Определение № 1609 от 18.05.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1238/2026
- Вид
- Определение № 1609
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 18.05.2026
- Състав
- Мария Георгиева, Валентин Димитров Бойкинов, Асен Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.65, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1609 гр. София, 18.05.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Георгиева
Членове:
Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20261000501238 по описа за 2026 година
Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.2 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Планински капитал“ООД, подадена чрез процесуалния представител адв. А. Х. срещу протоколно определение № 61/13.02.2026г. по т.д.№ 240/2023г. на Окръжен съд Благоевград, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока за внасяне на определената държавна такса за въззивното обжалване на решение по търг.дело № 240/2023г. на Окръжен съд Благоевград.
Поддържа се в частната жалба оплакване за неправилност и незаконосъобразност на определението поради съображенията които са подробно изложени в обстоятелствената част на частната жалба. Искането към съда е да се отмени обжалваното определение № 61/13.02.2026г. по т.д.№ 240/2023г. на Окръжен съд Благоевград и вместо него да се постанови друго, с което да се възстанови срока за внасянето на дължимата държавна такса по въззивното обжалване.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК другата страна „Новасис“ЕООД е представила отговор на частната жалба, подадена чрез процесуалния й представител адв. М. С., с който се оспорва частната жалба като неоснователна поради съображенията изложени в отговора.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на Чл.64,ал.2 от ГПК страната, която е пропуснала установен от закона или определен от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства/напр. природни стихии, 1 внезапно тежко заболяване, бедствия и т.н./, които тя не е могла да преодолее.
В конкретния случай настоящият състав на съда споделя като правилни изводите на първостепенният съд, че такива не са налице, тъй като страната искаща възстановяване на срока не е ангажирала абсолютно никакви доказателства в подкрепа на твърденията си за наличието на обективни и внезапно възникнали пречки да изпълни разпореждането за внасянето на дължимата държавна такса. Дори и да се приеме, че е налице процесуално нарушение на съда, разглеждащ молбата по чл.64, ал.2 ГПК, изразяващо се в това, че съдът неоснователно не е уважил искането на страната за отлагането на с.з предвид служебният ангажимент на процесуалния й представител в друго населено место за същия ден и приблизителен час, което действително се явява безспорно неотстранима пречка да се яви в съдебното заседание, това нарушение в случая не е особено съществено тъй като не довело до нарушение на процесуалните права на страната, предвид цитираната и от първоинстанционният съд разпоредба на чл.65, ал.1, т.2 ГПК, която задължава страната искаща възстановяване на срок да представи с молбата всички доказателства за основателността й, а такива в случая изобщо не са били представени, нито е било направено искане за по-късното им представяне.
На следващо място и само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че ответникът е регистриран като българско търговско дружество и няма спор, че извършва дейност на територията на Република България и поради това обстоятелството, че управителят на дружеството, който е руски гражданин живеещ на територията на Руската федерация и наличието на наложени санкции за превод на парични средства от руски банки, не представлява обстоятелство от извънреден характер по см. на чл.64, ал.2 ГПК да се изпълнят указанията на съда за внасянето на дължимата държавна такса по въззивната жалба. А и отделно от изложеното изпълнението на парично задължение, вкл. и такова с публичен характер, по общо правило е винаги възможно.
По изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че молбата за възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК се явява неоснователна на посоченото по-горе основание, поради което и поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 61/13.02.2026г. по т.д.№ 240/ 2023г. на Окръжен съд Благоевград, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока за внасяне на определена държавна такса за въззивното обжалване на решение по търг.дело № 240/2023г. на Окръжен съд Благоевград.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3