Решение № 1139 от 18.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1139 гр. Русе, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело № 20224520104908 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищцовата страна “БАНКА ДСК” АД–София твърдят, че по ч.гр.дело № 1369/2022 г. по описа на РРС са се снабдили солидарно срещу В. Б. Б. и К.З.М. със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземания на банката, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление № 11/14881896 от 03.12.2007 г. и Договор за поръчителство от 30.11.2017 г., както следва: главница- 3 896,75 лева, със законната лихва върху нея от 10.03.2022 г., договорна лихва от 712,88 лв. за периода 27.03.2015 г.03.12.2017 г., лихва за забава от 956,57 лв. за времето 03.04.2015 г.-03.12.2017 г. (по чл.19.1 от Общите условия), законна лихва от 2 725,99 лв. от 04.12.2017 г. до 09.03.2022 г. (т.20.2 и т.21 от ОУ), 70 лв.-дължими такси, 120 лв.дължими разходи при изискуемост (т.13 от договора), както и държавна такса за производството в размер на 169,64 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.В срока по чл.414 от ГПК постъпило възражение от В. Б. Б., поради което предявяват претенциите си към него по общия исков ред.

Твърдят, че на 03.12.2007 г. между банката и Б. Б. В., чийто единствен наследник по закон е ответника, в качеството на кредитополучател, бил 1 сключен Договор за кредит за текущо потребление № 11/14881896, при Общи условия, по силата на който на наследодателя бил предоставен заем в размер на 9 000 лв., които той се задължил да върне ведно с уговорените лихви, в срокове и при условията на контракта.Кредитът бил усвоен изцяло от потребителя на 03.12.2007 г.Съгласно т.2 и т.5 от договора, кредитополучателят се задължил да изплати отпуснатия заем в срок до 03.12.2017 г. на 120 месечни вноски, включващи главница и лихва, съобразно погасителен план, Приложение № 1 към контракта.

За усвоените суми от кредита, потребителят следвало да заплаща променлив лихвен процент, определен в т.7 от контракта, към дата на възникване на правоотношението възлизащ в размер на 12,70 % годишно.

В т.13 от Общите условия било предвидено, че кредитополучателят заплаща на кредитора такси и комисионни, съгласно действащата към датата на събирането на съответното плащане Тарифа за таксите и комисионните, които “Банка ДСК“ прилага за извършвани услуги на клиента, Приложение № 3 към договора.

Кредитът бил обезпечен с поръчителство, съгласно подписан между ищеца и лицето К.З.М. на 30.11.2017 г. Договор за поръчителство.

Сочат, че кредитополучателят Б. Б. В. починал на 29.03.2015 г.До датата на настъпване на крайния падеж на задължението-03.12.2017 г., били допуснати нередовности в плащанията на вноските по кредита.Тази забава била налице от м.април 2015 г.-общо 33 броя непогасени/ частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница към дата на изискуемост, поради настъпване на краен падеж на задължението.

Считат, че при настъпване на изискуемост поради изтичане срока на договора, банката не дължи уведомяване на длъжника.Независимо от това, до приелия наследството В. Б. Б. била изпратена Нотариална покана № 0090-2003522/24.08.2020 г. чрез Нотариус рег. № 304 на НтК.Наследникът не предприел действия за погасяване на дълга.

Намират, че посочените в заявлението по ч.гр.дело № 1369/2022 г. по описа на РРС суми са дължими от В. Б. Б., в качеството му на законен наследник на Б. Б. В., по сключения от последния Договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2007 г.

2

Поръчителят по кредита К.З.М. отговаря за задълженията на кредитополучателя на основание сключения договор за поръчителство, представляващ неразделна част към договора за кредит.Считат, че солидарната отговорност на поръчителя се запазва и при наследяване на задължението.

Искат да се признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 1369/2022 г. по описа на РРС.Търсят се разноски за двете производства.

Ответникът В. Б. Б. оспорва исковете по основание и размер.Наведени са доводи за наличие на неравноправни клаузи по процесния договор за кредит, както и че вземанията за главница, договорна лихва, обезщетение за забава и такса са погасени по давност.Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 1369/ 2022 г. по описа на РРС , в полза на ищеца в настоящото производство са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист солидарно срещу В. Б. Б., в качеството му на единствен наследник по закон на Б. Б. В., починал на 29.03.2015 г., и К.З.М., поръчител, въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката във връзка с Договор за кредит за текущо потребление № 11/14881896/ 03.12.2007 година и Договор за поръчителство, за сумите 3 896,75 лв.-главница, със законната лихва от 10.03.2022 г., 712,88 лв.-договорна лихва за периода 27.03.2015 г.-03.12.2017 г., 956,57 лв.-лихва за забава за времето 03.04.2015 г.03.12.2017 г., 2 725,99 лв.-лихва за забава за периода 04.12.17 г.-09.03.2022 г., 70 лв.-такса, 120 лв.-дължими разходи при изискуемост и 269,64 лв.-разноски по делото.

В срока по чл.414 от ГПК ответникът подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената срещу него заповед, за което заявителят е уведомен на 23.08.2022 г.Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила по пощата на 27.09.2022 г., като датата на клеймото е 23.09.2023 г.

Във връзка с възникналите взаимоотношения между праводателя на ответника и банката е представен Договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2007 г., сключен при Общи условия, по силата на който на Б. Б. В. бил отпуснат кредит в размер на 9 000 лв., които кредитополучателят се задължил да върне в срок от 120 месеца до 03.12.2017 г.За усвоената сума по контракта потребителят се съгласил да заплаща променлив лихвен процент, определен в т.7 от документа.Към датата на подписване на договора 3 стойността по това перо е 12,70 % годишно.Приложен е двустранно подписан Погасителен план към договора (л.10-л.12).

Представени са Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление (л.12 и л.13), с положен в тях подпис на клиента.В т.13 е предвидено, че кредитополучателят заплаща на кредитора такси и комисионни, съгласно действащата към момента на събирането на съответното плащане Тарифа за таксите и комисионните, които “Банка ДСК“ прилага за извършвани услуги на клиента, Приложение № 3 към договора.

В чл.19.1 от ОУ е казано, че при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от десет процентни пункта.Според чл.19.2 при настъпила изискуемост на кредита до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

Кредитът е обезпечен с поръчителство, съгласно подписан договор между ищеца и лицето К.З.М..

Б. Б. В. починал на 29.03.2015 г. (л.14). Същият оставил наследници по закон три деца.Безспорно е, че две от тях са направили отказ от наследството му, надлежно вписани в особената книга, водена при РРС. В хода на производството по ч.гр.дело № 1661/2017 г. по описа на РРС ответникът е направил изрично изявление, че приема наследството, останало от неговия баща.

Представена е Нот.покана от 24.08.2020 г., с която банката поканила наследника да погаси задълженията по процесния договор.По делото няма спор, че ответникът е бил надлежно уведомен от кредитора за допуснато неизпълнение.Няма разногласие и по въпроса, че до подаване на заявлението от лицето не са били предприети действия за погасяване на дълга.

Назначеното в производството вещо лице, след запознаване с представените по делото доказателства и извършена проверка в счетоводството на банката, се е произнесло, че наследодателят е усвоил сумата по кредита, преведена по банкова сметка, чийто титуляр е той.Последното плащане по кредита било извършено на 29.04.2015 г. До него момент били погасени 87 вноски и частично 88 вноска.Дължими останали 33 4 вноски за времето 03.04.2015 г.-03.12.2017 г. в общ размер на 3 896,73 лв.Вещото лице е докладвало, че към датата на първото допуснато просрочие и до крайния падеж лихвеният процент възлизал на 14,95 %. Договорната лихва за периода 03.04.2015 г.-03.12.2017 г. е определена на 829,10 лв.Обезщетението за забава върху просрочената редовно падежирала главница за времето от 04.04.2015 г. до 03.12.2017 г. е на стойност от 734,04 лв. и 491 лв.-наказателна надбавка от 10 %, а законната лихва от 04.12.2017 г. до 09.03.2022 г., при спазване на чл.6 от ЗМДВИП-1 620,52 лв. Експертът е констатирал, че такса за управление на кредита е била начислена на 03.12.2015 г. и на 03.12.2016 г.-общо 70 лв., а такса разходи при изискуем кредит- 120 лв., начислени на 04.12.2017 г. по Тарифата на банката.

Вещото лице е констатирало, че след определен период от време, банката разделила остатъчната главница на равни месечни вноски, а не, както било предвидено по договора кредитът да се погасява на анюитетни вноски.Експертът е пояснил, че този вариант би бил по-благоприятен за потребителя, но само при условие, че от негова страна няма допусната забава, какъвто процесния случай не е.Вещото лице е определило, че от икономическа гледна точка кредиторът е спазил императивните норми на ЗЗП и ЗПК, като не е допуснато скрито оскъпяване на кредита.

По делото е представено доказателство, че след образуване на изпълнително производство въз основа на издадените в полза на банката заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, до 22.02.2023 г. от длъжниците постъпили суми за погасяване на задълженията в общ размер на 6 291,34 лв. (л.65).

С оглед направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза погасителна давност, вещото лице е дало вариант относно размера на задълженията към 09.03.2022 г. При главницата не е отчетена промяна, а законната лихва, начислена за периода 09.03.2019 г.-09.03.2022 г., е определена на 1 122,54 лв.При съобразяване на извършените плащания по изпълнителното дело, включително и на сумата от 330,64 лв., събрана принудително на 10.05.2023 г., вземанията са за главница от 927,17 лв. и законна лихва от 10.05.2022 г. до 12.05.2023 г. от 0,77 лв.Ако не се вземе предвид възражението за изтекла погасителна давност, актуалният размер на дълга е за главница от 3 812,61 лв., законна лихва от 3,18 лв., направени от 5 взискателят разноски в общ размер на 1 348,18 лв., законна лихва от 09.03.2022 г.-10.05.2023 г. от 2 082,04 лв., обезщетение за забава по чл.19.1 от ОУ-1 225,04 лв., договорна лихва от 829,10 лв. и главница от 84,12 лв.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковете са предявени в преклузивния срок по чл.415 от ГПК, предвид, което са допустими.

По делото безспорно се установява, че между праводателя на ответника и банката е възникнало облигационно правоотношение във връзка с процесния договор, по което ищецът е изправен съконтрахент.Отпуснатата в заем сума от 9 000 лв. била надлежно усвоена от потребителя и същият извършвал погасяване на определените в по контракта вноски до датата на смъртта си.Кредитът падежирал на 03.12.2017 г. По делото няма спор, че наследникът на кредитополучателят не погасил остатъка от дълга до подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 10.03.2022 г.

Ответникът е направил възражение, че вземанията за главница, договорна лихва, обезщетение за забава и такса са били погасени по давност.Съдът намира доводът за частично основателен. Съгласно решаващите мотиви на ТР № 5 от 21.01.2022 година по тълк.дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, при постигнато съгласие по договор за кредит плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от самостоятелни, периодично дължими плащания.Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Прието е, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена, респ. не е настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, която в процесния случай е 03.12.2017 г. Така, при съобразяване разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, към 10.03.2022 г. главницата в размер на 3 896,73 лв., съобразно заключението на вещото лице, не е била погасена по давност.Това важи и за вземанията за такса и разноски по Тарифата на банката, чиито стойности са потвърдени от експерта така, както са заявени по исковата молба.Основателно, съгласно нормата на чл.111 б.“в“ 6 от ЗЗД, се явява възражението на ответника, че вземанията за договорна лихва, претендирана в размер на 712,88 лв., лихва за забава от 956,57 лв. и за времето 03.04.2015 г.-03.12.2017 г. (по чл.19.1 от ОУ), и законна лихва до 08.03.2019 г., са били погасени по давност.За периода 09.03.2019 г.-09.03.2022 г. вземането по последното перо възлиза на 1 122,54 лв.До този размер искът трябва да се уважи.При съобразяване т.9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.422 от ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.