК, като навежда доводи, че същата е специална по отношение нормата на чл.103 и чл.104 от ГПК.

Иска се първоинстанционното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на ОС П. за разглеждането му пред сезирания съд.

Въззиваемата страна – О.С. не е представила отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК.

Като се запозна с приложените към делото доказателства, Апелативният съд намира частната жалба за допустима – като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирана страна, а по същество - неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д. №131/2023г. по описа на окръжен съд П. е образувано по подадена искова молба от „В.” ЕООД срещу О.С.. С нея са 1 предявени обективно съединени осъдителни искове, всеки от който с цена 20 100лв. Ищецът черпи права от договор за обществена поръчка №**/29.04.2022г. с предмет „Реконструкция на улични водопроводи в гр. С., О.С., обл. П., подобект: уличен водопровод по ул. „Г. С. Р.” - от ул. „И.В.” до ул. „К.Б.*” и от договор за обществена поръчка №**/29.04.2022г. с предмет „Реконструкция на улични водопроводи в гр.С., О.С., обл. П., подобект: уличен водопровод по ул. „Д.” - от ул. „С.” до ул. „Х.Б.” и от ул. „Х.Б.” до ул.

„С.”, като осъдителните искове за сумите от по 20 100лв., като по всеки от двата договора са предявени частично.

За да прекрати производството пред себе си, окръжният съд е приел, че с оглед цената на обективно съединените искове, която е под 25 000лв., съобразно правилата за определяне на родовата подсъдност, делото не е подсъдно на окръжен съд, а е родово подсъдно на районен съд.

Първоинстанционният съд правилно е приложил процесуалната норма – чл.103 и чл.104 т.4 от ГПК, по смисъла на които на окръжен съд, като първа инстанция, са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Вярно е, че разпоредбата на чл.365 т.2 от ГПК предвижда, че по реда на производството по гл.32-ра от ГПК – „Производство по търговски спорове“ по реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено от договор за обществена поръчка, каквото е правоотношението – предмет на предявените искове. Доводите на жалбоподателя за съотношението на нормата на чл.365 т.2 към нормата на чл.104 т.4 от ГПК като специална норма към обща норма са неоснователни.

Нормата на чл.365 не е специална спрямо разпоредбите на чл.103 и чл.104 от ГПК. Тези процесуални норми са с паралелно действие. Разпоредбите на чл.103 във вр. с чл.104 т.4 от ГПК регламентират родовата подсъдност според цената на иска, докато нормите на чл.365 и сл. от ГПК и конкретно чл.365 т.4 от ГПК регламентират процесуалния ред за разглеждане на иска, в случаи при които, според цената на иска, с оглед разпоредбата на чл.104 т.4 от ГПК, този иск е родово подсъден, като първа инстанция, на окръжен съд – „по реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове…“. Или разпоредбите на чл.103 и чл.104 т.4 от ГПК от една страна и разпоредбата на 2 чл.365 т.2 от ГПК уреждат различна процесуална материя. Ето защо, независимо че предметът на правния спор се извежда от договор за обществена поръчка, при положение че цената на двата обективно съединени иска е под 25 000лв., същите са родово подсъдни на районен съд. /В този смисъл и определение №20/14.01.2022г. на ВКС по ч.т.д. №2661/2021г., второ т.о./.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №261/03.07.2023г., постановено по т.д.

№131/2023г. по описа на окръжен съд П., с което е прекратено производството по делото и делото е изпратено по подсъдност на районен съд П..

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3