Определение № 31198 от 27.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31198 гр. София, 27.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110110128 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ЧГД № 44716/2023г. по описа на СРС, ГО ,28-ми състав.

След като разгледа материалите по заповедното производство, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.

Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали производството е протекло по предвидената в ГПК процедура, доколкото това е предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК.

О т електронния запис и документите по ЧГД № 44716/2023г. на СРС, ГО, 28-ми състав се установява следното:

Видно от върнат отрязък от съобщение до длъжника, е посочено, че длъжникът не е открит на установения съгласно справка НБДН постоянен и настоящ адрес с дата на посещение 17.07.2025г. и 26.07.2025 г. От друг приложен отрязък от съобщение връчителят е събрал данни, че при извършените 3 броя посещения – на 02.12.2024 г., на 14.12.2024 г. и на 28.12.2024 г. не е открил длъжника, достъпът е труден и не е събрал сведения. В никоя от върнатите до СРС, ГО, 28-ми състав разписки не е отбелязано, че е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. От електронния запис се установява, че е постановено разпореждане с рег.№ 64949 / 22.04.2025 г., с което съдия-докладчикът изрично е указал да се залепи уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, но от електронния запис не се установява това разпореждане да е изпълнено.

Поради горното съдът не може да приеме, че заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника поради липсата на надлежно попълнено съобщение, от което да е видно, че последният е търсен три пъти на адреса, както и че не е посочена датата на залепване на уведомлението на адреса, от която следва да започне да тече срокът по чл. 47, ал.3 ГПК. Съдът счита, че не е изчерпана процедурата по чл. 47, ал.1 ГПК, тъй като връчителят следвало в продължение на един месец да извърши най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

1

Поради изложеното съдът, намира, че длъжникът следва да се уведоми на посочения от кредитора в заявлението постоянен и настоящ адрес, като съобщението да се връчи отново на посочения в справката НБД адрес на длъжника. Връчителят следва да посети адреса нееднократно в рамките на един месец, като удостовери в съобщението датите, на които е посетил адреса . В случай, че не намери длъжника или лице по чл. 46 ГПК, което е съгласно да получи съобщението при нито едно от посещенията, да удостовери и тези обстоятелства в призовката, като при последното съобщение залепи уведомление на вратата и на пощенската кутия, а ако до тях няма достъп – на входната врата или на видно място около нея. Да пусне уведомление и в пощенската кутия, като удостовери това в съобщението.

След редовно оформяне на съобщението с удостоверяване датата на залепването и датата на изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата, съобщението своевременно да се върне в заповедния съд.

Предвид събраните данни по делото, съдът счита, че към настоящия момент не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Предвид ненадлежното неизпълнение на процедурата по 47 от ГПК не може да се извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива – недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на 28- ми състав на СРС за преценка за извършване на процесуалните действия по изпълнение на процедурата по 47 от ГПК, посочени по-горе.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 118417/15.04.2026 г., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 10128/2026 г. по описа на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото, да се изпратят н а СРС,ГО,28-ми състав, за преценка за извършване на процесуалните действия по изпълнение на процедурата по 47 от ГПК, посочени в мотивите на настоящото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2