Определение № 71 от 13.01.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2844/2024
- Вид
- Определение № 71
- Подписан
- 13.01.2025
- В сила
- 13.01.2025
- Състав
- Жаклин Комитова, Иванка Иванова, Петя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64, ал.2 · Закон за общинската собственост
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл.79 ал. 2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 71 гр. София, 13.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Жаклин Комитова
Членове:
Иванка Иванова
Петя Алексиева като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502844 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от СДРУЖЕНИЕ СПОРТЕН КЛУБ „ИСКЪР“ - София (СК Искър), ЕИК 121208009, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Искър, ***, чрез адвокат И. Х. С., вписан в САК с личен № ***, със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 5, офис 505, тел. ***, против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 13197 от 26.08.2024 г. на СГС, ГО, I-6 състав, постановено по гр. д.
№ 12138/2022 г., с което е отменено постановеното по делото протоколно определение от 09.07.2024 г., с което съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход по същество на делото, като е прекратил производството по делото и е осъдил ищеца да заплати Столична община сумата от 300 лв. за съдебни разноски.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е необосновано, неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради което е направено искане за отмяната му. Определението протИ.речи на постановките на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. ОСГТК на ВКС приема също, че диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Такава защита в случаите на отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право.
В мотивите на тълкувателното решение се посочва, че не е вярна тезата, че отрицателният установителен иск винаги е субсидиарна форма на защита и че е недопустим по съображение, че защитата чрез него не би била в пълен обем по отношение засегнатото от спора право. Видът на иска и обемът на защитата зависят от нуждата, обусловена от 1 конкретното засягане на правата от насрещната претенция. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. По смисъла на чл.124, ал.1 ГПК, разликата между осъдителния и установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца.
Изхождайки от цитираното тълкувателно решение, частният жалбоподател твърди, че съдът изначално погрешно е установил фактическата обстановка по делото, не е обсъдил всички изложени от ищеца твърдения обосноваващи правото му на собственост върху процесния имот, поради което и неправилно е приел, че липсва правен интерес за предявения от ищеца отрицателен установителен иск, тъй като ищецът разполагал с възможност да предяви положителен установителен иск за същото свое право.
При постановяване на обжалваното определение съдът изобщо не е разгледал по същество изложеното още с исковата молба твърдение, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот като дружество идентично с ДФС - Искър, алтернативно - на основание универсално правоприемстство на СК - Искър по отношение на ДФС - Искър, въпреки че това твърдение е било доказано в хода на съдебното дирене. В хода на процеса е било установено и доказано, че ДФС - Искър е собственик на процесната спортна зала, за което се позовава на събраните писмени доказателства. Поради това ДФС Искър (сегашно СК - Искър) е единствен собственик на процесния имот - Зала за обща физическа подготовка, находяща се в гр. София, район Искър, ж.к. „Дружба“, ***.
Същевременно частният жалбоподател счита за доказано, че ищецът СДРУЖЕНИЕ СПОРТЕН КЛУБ „ИСКЪР“ - СОФИЯ (накратко наричано СК ИСКЪР) е идентичен субект с ДРУЖЕСТВО ЗА ФИЗИЧЕСКА КУЛТУРА И СПОРТ ИСКЪР, ГР. СОФИЯ (накратко наричано ДФС ИСКЪР), като се позовава на събраните многобройни писмени доказателства, изброени и анализирани в частната жалба.
Въпреки горното, в случай, че от съда не се приеме тезата за идентичност на ищцовото дружесто с ДФС Искър, то е била обоснована и тезата че, доколкото СК Искър изцяло продължава дейността на ДФС Искър, то същото юридически и фактически се явява универсален правоприемник на ДФС Искър.
Съдът е изобщо не е изследвал и не се е произнесъл по така заявените твърдения, съображения и мотиви обосноваващи правото на собственост на ищеца върху процесната спортна зала, въпреки че съгласно мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение, наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Тази постановка на ОСГТК на ВКС задължава съдът да разгледа и да се произнесе по всички обосновани твърдения в исковата молба, което не е направено по настоящото дело. Съдът не е разгледал посоченото основание за придобиване на правото на собственост, а е основал своето определение само върху отричане на допълнителното, алтернативно придобивно основание твърдяно от ищеца, а именно - придобивна давност, при което неправилно е приел, че такава не е налице в полза на ищеца спрямо процесния имот.
Поддържа се, че в тази част обжалваното определение също е неправилно, доколкото съдът неправилно е приел, че не са налице законовите предпоставки обуславящи твърдяното придобивно основание. С исковата молба е изложено обосновано твърдение, което е поддържано в хода на делото, а именно че ищцото дружество е станало собственик на сградата на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. СК Искър (предишно ДФС Искър) е установило фактическа власт и ползване върху имота още с построяването му, която не е била прекъсвана или смущавана от никого през целия период до предявяване на исковата молба.
Единствено и само ищцовото дружество е владяло и ползвало активно спортната зала.
Доказан е и субективният елемент на давностното владение, а именно, че ищецът е владял и ползвал процесната спортна зала като своя, осъществявайки по този начин изискуемата от закона добросъвестност. Въпреки, че общината е съставила АОС през 2017 г. тя не е предприела никакви действия по установяване на владение върху залата и не е прекъснала владението на ищеца. Поради това се твърди, че е осъществена хипотезата на чл. 79, ал. 2 от 2
ЗС, като ищецът придобил правото на собственост върху процесната сграда въз основа на непрекъснато, добросъвестно владение в продължение на повече от 5 години.
Според частния жалбоподател, никога в хода на делото не е твърдяно, че ищецът не е електрифицирал спортната зала, тъй като същата не е била собственост на дружеството.
Точно обратното, при построяване на залата същата е била надлежно включена към електроразпределителната мрежа съгласно сключен договор на 06.02.1991 г. между СК Искър и Издателска къща „Цанко Церковски“ гр. София (находящо се в съседната сграда на ***), с който издателска къща „Цанко Церковски“ разрешава временно включване на обект „Зала за ОФП“ към собствения й трафопост.
Невярно според частния жалбоподател е и твърдението на съда, че ищеца не бил плащал дължимите местни данъци и такси, тъй като залата била собственост на ответника.
Твърди се, че сдружението не е дължало заплащане на местни данъци и такси тъй като имотът още от построяването му се е използвал единствено и само за публични, обществени нужди и поради тази причина не се е дължало заплащане на местни данъци и такси за него.
Не е било доказано и твърдението на ответника, че ищецът не бил придобил имота поради изтекла придобивна давност, тъй като бил налице мораториум, забраняващ придобиване по давност на общински имоти. В случая по делото не е било доказано, че процесният имот е бил или е общинска собственост. Поради това посоченият мораториум изобщо не се отнася за процесният имот, доколкото той не е бил нито държавна, нито общинска собственост.
В хода на делото са били изложени подробни съображения защо според ищеца е налице изтекла придобивна давност в негова полза, дори да се приеме, че процесната сграда представлява общинска собственост по чл.79 ал. 2 от ЗС, а ако не се установи добросъвесност на владението, следва да се приеме, че е налице придобивното основание и по чл. 79, ал. 1 от ЗС, а именно непрекъснато владание на ищеца върху процесния имот за срок по-дълъг от 10 горини. Поради това ищецът твърди при условията на евентуалност, че е налице изтекъл десет годишен давностен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС, за периода 01.06.1996 – 31.05.2006 г. и 08.03.-10.03.2022 г., като същият е изтекъл на 10.03.2022 г., което се явява самостоятелно придобивно основание в полза на ищеца.
Според частния жалбоподател, цитираното в подкрепа на разсъжденията на съда Определение № 34 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. № 550/2021 г., II г.о., ГК не е относимо към фактическата обстановка по делото. Посоченото определение касае дело, по което от една страна не е посочено придобивно основание (нито са представени доказателства за такова), извън давностното владение, по силата на което имотът да е влязъл в патримониума на праводателите на ищцата, за да може последната, като отрече правата на ответника, да се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на наследствено правоприемство. Неправилно е и позоваването на Решение № 90/05.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 846/2010 г. Изложените от ВКС мотиви в решението не подкрепят мотивите на съда, а точно обратно - подкрепят твърденията и основанията на ищеца, Частният жалбоподател поддържа, че при постановяване на обжалваното определение съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение, като неправилно не се е произнесъл по същество на спора, а е прекратил делото. С Тълкувателно решение № 8/2012 г. е прието, че ответникът доказва фактите, от които произтича твърдяното от него и отричано от ищеца право. От друга страна съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна установява фактите, които я ползват. При предявения отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже, че е придобил имота на поддържаното от него придобивно основание, а ответникът фактите които препятстват възникването или водят до прекратяване правата на ищеца, както и основанията за своето право на собственост. Затова в тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на имота, респ. правопораждащите факти с оглед твърдяното придобивно основание, а в тежест на ответника - че са били налице обстоятелства, изключващи възможността за владелеца (ищецът или праводателят му) да придобие имота по давност. Произнасянето по тези въпроси не може да се извърши при проверка за допустимостта на иска.
На основание изложеното ищецът счита, че категорично и безспорно е доказал и обосновал фактите и твърденията, от които произтича правният му интерес, поради което и съдът е дължал произнасяне по същество на спора, като неправилно е прекратил делото поради недопустимост на иска по липса на правен интерес от предявяването му.
Разпечатката съдържа 30 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f0d675e-553f-4079-8e98-0d368fdb2628