Определение № 1509 от 29.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1509 гр. София, 28.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002101846 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4448/20.02.2023 година, подадена от Я. К. С., срещу решение № 30/12.01.2023 година на Окръжен съд Варна, І-ви състав, постановено по гр. д. № 1812/2022 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 1868/10.06.2022 година на Районен съд Варна, 49-ти състав, постановено по гр. д. № 13 002/2021 година с което упражняването на родителски права по отношение на детето П. П. И. е предоставено на бащата П. П. И. и е определено местоживеене на детето на настоящия адрес на бащата П. П. И.; упражняването на родителски права по отношение на детето Владислав П. И. е предоставено на бащата П. П. И. и е определено местоживеене на детето на настоящия адрес на бащата П. П. И.; определен е режим на лични контакти на майката Я. К. С. с децата П. П. И. и В. П. И., както следва: всяка първа седмица от месеца за времето от 18.00 часа в петък (или след края на учебните занятия при втора смяна на училище) до 12.00 часа в неделя с преспиване при майката; всяка трета седмица от месеца за времето от 18.00 часа в петък (или след края на учебните занятия при втора смяна на училище) до 12.00 часа в неделя с преспиване при майката, което да бъде осъществено на територията на Община Варна; на рождения ден на 1 майката (15.06.) всяка година за времето от 12. 30 часа до 22. 00 часа; всяка четна година през коледната ваканция за времето от 10. 00 часа на 25.12. до 22.00 часа на 29.12.; всяка нечетна година за новогодишните празници за времето от 22.00 часа на 30.12. до 22. 00 часа на 03.01.; всяка четна година през великденската ваканция за времето от 10.00 часа на първия ден до 22.00 часа на втория ден, а всяка нечетна година‑за времето от 10. 00 часа на втория ден до 22.00 часа; през лятната ваканция на децата-два пъти по 20 дни, които не съвпадат с ползваният платен годишен отпуск на бащата; в случай, че рожденият ден на бащата (08.08.) съвпадне в ден на осъществяване на режим на лични отношения с майката, децата ще останат в дома на бащата; осъдена е Я. К. С. да заплаща в полза на детето П. П. И. чрез неговия баща и законен представител П. П. И. месечна издръжка в размер на 177.50 лева с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва, до окончателно изплащане на задължението, считано от датата на исковата молба (08.09.2021 година) до настъпване на условия за нейното прекратяване или изменяне, като бъде приспаднат размера на заплатените през периода по постановените привременни мерки издръжки, на основание член 143 от СК; осъдена е Я. К. С. да заплаща в полза на детето В. П. И. чрез неговия баща и законен представител П. П. И. месечна издръжка в размер на 177.50 лева с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва, до окончателно изплащане на задължението, считано от датата на исковата молба (08.09.2021 година), до настъпване на условия за нейното прекратяване или изменяне, като бъде приспаднат размера на заплатените през периода по постановените привременни мерки издръжки, на основание член 143 от СК.

В касационната си жалба Я. К. С. излага доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна и постановяването на ново, с което упражняването на родителските права върху децата В. П. И. и П. П. И. да бъде предоставено на нея, като на бащата П. П.

И. бъде определен подходящ режим на лични отношения и същият бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на децата. В изложението си по чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предвидените в чл.

2

280, ал. 1, т. 1 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по касационната жалба П. П. И. е подал отговор на същата с вх. № 7220/21.03.2023 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 30/12.01.2023 година на Окръжен съд Варна, І-ви състав, постановено по гр. д.

№ 1812/2022 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение.

Я. К. Савова е била уведомена за обжалваното решение на 19.01.2023 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 4448/20.02.2023 година, като 12.02.2023 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Варна е приел, че при определянето на кой от родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на дете съдът трябвало да съобрази всички обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности-чл. 59, ал. 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формирали комплексният критерий, въз основа на който се извършвала преценката, не само при кого от родителите да живеело детето и кой да упражнявал родителските права, а и какъв да бъдел режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не били предоставени родителските права. Под „интереси на децата“, както било разяснено в ППВС № 1/12.11.1974 година, чиито указания били запазили 3 силата си и при действащия СК, следвало да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в чл. 59, ал. 4 от СК, както и в цитираното ППВС, било примерно, а не изчерпателно. Това бил минимумът, който трябвало да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДРЗЗДет. Съдът бил длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предоставел упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, оценявайки възпитателските качества на всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, изразената му готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето било привързано, както и дали родителят разполагал с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда можел да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстояло да живее детето след развода-бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобразял пола и възрастта на детето. Нямало приоритетно значение на едни обстоятелства над други, а те се преценявали в съвкупност за всеки конкретен случай с оглед неговите специфики. Съставът на въззивния съд намирал, че всеки един от родителите с необходимата любов и загриженост отглеждал децата и всеки един от тях желаел да упражнява родителските права по отношение на двете деца. Родителите, въпреки разногласията между тях, довели до иницииране на настоящото производство, спазвали постановените привременни мерки, както и да постигат съгласие относно режима на лични отношения с децата извън определеното от съда. Взаимната привързаност на родителите и децата била важна предпоставка за упражняването на родителските права, като било безспорно установено, че В. П. И. и П. П. И. били емоционално обвързани и обичали и двамата си родители. Принципно и родителите можели да разчитат на помощ от трети лица: майката на баща си и брат си, а бащата-на сестра си и нейното семейство, които живеели в населените места, където живеел и 4 съответния родител. И двете страни разполагали с добри жилищно-битови и еднакви материални условия за живот, които можели да предоставят на децата си, като въззивният съд следвало да отбележи, че посоченият критерий не бил основен, нито сами по себе си по-добрите условия можели да създадат предпочитание на родителя, който можел да ги предостави. Децата не били в такава възраст, която да налага непосредствена майчина грижа.

Изключително важно значение при определянето на родителя, комуто да бъдат предоставени непосредствените грижи за децата, имало социалното му обкръжение и доколко същото можело да има благотворно въздействие върху тях. По делото нямало наведени доводи, че социалната среда на някой от родителите била неблагоприятна, а от събраните доказателства се установявало, че и двамата родители поддържали добри връзки с разширените се семейства и с приятели и можели да осигурят подходящи връзки на децата. Посочените критерии във връзка с решаването на въпроса за предоставяне на родителските права били в относителен паритет между родителите. Развитието на детето/децата трябвало да се извършва при грижата, подкрепата и авторитета на двамата родители. Всеки един от тях в името на благополучието на детето следвало да съдейства то да живее, доколкото е възможно, най-близко до семейната среда. Майката към момента била във фактическо съжителство с М. М. в имот-негова собственост-и по нейни думи при изслушването й в съдебно заседание пред въззивната инстанция издръжката и жилищната й нужда били осигурени от него. За това свидетелствала и Т. К.-П., която подробно описвала материалните възможности на М.. Практиката на ВКС в тази насока била, че при преценката на кого да се възложели родителските права, трябвало да се вземе предвид, че когато един от родителите заживеел на съпружески начала с друго лице, отношенията между майката и съжителя й не гарантирали сигурност на децата-доколкото съжителят й нямал законови задължения към тях за издръжка, грижи, възпитание и надзор, респективно такива по чл. 122, ал. 3 от СК-да съдейства на родителя при изпълнението на неговите родителски задължения. Добрите условия в дома на съжителя, където живеела майката, както и по-високите му материални възможности не обезпечавали осигуряването на децата със спокоен и сигурен дом, охраняване на потребностите и защита на интересите им. Също така следвало да се отбележи, че за да се представи в по-добра светлина пред решаващия състав, 5 майката наблягала повече на материалните си възможности (в действителност те били на партньора й), както и на обстоятелството, че не работела или щяла да работи дистанционно и ще можела да полага непрекъснати грижи за децата. Вярно било, че с оглед трудовата й заетост майката ще можела да отделя повече време за децата, но за изграждането на двете момчета като самостоятелни личности непрекъснатият контрол на майка им не била оптимален вариант. Ако децата останели да живеят с майката без значимата фигура на баща им, с когото те били свикнали, и с налагането на нов мъжки авторитет (партньорът на майката), то това щяло се отразило негативно върху тяхното развитие. Основното обстоятелството, върху което следвало да се наблегне в настоящия случай, било осигуряване на спокойна и стабилна среда за децата. Преместването на децата от гр. Варна, където живеели от раждането си и където били изградили социална среда, особено по-голямото дете, щяло са създаде прекалено много неудобства за тях и най-вече щяло да повлияе негативно върху начина им на живот, който трябва да бъде устойчив, гарантиран, обезпечен и безопасен за психическото им състояние.