Определение № 307 от 20.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. София, 20.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600306 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 вр. чл.345 от НПК.

С определение № 1133 от 28.02.2025 г. по НЧД № 384/2025 г., Софийски градски съд, НО, 28 състав, е освободил условно предсрочно лишеният от свобода С. Г. М. от изтърпяване на остатъка от наказанието две години лишаване от свобода, наложено му с Присъда № 260077 от 17.05.2021 г. по НОХД № 1506/2020 г. на СГС, влязла в сила на 06.12.2022 г., като общо най-тежко такова, измежду наказанията по НОХД № 5704/2017 г. на СРС и НОХД № 2533/2016 г. на СГС, който остатък възлиза на три месеца и двадесет и шест дни. Със същото определение СГС е постановил изпитателен срок в размер на остатъка от наказанието и е постановил в рамките на изпитателния срок пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично по местоживеене на лицето.

Против определението е депозирана жалба от инсп.М. – процесуален представител на началника на затвора – София, съгласно Заповед № Л267/04.09.2024 г. за упълномощаването му, с оплаквания за неправилност, изразяваща се в необоснованост и незаконосъобразност, предвид некоректно интерпретиране на доказателствата и игнориране на част от тях, довело до противоречащ на закона краен резултат. В жалбата се твърди, че не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, а именно осъденият да е дал безспорни доказателства за поправянето си. В подкрепа на тези твърдения се сочат становището на началника на затвора и оценката на затворническата администрация, докладът на ИСДВР, работил с осъдения М., който е имал най-преки наблюдения и непосредствен контакт с лицето, както и останалите доказателства по делото, в които са отразени както положителните промени в личността и поведението на лишения от свобода, така и тези, върху които е необходимо да продължи корекционното 1 въздействие. Изтъква се, че осъденият е бил награждаван по време на престоя си в затвора, участвал е в трудова дейност, но се посочва, че доброто поведение и спазването на установените правила и норми от М. е негово законово задължение, което не следва да се третира като изключително обстоятелство, демонстриращо утвърдена положителна промяна. Навеждат се доводи за незавършен поправителен процес поради отношението на М. към правонарушенията му и наложените му наказания, и непостигане на целите по чл.36 от НК. В този смисъл с жалбата се иска определението да бъде изцяло отменено.

Въззивният съд, след като се запозна с жалбата, както и с приложените по делото материали, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Установено е по делото, че към момента на подаване на молбата за условно предсрочно освобождаване, осъденият С. Г. М. изтърпява общо, найтежко наказание лишаване от свобода за срок от две години, наложено му с Присъда № 260077 от 17.05.2021 г. по НОХД № 1506/2020 г. на СГС, изменена с Решение № 123 от 04.05.2022 г. по ВНОХД № 1106/2021 г. на САС, оставено в сила с Решение № 50189/06.12.2022 г. по к.н.д. № 621/2022 г. на ВКС, влязла в сила на 06.12.2022 г., с която на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК са кумулирани следните наказания: лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено с изпитателен срок три години, наложено с присъда от 30.01.2018 г. по НОХД № 5704/2017 г. на СРС, потвърдена с решение от 19.07.2018 г. по ВНОХД № 1784/2018 г. на СГС, влязла в сила на 19.07.2018 г., за извършено престъпление по чл.129, ал.2, пр.2 вр. ал.1 от НК (за причиняване на средна телесна повреда ); лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години, и глоба в размер на 5 000 лева, наложено с присъда № 129/16.05.2017 г. по НОХД № 2533/2016 г. на СГС, изменена с решение № 369/15.10.2018 г. по ВНОХД № 1004/2017 г. на САС, потвърдена с решение № 59/11.04.2019 г. по к.н.д. № 157/2019 г. на ВКС, влязла в сила на 11.04.2019 г., за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК (за държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение), а на основание чл.23, ал.3 от НК към общото най-тежко наказание е присъединено и наказанието „глоба“ в размер на 5 000 лева.

С упоменатата присъда № 260077 от 17.05.2021 г. по НОХД № 1506/2020 г. на СГС, влязла в сила на 06.12.2022 г., на лишения от свобода С.

М. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години при 2 първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 5 000 лева за престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 вр. ал.3, пр.2, т.1, алт.1 вр. с чл.26, ал.1 от Н К (за държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, при условията на продължавано престъпление, реализирано в изпитателните срокове по НОХД № 5704/2017 г. на СРС и НОХД № 2533/2016 г. на СГС).

С нея, на практика е приведено в изпълнение кумулираното наказание две години лишаване от свобода (определено измежду наказанията по НОХД № 5704/2017 г. на СРС и НОХД № 2533/2016 г. на СГС), при първоначален „общ“ режим.

От представената по делото справка от началника на затвора – София, където осъденият е настанен, е видно, че лицето е постъпило там на 08.12.2022 г. Първоначално е било приведено в изпълнение наказанието две години лишаване от свобода по НОХД № 1506/2020 г. на СГС, като от него е зачетено времето, през което М. е бил задържан (с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 02.08.2019 г. до 10.04.2020 г.). Същото наказание е било изтърпяно на 11.12.2023 г. От тази дата М. е започнал да търпи кумулираното наказание две години лишаване от свобода, от остатъка на което е освободен условно предсрочно.

Към датата на произнасяне на оспорвания съдебен акт – 28.02.2025 г., според същата справка, лишеният от свобода е изтърпял фактически 1 година, 2 месеца и 17 дни, от работа са му зачетени 5 месеца и 17 дни, т.е. всичко 1 година, 8 месеца и 4 дни. Остатъкът от наказанието възлиза на 3 месеца и 26 дни. В тази връзка, правилно първостепенният съд е приел, че е налице формалната предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, а именно осъденият фактически да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание за престъпление, което не представлява опасен рецидив.

Въззивната инстанция обаче, се разграничава от изводите на проверяваната за наличието на втората нормативна предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

СГС е обсъдил относимите доказателства по чл.439а, ал.2 от НПК, отразил е обективно установените въз основа на тях обстоятелства, но неправилно е приел, че е настъпило поправяне на М.. Оценката на риска от рецидив, изготвена към 03.01.2023 г., е със средни стойности – 56 т., в който среден диапазон попада и тази, изготвена по повод подадената молба за УПО – от 08.01.2025 г., която възлиза на 45 т. Следователно, въззивният съд намира, че макар да е демонстрирана положителна тенденция към снижаване на оценката на риска, прогресивната система на въздействие не е завършена. В доклада на ИСДВР от 08.01.2025 г. са подробно описани дефицитните за лицето зони, преповторени в по-общ вид в препланирането на присъдата от 07.01.2025 г., които са „злоупотреба с наркотици“ и „умения за мислене“, а зоните „отношение към правонарушението“ и „управление на финанси и 3 доходи“ остават гранични. Относно злоупотребата с наркотици следва да бъде отбелязано, че лицето е осъждано в рамките на три години два пъти именно за държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, а сериозен фактор за криминалното поведение на М. се явява неговата наркотична зависимост. Спрямо М. е била провеждана метадонова програма, без настъпване на желания резултат, предвид последвалата престъпна деятелност. Понастоящем се отбелязват положителни промени в същата зона, но няма как да се пренебрегне фактът, че лишеният от свобода се намира в контролирана среда, където достъпът до такива вещества е възпрепятстван.

Мотивацията за преосмисляне на поведението на осъдения е формално заявена. Същият не разпознава напълно проблемите си и невинаги осъзнава последиците от своите действия. Склонен е да постига целите си невинаги по законосъобразен начин. В зоната „отношение към правонарушението“ лицето демонстрира подобрение, но е необходимо да продължи работата върху формиране на известна самокритичност и съобразяване на постъпките си при отчитане на правата и свободите и на останалите. Рискът от вреди за самия осъден, за другите лишени от свобода и за служителите е нисък, но рискът от вреди за обществото остава на средните нива.

Действително, със Заповед № 57/21.10.2024 г. на в.п.д. началник на затвора – София, режимът на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода М. е променен от „строг“ на „общ“, но още с решение № 123 от 04.05.2022 г. по ВНОХД № 1106/2021 г. на САС, с което е била изменена присъда № 260077/14.12.2022 г. по НОХД № 1506/2020 на СГС (оставено в сила с Решение № 50189/06.12.2022 г. по к.н.д. № 621/2022 г. на ВКС), режимът на изтърпяване на кумулираното наказание, е бил определен на „общ“, а режимът за изтърпяване на наказанието по НОХД № 1506/2020 г. на СРС е бил „строг“. Въпреки облекчаването на режима, осъденият не е бил прекатегоризиран и настанен в затворническо общежитие от открит тип, където да бъде проследено поведението му цялостно и адекватно в променени условия.

По делото е приет и доклад за пробационен надзор, изготвен на 11.02.2025 г., според който все още не е завършен процесът на поправяне и превъзпитание на М., тъй като режимът на изтърпяване на наказанието е бил променен на „общ“ неотдавна и лицето не е било обект на наблюдение при смекчен режим на охрана в общежитие от открит тип. С доклада се дава предложение при евентуално допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения, по отношение на него да бъде определена на основание чл.42, ал.2, т.1 от НК пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ в рамките на постановения изпитателен срок.

Въззивният съд възприема констатациите от приобщените по делото доклади, установяващи, че въпреки доброто поведение на лишения от свобода, прогресивната система при изпълнение на наказанието все още не е осъществена в цялост, стойностите на риска от рецидив и вреди остават средни и съществуват дефицитни зони, работата върху които следва да 4 продължи.

Видно е от материалите по делото, че осъденият е полагал труд почти през цялото време на пребиваването си в пенитенциарното заведение. Малко след постъпването му там, със Заповед № 88/10.02.2023 г., на М. е дадена възможност да полага доброволен труд като „чистач обща баня – 7 група“, а по-късно със Заповед № 397/15.08.2023 г. е преназначен като „чистач престой на открито/каре/“. Няма спор, че осъденият е проявявал отговорно отношение към възложената работа, което личи и от липсата на констатирани нарушения на трудовата дисциплина. Полагането на труд показва стремеж за изграждане на трудови навици и се взима предвид като доказателство за тенденция за поправителен процес, но няма как да се подмине обстоятелството, че с него реално се намалява престоя в затворнически условия. Трудовата ангажираност, участието в организирани мероприятия и отдаването на дължимото отношение към затворническата администрация не надхвърлят съществено изискуемото добро поведение от лишения от свобода.

По силата на Заповед № 365/22.07.2024 г., М. е ползвал годишна почивка за 2024 г. в размер на 14 дни в периода 25.07 – 13.08.2024 г., която е прекарал на територията на затвора.

За целия си престой в пенитенциарното заведение осъденият е награждаван общо 5 пъти, както следва: със Заповед № 397/18.12.2024 г. – с „удължено свиждане за срок от 4 часа“, със Заповед № 201/25.06.2024 г. – с „удължено свиждане за срок от 4 часа“, със Заповед № 66/07.03.2024 г. – с „удължено свиждане за срок от 4 часа“, със Заповед № 364/24.11.2023 г. – с „извънредна хранителна пратка“ и със Заповед № 202/15.06.2023 г. – с „писмена похвала“, което разкрива позитивна поведенческа тенденция.