Решение № 567 от 26.05.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. П., 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20211720106176 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от В. Т. Г. срещу Д.

Т. Н., в която се твърди, че страните по делото са наследници на Т. М. Н. и Ц. К. Н.а.

Твърди се, че Т. М. Н. е придобил чрез дарение недвижим имот - дворно застроено място от 621 кв.м., урегулирано в парцел XV- 2950, в кв.73 по плана на гр. П. от 1983 г., при съседи: улица „*******“, н-ци на Г. В., н-ци на Т. К. и Е. М., заедно с построената в него 82 кв.м. масивна едноетажна жилищна сграда. Пояснява, че по кадастралната карта на гр. П., с последно изменение от 29.11.2019 г., горепосоченият имот е нанесен с идентификатор №***********, с площ 618 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ с административен адрес: гр. П., ул. “*******“ № 10, съгласно Скица на поземлен имот №********** г. на СГКК-гр. П..

Твърди, че построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда е премахната и на нейно място са изградени сгради с: 1. идентификатор ***********.1, със застроена площ 93 кв.м. и с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна на 2 етажа; 2. сграда с идентификатор ***********.2, със застроена площ 19 кв. м. и предназначение: хангар, депо, гараж-1 етаж; 3. сграда с идентификатор ***********.3, със застроена площ 17 кв.м. и предназначение: хангар, депо, гараж-1 етаж и 4. сграда с идентификатор ***********.4, със застроена площ 47 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда-1 етаж.

Признава, че ответникът е изключителен собственик на втория етаж от сграда с идентификатор ***********.1, а за останалите три имота и сутеренния етаж от жилищната сграда с идентификатор ***********.1.3 със застроена площ 59 кв. м. поддържа, че са съсобствени между страните при равни квоти от ½ за всеки един от тях.

Поради невъзможност за постигане на съгласие за доброволна делба ищецът моли да бъде допусната съдебна делба на съсобствените му с ответника: 1. дворно застроено място с идентификатор № ***********, с площ 618 кв.м., трайно 1 предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ с административен адрес: гр. П., ул. “*******“ № 10, 2. сутеренния етаж от жилищната сграда с идентификатор ***********.1.3 със застроена площ 59 кв. м., 3. сграда с идентификатор ***********.2, със застроена площ 19 кв. м. и предназначение: хангар, депо, гараж-1 етаж; 4. сграда с идентификатор ***********.3, със застроена площ 17 кв.м. и предназначение: хангар, депо, гараж-1 етаж и 5. сграда с идентификатор ***********.4, със застроена площ 47 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда-1 етаж при квоти ½ за всеки един от тях.

В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор е постъпил от съделителя Д. Т. Н., с която се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск за делба. Твърди се, че жилищната сграда с идентификатор ***********.1 е изградена на мястото на съществувалата преди това жилищна сграда в периода 1988 – 1991 г. въз основа на издадено му разрешение за строеж № 10/01.02.1989 г. от Общински народен съвет П.. Допълва, че това е станало въз основа на учредена му на 15.08.1988 г. суперфиция от наследодателите да построи един етаж и пристрои гараж на площ от 100 кв.м., поради което жилищната сграда с идентификатор ***********.1 е изцяло негова лична собственост.

Пояснява, че през 1994 г. сутерена е преустроен като реална част от 18 кв.м. от него е обединена със сграда с идентификатор ***********.2, поради което площта на сутерена е редуцирана до 41 кв.м., и се формира нов обект от 37 кв.м., обхващащ гаража и част от сутерена, представляващ търговски обект. В условията на евентуалност поддържа, че квотите на съделители относно сутерена са ¾ за него и ¼ за ищцата.

Твърди, че владее къщата, пристроения гараж, преустроен в търговски обект повече от десет години и ищцата не е допускана в тях. Твърди, че на 15.08.1993 г. е закупил от родителите си сграда с идентификатор ***********.1.1, представляващ първи етаж от къщата със застроена площ от 103 кв.м., поради което е изключителен собственик.

Твърди, че сграда с идентификатор ***********.3, със застроена площ 17 кв.м. и предназначение: хангар, депо, гараж е построен през 1995 г. лично от него, като го владее през целия период след построяването му и представлява негова лична собственост.

Твърди, че сграда с идентификатор ***********.4, със застроена площ 47 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда първоначално е била с площ от 15 кв.м. (през 1965 г.), като поетапно е достроявана от него до сегашната площ, като я владее през целия период след построяването и представлява негова лична собственост. Приема, че ако тази сграда се допусне до делба, предмет на нея трябва да бъде първоначалната ѝ площ от 15 кв.м.

Не оспорва наличие на съсобственост върху дворното място при квоти от ½ за съделителите.

Излага твърдения, че всички постройки и преустройства са изградени лично от него и с негови средства, както и че от 2010 г. единствен той владее целия имот и сградите в него, поради което е собственик по наследство и давност на всички имоти без дворното място.

В съдебно заседание страните поддържат изложените позиции.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Индивидуализацията на имотите, предмет на делбата, следва от приетите по 2 делото Скица № 15 – 335028 – 30.03.2021 г. на поземлен имот с идентификатор *********** и построените в него четири сгради, както и скица № 15 – 335032 – 30.03.2021 г. за сутеренен етаж с идентификатор ***********.1.3 Между страните не се спори, а от представения нотариален акт за дарение се установява, че Т. М. Н. е придобил чрез дарение процесния поземлен имот и построената в него масивна жилищна сграда на 28.04.1988 г. Не се спори също, а и от представените по делото удостоверения за наследници се установява, че В. Т. Г. и Д. Т.

Н. са единствени наследници на Т. М. Н., починал на 25.05.2014 г, след като съпругата му Ц. К. Н.а също е починала на 09.10.2018 г.

По делото не е спорно и че първият жилищен етаж от сграда с идентификатор ***********.1 е лична собственост на ответника, като този конкретен обект остава извън предмета на настоящото производство.

По делото като писмено доказателство е приет нотариален акт от 15.08.1988 г. за учредено право на строеж от Т. М. Н. и Ц. К. Н.а в полза на Д. Т. Н., съгласно който той може да построи втория етаж от жилищната сграда и гараж от към границата с наследниците на Г. В.. По делото като писмено доказателство е прието разрешение за строеж издадено на Д.Н. и ТД. Н. за изграждане на двуетажна двуфамилна жилищна сграда и гараж. От тук цитираните доказателства и установените факти, съдът приема, че „втория етаж“ е първият надсутеренен етаж, за който страните не спорят и който не е част от предмета на производството, тъй като съгласно приложените по делото скици сграда с идентификатор ***********.1 се състои от сутеренен и първи етаж с идентификатори ***********.1.3 и ***********.1.1

По делото като писмено доказателство е приета заверена от Пернишки районен съдия декларация от Т. М. Н., съгласно която той дава съгласие за изграждане на пристройка към западния гараж и разширяването му с цел ползването му като търговски обект. С акт за узаконяване № 21/08.11.1994 г. е узаконено преустройството на приземния етаж от жилищна сграда и пристройка до улицата за сгради в парцел с административен адрес гр. П., ул. „*******“ № 10, като е посочено, че собственик е Д.Н..

По делото са представени редица фактури, но поради неотнсимостта им към твърдения от страните придобивен способи съдът не ги коментира.

По делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетели. Свидетелят ГР.

М. К. е заявил, че къщата представлява сутерен, етаж и таван. Описва имот като дворно място с къща построена в средата му и гараж, който се пада от лявата страна на входната врата. Този гараж е долепен до къщата и преди се е експлоатирал като кафене. Допълва, че е изграден през 1995г., като след свързването му с жилищната постройка е общо около 60 кв.м. Сочи, че зад къщата има друга постройка, в която са живеели бащата и майката на ответника, докато се е строяла къщата- около 1990 г.

Пояснява, че къщата е построена на мястото на стара постройка, която била премахната, като в строежа са ответника, съпругата му и нейния баща. Допълва, че в имота има още един гараж, отново построен от ответника, съпругата му и нейния баща.

Твърди, че не е виждал ищцата в имота.

В показанията си свидетелят П. КР. ПТ. е заявил, че е запознат с имота, който се намира на ул. „*******“. Описва го като сочи, че входът е в средата, от ляво има гараж от към съседа Т. и от дясно също има гараж. Има също още една постройка – стар гараж селскостопанска сграда. Къщата се намира в средата на имота и е на два етажа, като е свързана с един от гаражите. Свидетелства също, че ответникът е развивал търговка дейност в този гараж от 1994 г. до 1997 г., който е „залепен“ до къщата.

Пояснява, че в сутеренният етаж от къщата е изграден гараж, който впоследствие е достроен, като се е оформил един по-голям общ обект, който бил кафене. Бил е 3 свидетел на изграждането на новата къща и дострояването на гаража, свързан със сутерена, като е категоричен, че извършено единствено от ответника, като ищцата не е участвала. Спомня си, че в двора има стар гараж в дъното на имота за отглеждане на крави, но не знае дали тази сграда е пристроявана.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза на делбения процес са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска.

При така установената фактология, съдът намира, че между В. Т. Г. и Д. Т. Н. е възникнало и понастоящем съществува състояние на съсобственост по отношение на 1. дворно застроено място с идентификатор № ***********, с площ 618 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ с административен адрес: гр. П., ул. “*******“ № 10, 2. сутеренния етаж от жилищната сграда с идентификатор ***********.1.3 със застроена площ 59 кв. м., 3. сграда с идентификатор ***********.2, със застроена площ 19 кв. м. и предназначение: хангар, депо, гараж-1 етаж; и 4. сграда с идентификатор ***********.4, със застроена площ 47 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда1 етаж.

Дворно застроено място с идентификатор № *********** е придобито от Т. М.

Н. през 1988 г. чрез дарение. Без значение дали към този момент е бил сключен бракът му с Ц. К. Н.а, по правилото на чл. 20, ал. 1 СК (отм.) този имот е станал лична собственост на Т. М. Н., ведно със всички постройки и подобрения (така Решение № 125 от 29.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 616/2019 г., II г. о., ГК и цитираното в него Решение № 120 от 22.10.2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г. на ІІ г. о., в което се приема, че при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката).

С нотариален акт от 15.08.1988 г. от Т. М. Н. и Ц. К. Н.а (макар и същата да няма права в собствеността) в полза на Д. Т. Н. е учредено право на строеж като по правилото на чл. 63, ал. 1 ЗС ответникът е станал собственик на първия (надсутеренен етаж) от жилищната постройка с идентификатор ***********.1.1 (за който страните не спорят и който не е предмет на делбата), както и на сграда с идентификатор ***********.3, със застроена площ 17 кв.м. и предназначение: хангар, депо, гараж от момента на завършването им в груб строеж (така т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК). Това е гаражът „от към границата с н-ци на Г. В.“ , тъй като е единствен граничен с друг имот гараж, а не както ответникът твърди, че му е учредено право да пристрои гараж, домогвайки се да установи, че това е сграда с идентификатор ***********.2, която е построена на по – късен етап и съдът ще я обсъди в съответната част на изложението.