Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5158 от 22.11.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2246/2024
Вид
Определение № 5158
Подписан
22.11.2024
В сила
22.11.2024
Състав
Галина Чавдарова, мл.с. Гинка Тодорова Иванова, Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5158 гр. ******, 22.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ******, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502246 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище гр.София, срещу разпореждане № 41884/24.10.24г., постановено по ч.гр.д.№12194 по описа за 2024 година на Районен съд- ****** , в частта, с която е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. М. М. от гр.****** за вземанията за договорно възнаграждение за сумата от 25,04 лева за периода 10.12.2023г. до 10.06.2024г.

В частната жалба твърди, че разпореждането е неправилно. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. В тази насока цитира и практика на Окръжните съдилища. Навеждат се твърдения и в насока, че заповедният съд е превишил правомощията си, тъй като не следвало да извършва преценка за валидност на договора за потребителските кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или добрите нрави. Излага доводи, че уговореният ГПР отговаря на законовите ограничения и непротиворечи на добрите нрави, както и че е спазена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Твърди се, че подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент – арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка, сочи, че страните са уговорили годишния лихвен процент в индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и годишен процент на разходите в законовите граници. В заключение счита, че не може да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма.

Моли да бъде отменено разпореждането, като вместо него да бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваните вземания за договорно възнаграждение в размер на 25.04 лева, дължимо за периода от 10.12.2023 г. до 10.06.2024 г., претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

1

Производството по ч.гр.д.№ 12194/2024г. на Районен съд ****** е образувано по ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр. София, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. М. М., ЕГН **********, за сумите: 200.00 лева- главница, 25.04 лева- договорна лихва от 10.12.2023 год. до 10.06.2024 год., 90.00 лева- възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, 70.00 лева- възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, 30.00 лева- такси за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.12.2023 год., 100.00 лева- такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по кредит, начислени на 10.03.2024 год., 33.39 лева – лихва за забава от 11.12.2023 год. до 10.06.2024 год., 15.70 лева- законна лихва от 10.06.2024 год. до 26.09.2024 год. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на задължението.

За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В тази насока е било подложено на обсъждане предоставени като допълни услуги Фаст и Флекси с размер съответно 90 лева и 70 лева, които суми посочени като „допълнителни“, представляват действия по усвояване и управление на кредита и като такива кредитора не разполага с възможност да събира такси извън сумата по общите разходи по кредита. По тези съображения първоинстанционният съд е стигнал и до извод за невярно посочен ГПР.

Преценявайки основателността на подаденото заявление съдът на първо място прави проверка за неговата редовност от външна страна, ръководейки се както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК. Тъй като се касае за договор за потребителски кредит, то приложение следва да намерят правилата на ЗПК, доколкото не са налице изключенията по смисъла на чл.4 от същия закон.

Доводите на жалбоподателят, че първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на проверката, която следва да се извършва в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, които изрично вменяват на съда задължение да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, съответно дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Към заявлението е представен договор за потребителски кредит

№40021479196/17.11.2023г., съгласно който на длъжника е предоставен кредит в размер на 200 лв, платим на 7 месечни вноски. В договора е посочен още ГЛП от 40,7% и ГПР-47,07%.

Предвидено е още дължимостта на възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст на стойност 90 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси на стойност 70 лв., като цената на допълнителните услуги подлежи на заплащане на равни вноски, ведно с месечните погасителни вноски по кредита, включени в погасителния план.

Видно от гореизложеното възнаграждението за посочените като допълнителни услуги Фаст и Флекси е в размер приблизително равен на предоставената в заем сума - общият им размер е 160 лв., а отпуснатият кредит е 200лв. Макар и тези услуги да са посочени като допълнителни такива, то описаните в т.15 ОУ действия са изцяло свързани с усвояване и управление на кредита, а не с реално предоставяни допълнителни услуги. Така тези суми попадат в категорията "Общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т.1 от ЗПК като разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Непосочването на тези разходи за допълнителни услуги в ГПР има за последица скрито оскъпяване на кредита, като по този начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. В този смисъл е и даденото задължително тълкувание в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C-714/22.

В случая е налице противоречието с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което от своя страна влече недействителност на сключения договор за потребителски кредит съгласно чл. 22 ЗПК, в който случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита.

Заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва.

2

По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 41884/10.10.24г., постановено по ч.гр.д.№12194 по описа за 2024 година на Районен съд- ****** , в частта, с която е отхвърлено заявление вх.№77252/27.09.24г., подадено от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД , ЕИК 175074752, със седалище гр.София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. М.

М. ЕГН ********** от гр. ****** за сумата от 25,04 лева, представляваща договорна лихва за периода 10.12.2023г. до 10.06.2024г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3